четвъртък, 31 май 2012 г.

9

работата ми по толкова тежки теми, срещата ми с толкова хора които имат различни трагедии явно има една задача. "това не може да ми се случи, това се случва на другите". не, не да ме излекува от тази мисъл. не просто да ми покаже, че не е вярна. а да ме накара да приема обратното твърдение. то е като със студа. когато го приемеш ти става по-малко студено. толкова.

неделя, 27 май 2012 г.

другите абитуриенти



Всеки, всеки, всеки, ВСЕКИ ден Фейсбук бълва снимки на абитуриентки. Че са сик – сик са, че показват как сме подминали долната граница на простотията като автобус 94 спирка в дъждовно време, подминали сме я, ама защо ми обясняват да се срамувам?
По-голямата част от тези хора са на възраст подходяща да са им родители. Какво ми ги сочите тези деца, какво ми обяснявате колко сме зле, че вие сте ги създали, бе, вие сте създали света в който живея, вие си носете отговорността, вие сте техните родители, вие сте техните учители, вие се срамувайте. Аз си знам какво правя и защо не присъствам в тези албуми.


Обществото ще се промени, когато спрем да се интересуваме и обръщаме внимание на простотиите, а не жадно да чакаме да се появят, за да ги отразим, обсъдим или оплюем … дотогава всеки глупак, който се събуе гащите ще става национален герой…
Къци Вапцаров


На 18 никой не пращи от интелект. И то не е и нужно. И родителите на 18-годишните не пращят от интелект. И то не е и нужно. Друга е думичката, която ви убягва. Морал. Не е мода, не е приличие, не е интелект, не е кой на кого иска да прилича. И в Гърция слушат чалга. Но децата им не ходят голи на бала си. Буквализмът на простащината запълва дупката, която липсата на добрият пример изкопа. Ми дайте го, бе, спрете да ги сочите.

Ето, аз соча например тези, защото за мен са доста приятни :



За останалите "сеирджии", които умрАт да зяпат групи със снимки на тъпите патици, които са се увили в пердета или са се опитали да разпънат прашките в рокля....нямам думи. Едни такива, обезверени, тъжни, търсещи поредното доказателство за липсата на бъдеще, за да оправдаят себе си, умрЯщи да покажат колко СМЕ зле ми е тъжно. Не СМЕ зле. ТЕ са зле. Има разлика.

Най-трагичната група са жадните за онлайн интерес към техният профил. Но не защото нещо са измислили или направили, а защото някой друг, нещо се е осрал. Те не просто шерват снимки, които вече всички сме видели миналата седмица. Те ги откриват 10 дни по-късно, правят си папка на компютъра, методично свалят снимките и после ги качват на своята стена. По 5-10 снимки, нали, щото те са открили кофтите абитуриенти, и щото "имаме мнение". Демек, "вижте ме щото аз ги видях тия". Нали, някак повода да си интересен понеже говориш за другите е ...как да кажа...ми няма толкова незначителна дума в българският език.

честит 24 май.

петък, 25 май 2012 г.

freakvision

много съм доволна че Софка не се класира.

участниците може да разпределим в следните категории:
1) кахърни балади тип "къде ми е бръснарското ножче"
2) бой банди с гел, който едва ли използват само за горната си глава
3) самотни девици с диско песни (disco's not dead, мадъфакъ, раиш ли)
4 )комични - я рапър, който пее за еврото, я бабичка, която не разбира че е стигнала финала, щото е глуха, я 15 годишни близнаци, маскирани като роботи, които пеят от фонтан.

и в тая лузър гейм, ако софето беше взела да се класира, некви хора щяха да я възхвалят, щото нали, така е редно - все пак "международно ни я признаха бе, да мрат хейтърите". и току виж нацията взела се обединила. около чалгата. на 24 май.

много съм доволна че Софка не се класира.



и да не забравяме, че все пак, може и така:


сряда, 23 май 2012 г.

коктейл “земетресение”


1/3 Absolut Ruby Red........– за успокоение
2/3 фреш грейпфрут.........– за сила
1 парче грепфрут отгоре – за да не се хилим като идиоти че земята продължава да се тресе и на  третата чаша




понеделник, 21 май 2012 г.

