вторник, 4 декември 2012 г.

За Изборът, не за цигарите


Пуша от 14 годишна. Това прави 13 години с тютюнев дим. Преди да ме осъдите затова, разровете паметта си кога за първи път сте опитали алкохол. Така, сега сте тихи нали?!

Имам проблем с пълната забрана за пушене на обществени места. За мен е удоволствие да седна в бар, да си поръчам питие и докато говоря с приятелите си да изпуша една кутия цигари. Това е представата ми за чудесна вечер вън от дома. Забраниха ми го.Но не спряха да продават цигари.

Така всики заведения отговарят на критериите за удобство на непушачите и нито едно на критериите за удобство на пушачите.
Но това не е борба за надмощие на двете половини от българското общество, каквото излиза по медиите. Поне според мен не е. Това е въпрос на избор. ВСЕКИ има право да се чуства добре. Никой не може да ми забрани да се чуствам добре, АКО не преча на другите. Аз не искам непушачите да се давят в дим, да ходят с дупки от цигари по дрехите и да си оставят палтата на терасата за да не усмърди холът им.

Ако си мислите, че не разбирам какво е, грешите. Наскоро претърпях инцидент в който пострадаха краката ми. Ако сега някой ме изгори с цигара последствията за мен ще са много сериозни. И не, не съм безотговорна към себе си, в момента не бих отишла в заведение в което се пуши. Но искам това да е мой избор. Не нечий друг.
Моето здраве не зависи от вас по същият начин по който вашият съпруг не го избирам аз. Да, стоя зад сравнението си, равностойно е. Аз си плащам за него, както вие си плащате за боклуците, които ядете и за боклуците, които пиете. Не си плащате за съжаление за кучешките лайна които са във всяка градинка но аз не идвам да ви взема кучето от вас за да спрете да ми пречите.  Тоест, не ми казвайте как да живея за да не ви кажа къде да отидете.

Свободата, Санчо, беше на върха на копието в отминали времена. Свободата би трябвало да е на върха на разума в днешно време. А разумът твърди, че ВСЕКИ има право на избор.


p.s.  „Аз съм непушач, но имам приятели пушачи и никога не сядаме в заведение без тютюнев дим, защото те не искат да се лишат от цигари. Затова съм за пълната забрана” само това искам да коментирам, моля ви, сърбят ме ръцете.
Това, че хората, които смятате за приятели, не ви бръснат за слива не означава, че аз нямам нужното уважение към моите приятели. Оправете си вие вашата кочинка, която наричате живот, не чукайте на вратата на моята къща. Нале? Аре.

понеделник, 3 декември 2012 г.

приятели



малко съм намачкана
сгънах се по ръбчета
но не ме предадохте
затова съм същата

всяко минало добро
всяка честна дума
се завърна на кълбо
като от лавина

не можа да вземе болката
само изсуши щетата
за да може от живота
да попия само добротата




неделя, 18 ноември 2012 г.

грапава съм


Докато говорим за политика
Протичам с ръка по бедрото си
Грапава съм
Гледаш стар филм
Защото си прочел книгата
Грапава съм

Пълня лулата
Да живеят приятелите
И си тананикам наум
Грапава съм
Но съм жива

понеделник, 22 октомври 2012 г.

22.10.2012

Понякога стоим и се сещаме "Леле, как мина тоя февруари, въобще не го усетих!", друг път броим дните от отминаващият месец. Времето не е единодушно. Времето е наше. 
Преди точно един месец, точно на тази дата беше най-ужасният ден от живота ми. Разбрах защо думата " проходилка " е една от най-ужасните думи в българският език. Разбрах защо думата "подлога" е една от най-зловещите. Изгубих срама си. Преброих приятелите си. Познах дълбините на обичта си. Научих се да казвам "благодаря" по 10 пъти на ден. Научих се да моля за неща от които преди съм бягала. Забравих да пиша, защото където няма въздух има бинт. Изгубих желание да говоря дълго. Забрявам по-бързо. Не мога да се концентрирам. Тези неща не са ти нужни за да се изправиш отново.
Време? Нe, вяра.
Тялото следва духа.

събота, 6 октомври 2012 г.

Искам


Искам да си ходя у дома
Искам да си ходя
Искам да ходя

Искам
Искам
Искам
Искам
Искам
Искам
Искам
Искам
Искам
Искам
Искам
Искам
Искам
Искам

понеделник, 1 октомври 2012 г.

Феникс


Аз ще бъда феникс
Вярвай ми
Ще бъда
Само за да им разкажа
Как порасна
Мъж

Обичта е толкова голяма
Че ще трябва да сме живи
И двамата

вторник, 14 август 2012 г.

