вторник, 26 август 2014 г.

светец


Да разкажеш история
Да си изцапаш ръцете
Да се скарат за теб
Какво си искал да кажеш
Да те няма отдавна
Или да броиш стотинки
За градски транспорт
Да се карат за теб
А теб да те няма


Те искат да те видят да умреш на хълма
С пушка в ръце
И теб да те няма
За да спорят за теб.
Колко струва да станеш светец
В днешно време
Да броиш стотинки за градски транспорт
И да си изцапаш ръцете




понеделник, 4 август 2014 г.

8 лични извода от разходка в Австрия, Унгария, Сърбия, Войводина и Словакия


Почивка в цивилизацията, а не на море, ми подейства много философски и жизнеутвърждаващо. Преоценка на малките неща, които водят до големите. Обещания е силна дума,  нека кажем, че съм си намислила опит за концентрация, посредством няколко действия. Ето кои са те:


1. Повече игнориране за по-малко глупости.

Отваряйки си фейсбука във Виена повечето постове и коментари ми се сториха много дребнави, заядливи, ограничени. Не изключвам себе си. И аз държах да "обясня" какво се случва в политиката в бг и от всяка пръдня на някой глупак с власт се източваше част от моята енергия. На кого го обяснявам? На 20те души в моят френд лист споделили същия линк? Или на останалите, които 20 пъти са видели шерването на същия линк? Няма да спра да се информирам, но ще отделям много по-малко време в "остроумничене" за глупости. Убий глупака с мълчание и просто гласувай.


2. Намери това, което те вдъхновява и го сподели с други, може да вдъхнови и тях.

Това, което вдъхновява, е източник на съзидателна енергия. Това, което вдъхновява, обикновено предизвиква смирение едновременно с порива за действие. Това са чудесни емоции, при това градивни, които изостават в ежедневните приоритети. Никога няма да забравя вълнението, което изпитах, когато видях картините на Густав Климт на живо. После видях, че друг артист е възпроизвел "Целувката" на фасада на бомбардирана сграда. Изкуството е друг език, който няма нужда да бъде определян, за да бъде разбран. Но носи благодат, да мисля, че това е точната дума, ако и да е остаряла.


3. Уважавай начинанията на другите и не им пречи.

Виена ме впечатли със сгради навсякъде, които са построени преди векове, всички живеят в тях и няма нито една отлюспена фасада, нито един небоядисан ъгъл. Защо в бг не е така? Защото не уважаваме труда на другия. Има много междублокови детски площадки, на които играят деца и съм се чудила, защо поне родителите на тези деца не отделят една неделя и не ги боядисат, според мен си струва. Но после виждам реновирани и санирани сгради, на които няма впечатляващи графити, повярвайте ми, бих умряла от кеф, ако беше така, има грозен подпис със спрей или задраскан надпис относно Левски и отгоре нещо за цска. Не вярвам, че в сградите живеят някакви ужасно богати хора, обикновени са, но дори да съберат парите, за да се постарят, някой ще се отнесе безотговорно към труда и желанието им да живеят по-добре. Не мога да променя това, но мога да спра да не зачитам разделното събиране на боклук. Виждате ли, проверявала съм, знам, че системата не работи в бг и не винаги съм търсила обикновена кофа за моят смесен боклук. Сега си давам сметка, че това не е правилно. Някой краде пари с тази система, но някой друг наистина се старае и събира и изхвърля разделно отпадъците си. Мислите ли, че така му е по-лесно? Не. Но той ежедневно работи за по-добра система, и ако аз не вярвам, че тази система е функционална сега, не означава, че трябва да му преча. Ако хвърлям своят смесен боклук в тази кофа, аз му преча. Не е много сложно. Може да се предотврати. Така ще остане възможна идеята, че "някой ще надгради".


4. Нито добро, нито лошо. Направи го ти. Направи го по-добре.

Много се чудих какво е „София диша. Първо се радвах, че нещо ще се случи в празна София, поне нещо. После отидох и приличаше малко на созополски пазар, където всеки продава каквото е направил на сергии по улицата. Наложи се да проверя дефиницията за фестивал, за да видя аз ли съм в грешка. От време на време се и подигравах на откровено пресилените позитивни оценки за събитието. Мои приятели също участваха в него, което още повече усложни отношението ми. След разходка в центъра на Белград разбрах, че всички тези мои усилия са били малко преувеличени. Има улици в Белград, които изглеждат като „София диша целогодишно. Преосмислих отношението си и разбрах, че отново съм загубила време, заради втренчване в дреболии. София диша носи радост на участниците, пари на организаторите и новини за медиите през лятото. София диша не е грандиозен проект, той не е нито добър нито лош, но е пример, че има много хубави неща, които можем да направим тук, щом това е единственото, което ни се случва.


5. Не се сърди на другите, ако не те приемат.

Пазарувахме в магазин във Виена, плащахме с карта, но не можехме да разберем кога да въведем пин кода на устройството, тъй като целият текст беше на немски, език, който не разбираме. На опашката зад нас имаше австрийка, която пуфтеше и въртеше очи, споглеждайки се с продавачката. Виена е последният град на света, който можем да обвиним в лошо устройство. Да, ние бяхме в нейната страна и не знаехме нейният език. Да, можеше да има опция на английски за туристите, предвид ежегодишния поток от тях в този град. Всички са прави, аз не го взех навътре. Не можеш да докажеш, че заслужаваш уважение със скандал. Ако си куул, ще те приемат куул. Поне в цивилизацията.