8

никой не може да ти даде комфорт. ти си своят комфорт. ако го имаш привличаш другия. ако го нямаш...кой където си го намери.


неделя, 13 май 2012 г.

7

когато покажеш на вселената че си готов да направиш болезнена отстъпка тихо и по правилата, вселената ти се отблагодарява, като пренарежда нещата така че да не я правиш.

събота, 12 май 2012 г.

война


От толкова много войни
Които водя извън дома си
Не ми останаха ръце
Които за теб да кърша
Не ми останаха игри
Защото не обичам да играя
Което казвам е в очи
Което премълчавам
Само аз го зная.

От толкова много войни
Имам ножове по пръстите
И тръгвам да пиша по лицето ти
Но дера ръцете си
Това е начина да те опазя
За да сме квит
Пази ме ти
А ако видиш че заплача
пропуснал си
едни секунди време
кадър минал веднъж
едно единствено решение
което те направи по-малък мъж.

От толкова много войни
Които водя извън дома
Не искам примирие
Не искам да преговарям
Да бъде или не
Не искам да гадая
Не искам да планирам
Не искам да правя компромис
Нали е любов
Значи е война
Или си любимия
Или си врага.


петък, 11 май 2012 г.

Ники



Снощи монтирахме филмчето "Деца без предимство II". Коледа е. Представете си обозначена пешеходна пътека - легнали полицаи, табела че пресичат слепи граждани, табела за ограничение на скоростта от 40 км. Три коли спират и 12 годишната Ники тръгва да пресича. Четвъртата кола обаче решава, че няма да спре, изпреварва спрелите автомобили и блъска детето. Не е излязла експертизата за скоростта на колата, знаем само, че Ники е отхвръкнала на 30 метра, повтарям 30 метра от сблъсъка. На нова година, когато ние си пожелаваме чудеса, те се сбогуват със своето.


Това е майката на Ники - Пламена Борисова.



Това е бащата на Ники - Ангел Борисов.


Това е пешеходната пътека, която вече се казва Ники.


7

вчера една жена ми каза, че трябва да променя значението на думите в главата си. че това което наричам "женски игри" всъщност означава "компромис". и да го приема. защото става належащо с годините. за използване. за мое добро. един вид.

6


тихо като в буря
шумно като в приказка
вярно като притча
тъжно като истина


четвъртък, 10 май 2012 г.

5

Искам да разказвам живота през тъжни истории, защото човек може да оцени красотата само през страданието. А когато се научи да го цени през чуждото страдание ще избегне своята болка.


губим се


Губим се, губим се
Тихо нашепва
Времето сгушено
В бялата преспа
Губим се губим се
Вика простора
Без гръм и мълнии
В бяла неволя
Губим се губим се
Скърца през листитите
Страшна отплата
се ниже –мъниста е

губим се губим се
едва се намерихме
късно ли рано ли
или
преднамерено


неделя, 6 май 2012 г.

пиша и разказвам


Пиша и разказвам
Чуждите истории
Вместо тях споделям
Което е за помнене

Имате ли сили
Да ги разгадаете
Те чертаят карти
Път към вас да знаете

Всичко е едно
И така е било
Няма да умрем
Ако няма минало

Пиша и разказвам
Чуждите истории
В тях ще ме намерите
Ако съм за помнене


вторник, 1 май 2012 г.

На прага - Мариета Караджова




Не стой на прага. Трябва да си тръгваш.
Не беше безобразна суета.
Ти просто нямаш сили да замръкнеш,
след допира на нечия ръка.
Не чакай пак напразно да те викам.
Посоките ти вече са избрани.
И не дочитай писаните стихове,
защото ще поискаш да останеш.
Защото ще поискаш да обичаш,
а може би дори да бъдеш нечий.
А нямаш опит как да ми се вричаш
и няма начин нищо да не пречи.
Защото ще поискаш да си огън,
а нямаш сили даже да искриш.
Защото ще си толкова тревожен,
щом някой друг за теб не го боли.
И в този дом, и в тази топлина
се чувстваш осквернено недостоен.
Напускайки поредната жена,
опитай се поне поне да бъдеш спомен.



автор:  Мариета Караджова
на снимката: Мариета Караджова
фотограф: Валентин Иванов