Израснах със стари жени. Прекрасни стари жени. Живи стари жени. Повечето от тях вече бяха погребали съпрузите си – някои в пръстта, други пред телевизора. Но те бяха оцелели. И се бяха събрали за да плачат за тях, за да пеят за тях, да пият сладко вино за тях и да танцуват за тях. Но най вече заради мен - малкия идиот който преби всички в детските градини и го изхвърлиха от уважаваните детски средища. За да порасне в пенсионерски клуб.Старите жени ме приеха. И ми се зарадваха. Тях не съм ги била. Те бяха живи стари жени.
Обичам старостта.
Тя приема без да разбира.
Когато вижда живот.
Няма коментари:
Публикуване на коментар