6. Европейският съюз е супер. Ще подкрепям по-активно и категорично всички про-европейски правителства и политици навсякъде по света.

Сърбия не е в ЕС, нейната автономна област Войводина също. След като прекарахме 2 часа на границата Унгария-Сърбия в адска жега, от която въздухът трепери, и закъснявахме съответно с 2 часа за уговореният за настаняване час, мъжът ми се стрелна в Сърбия с несъобразена скорост, по-висока от посоченото ограничение на табелите.  Снима го радар, физически държан от двама сърби. Малко след това потокът от коли по изправната магистрала беше отклонен в някаква отбивка, където спираха всички провинили се. Докато единият полицай пишеше нещо по нашия случай, видях как колегите му спират другите коли. Държаха се  грубо с шофьорите и то пред всички останали. На един от спрените шофьори се пресегна и му угаси колата през прозореца, на друг му подръпваше колана като от вица ( е ти за 5 лева ще се удушиш бе) и т.н. Обясниха ни, че като се съберем три коли, ще ни водят в някакъв град да си платим глобата, която не знаели колко ще бъде. Събраха нас, една австрийска кола и една унгарска кола и след около 15 минути ни подкараха в строй, водени от полицейска кола към Суботица. Полицаят надвиши разрешената скорост и го изгубихме. Изчакал ни на завоя, след 30-ина мин през полето се озовахме в някакви покрайнини, които изглеждаха наистина зле. Качиха ни по разпадащи се стълби в сграда, на която пишеше полиция. Оставиха ни да чакаме пред една стя, излезе жена след  10-ина минути, която обясни на сръбски, че шофьорите са осъдени, тя е съдия, и трябва всеки шофьор да плати по  20 000 динара (200 евро) + разноските за автомобила (6 евро), който ние довел до полицията. Плащането се случва в друга сграда, чието местоположение тя обясни на сръбски. Групичката ни от 6 души започна да се придвижва хаотично из града и да пита хората на странни езици къде е това място. Открихме го, оказа се поща. Там ни казаха, че не можем да платим с карта, въпреки стоящият на гишето апарат. Не може и в евро, а само в техните динари. Беше вече краят на работният ден и ни посъветваха да побързаме да сменим или изтеглим пари, защото те не работят в събота и неделя. Личните карти на шофьорите продължавах да стоят в полицията, която ще им ги върне, след като покажат документ, че са платили глобата. В динари. В кеш. Намерихме банкомат, изтеглихме динари, платихме и се върнахме в полицията. Върнахи ни личните карти и си тръгнахме. С 3 часа и половина закъснение от нормалното време. 

Ако Войводина и Сърбия бяха част от ЕС, щяха да имат радар, който няма нужда да бъде пазен от хора. Той щеше да направи снимката и да я изпрати на бг органите, които щяха да ни санкционират в родината ни. Нямаше да отклоняват никой от работеща магистрала, нямаше да ни прашат в някакво ужасно място да се борим със странната система, в която не важат картите. Нямаше да има нужда някой да прекара уикенда в това място, както ни казаха, че често се случва, защото е превишил скоростта в петък, след работното време на гишето.  В този смисъл, е по-добре да се пътува през Румъния, а не през Сърбия. ЕС.


7. Стремеж към повече ред и красота в бита, да в бита. 

Битовизмът не е лошо нещо, когато е направен с вкус и желание. Признавам, че понякога съм се гордяла с хауса на бюрото ми, реда не ми е в кръвта, считам го за загуба на време в повечето случаи. Дори мъжът ми се подиграва на мечтата ми да намирам еднакви чорапи. Но има неща, които забелязах едва след този трип. Например балкончето, което е широко само една стъпка и на което държа цветята си. Ами то е цялото в прах, изсъхнали листа и пръст! Погледнах на долния етаж, ползва се със същите функции, но изглежда в пъти по-зле. Може би затова не съм го забелязвала, но това не е оправдание. Почистих го внимателно, без да наводня с мръсна вода съседите и видях, че има нужда и от боядисване. Реших, че лично ще се заема това лято. Не съм сигурна, че ще успея с това с чорапите, но поне ще се опитам да ги пускам в пералнята по двойки. И ще изхвърля " единаците".


8. Повече експерименти в кухнята. С повече зеленчуци.

Опитвайки традиционните ястия в Братислава си дадох сметка, колко време тези хора не са имали нищо за ядене. Най-добрият им гулаш (според тях самите) беше месо с много подправки в сос. Второто най-добро беше картофени топки в мляко и козе сирене. Нито едното не беше много вкусно. Не съжалявам за експеримента, но е ясно, че зеленчуците са били основно ястие, а месото не заслужава гарнитура, поради липса. С историческа обосновка няма да се захващам, има гугъл, ако имате желание. Храната в бг е чудесна, доматите не са от пластмаса като в Австрия, а гювечът ни на практика събира продуктите за поне 4 ястия в Словакия. Унгария ни предложи своя специалитет – гъши дроб с собствен сос. Не очаквах, че това представлява купичка мазнина от хладилника с около 6 хапки дроб, които трябва да изровиш. Така или иначе, оцених наличието на качествени и разнообразни зеленчуци, които можеш да откриеш сравнително лесно в бг и то на несравнима цена.  Ще използвам повече от тях, ще готвя по-често, ще ги комбинирам по-разнообразно и ще ги прилагам във всякакви форми.