Четири факта и едно заключение


Четири факта и едно заключение
Ботев ще го има – сега или после

Написах домашното си върху „Опълченците на  Шипка” с Есин. Разбира се, това се случи в края на деня, след като трите с нея и Арлин бяхме играли на федербал до последният възможен момент. После отидох в тях, на съседният етаж. Прибрах се супер доволна – за малко време бях свършила всичко и то с приятели.
С кого си го писала?!
Майка ми изглеждаше притеснена, а аз не разбирах защо. Тогава тя ми напомни, че Есин е туркиня, а Арлин - арменка и може да не им е много приятно да ми помагат с тези теми. Бях канена на сватбата й тази година.

На Разпети петък, 2 април 2012 г. по централната улица на моя роден Шумен се разходи един човек с фес. Ден преди да отпразнувам 150 години от Българския Великден, Юзеир Юзеиров обяви учредяването на мюсюлманската партия ОТОМАН. Как? Прикани всички мюсюлмани да се съберат на едно от централните места в града. Приготви им обилна почерпка. Дойдоха „72-ма циганина (повече от които под 16-годишни)” по данни на агенция Фокус. И знаете ли защо? Защото в джамията в града, предния ден, ходжата преди молитва им е казал, че това е провокация и да действат според съвестта си. Никой от тях не отиде.

На 30 юни миналата година излезе доклада на Европейската комисия относно предоставянето на помощ за създаване на инструмент за финансова подкрепа с цел насърчаване на икономическото развитие на кипърските турци. Този пети доклад  обхваща периода 1.01 – 31.12. 2010 г. От него разбираме, че „Извършено бе планиране на разпределението от 28 млн. EUR по бюджета за 2011 г.”

Снощи гледах турската суперпродукция „Фетих 1453”, която е коствала на нашите съседи 17 000 000 долара. В нея жените са без фереджета, което исторически няма как да е вярно.

Истината е лечебна. Истината е разумна. Истината предизвиква приспособяването. Истината може да бъде изличена, но тогава ще бъде повторена. Аз не съм политически коректна и се гордея с това. Аз имам спомени и хората не са ми братя, защото учебникът, телевизията или литературата така ми казва, а защото съм израснала с тях.
Истината е безопасна.

„Тъй глупецът, тъй залита
да прекара добър живот,
и никога не се пита
човек ли е той или скот!”

Христо Ботев


сряда, 1 август 2012 г.

каквото имам

Каквото имам
Е в двете ми ръце
Каквото искам
Е в моето сърце
Каквото имам
Е в моето сърце
Каквото искам
Е в двете ми ръце 


резултатът на разгонената гарга

За един ден събрахме 76 лайка в приложението, демек 5-ти сме, ама тва е добре за един ден, защото победителят е имал малко повече време, 5 повече :) Благодаря:)




684 прочитания в блога

77 лайка в блога



неделя, 29 юли 2012 г.

разгонената гарга



-         Добър ден, казвам се Николета Бонева. Притеснявам ви от пр агенция във връзка с премиерата на един сериал в България. В него основна роля играят гарваните, които разнасят съобщения между главните герои. Именно за това ви търся, да проверя дали има някакъв вариант, в който бихме могли да наемем един гарван от вас. Трябва ни само за около 3 часа. Нищо няма нужда  да прави, просто да присъства в залата, докато трае излъчването на премиерният епизод и коктейла след това. Колко би ни струвало това?

Оказа се, че зоологическата градина няма тарифа за „наем” на животни. Те можело да се освобождават за малко „на разходка”, ако е направено дарение. Да, имало такива случаи до сега. Слонът, например, бил един много желан герой. Предимно по сватби, от тези, дето траят по три дни. Булката се спускала по хобота до младоженеца. По телефона не искаха да обсъдят сумата за дарение, но разбрах, че далеч надхвърля бюджета, определен от клиента.

Звъннах на ветеринарен  лекар А.
-         Гарван? Ама какъв гарван, бе?
-         По работа ми трябва, имаш ли идея как да се сдобия с един? Нищо няма да му правя, за 2-3 часа ми трябва, да седи в една стая?
-         Ми при мен в момента освен кучета и котки имам маймуни.. Не става ли?
-         Не, не, гарван ми трябва, сериозно те питам.
-         А в зоологическата звъня ли?
-         Да, не става. Само слона ми дават.
-         Звънни на доктор Б. Познаваш ли го? Не? Ей сега ще ти пратя телефонът му. Кажи, че аз съм ти го дала.
...
-         Здравейте, д-р Б. Имам вашият телефон от д-р А. Казвам се Николета Бонева, работя в пр агенция и във връзка с едно наше събитие търся гарван. Трябва ми един и то само за няколко часа. Дали разполагате с гарван и колко би струвало?
-         Здравейте. Какво ще правите с гарвана?
-         Нищо, абсолютно нищо, само ще присъства в една зала, докато в нея се прожектира филм и ще има малък коктейл после.
-         Той на закрито или на открито ще бъде?
-         Ами… събитието е на закрито, но тъй като едната стена е в прозорци, ако се налага гарванът да е на открито - няма да има проблем. Просто искаме гостите да го виждат.
-         Ще има ли фойерверки?
-         Моля? Не, защо?
-         Вижте сега, аз имам два гарвана. Единият е много буен и не мога да ви го дам. Другият също е доста едър, но би могъл да излезе. Въпросът е в това, че те се стресират много лесно. Всяка промяна на мястото ще го развълнува. Много е вероятно да започне да се блъска в клетката си, да я събори или да се нарани.
-         А дали познавате някой ваш колега или друг човек, с който бих могла да говоря, който разполага с по-кротки екземпляри?
-         Няма по-кротки екземпляри, това просто са много силни и свободни птици. Аз бих ви посъветвал да се откажете. Мога да дойда евентуално с гарвана, да се опитам да го успокоя, но това ще е изцяло на ваш риск.
-         Какво означава на мой риск?
-         Ако умре ще трябва да го заплатите.
-         Как така да умре?
-         На мен ми се случи веднъж, започна да се блъска в клетката от шока и умря на място.
-         Добре, ще помислим какво да направим. Информативно, колко ще ми струва да я наема и колко ще ми струва ако умре?
-         Струва 200 лева на час. Самата птица струва 150 евро.

След кратка сверка с адвокат станаха ясни следните неща:
Птиците са скъпи, защото в България не може да регистрираш, че притежаваш гарван.  Те идват с паспорти от Холандия, например, /може да бъркам страната/ и са малко, защото не са много хората, които отиват зад граница да си купят гарван и да го подарят на децата си за Коледа.
Не, не може да си хванем гарван от улицата. Подсъдно е.

-         Знаеш ли, май Роси Кирилова си гледа гарга вкъщи. Сигурно може да се наеме. Пробвай.
Чудесно. За мой късмет колеги от рекламна агенция бяха извикали въпросната певица да пее на тяхно парти и имаха нейният телефон. Оказа се, че има сврака, а не гарван. Според интернет, свраката е по-малка и сива. Доста по-кротка. Запазих си варианта, да проверя случая на свраката, резервен вариант един вид.

….
-         Здравейте бай Митко. Казвам се Николета, имам номера ви от Недко, който ви праща много поздрави.
-         Ооооо, Недко, душичка, и на него да му предадеш, че съм се затъжил. Добре ли е той?
-         Да, да, много е добре.Търся гарван, само за няколко часа ми трябва, нищо няма да му правим, в една зала да стои докато в нея има коктейл. За след седмица.
-         Гарван нямам. Гарги имам.
-         Каква е разликата?
-         Гарванът е мъжки и е голям. Гаргата е женска и е малка.
-         Да, да, малка ми трябва, кротка.
-         Каква искаш? Имам тука двечки. Една синя и една черна, моето момиче.
-         Синя?
-         Да, много е красива. И по-кротка е. В два филма вече участва, миличката ми.
-         Ами мен ми трябва черна, съвсем обикновена.. Колко струват? 150 лева за два часа? Супер!
-         Звънни два- три дни преди датата да се разберем как ще ме вземете.
-         От къде?
-         От Горни Богров.
-         Добре, и пътни разходи ще пиша и кола ще намеря. А аз ще проверя дали в сериала поне една синя гарга няма.

Клиентът ме пита защо няма гарван,  на събитието, което в момента тече.
-         Знам, че няма да ми повярвате, но е истина. Гаргата се е разгонила. Стои с клюн под крилото си и не мърда. Така е от 4 дни. Пробвахме. Дадоха й някакви успокоителни за гарги. Но не действат достатъчно. Не може да й се даде по-голяма доза, защото ще умре. Ако тръгне да се мести клетката, тя започва да се блъска в нея и ще умре. Гарван не може, защото са много големи и силни и ще събори клетката и може силно да се стресира. Намерих синя гарга, но вие не искате синя. И сврака намерих, но изглеждат различно.
-         Как разгонена, мислиш ли, че ми е смешно?!
-         Не се шегувам, знам, как звучи, повярвай те и по-странни разговори проведох, от три дни по три пъти на ден я проверявам. Наистина, не се шегувам.
-         А  тези на улицата нищо им  няма!
-         Не може да уловим от улицата. Технически можем, има ветеринар, който е съгласен, но е подсъдно. Ние не искаме с премиерата да се свързва дело или да умират животни на нея, нали така, за никой няма да е полезно. Освен това ще струва доста пари.
-         Искам гаргата. Обади се да я донесат.

Не се обадих. Доста хора не ми вярват. Но всичко е вярно. Извода ли?
Отделих две седмици за да намеря гарга, и без която събитието мина добре. Разликата е, че с нея щеше да е съвършено. И, че сексът пречи на работата, разбира се. Особено липсата му.
>>>

Текстът участва в конкурс. Ако ви е допаднал, дайте един лайк ТУК.
Благодаря :)

събота, 7 юли 2012 г.

никакви въпроси


Никакви въпроси
Истината не е нужна
Няма и компромиси
Как да ги направиш
Щом не знаеш
Със какво се съгласяваш.


четвъртък, 5 юли 2012 г.

доброволец: денят ми започна когато алармата извъня в 4:00




Той е Тодор Балчев. На 24 години. Работи в онлайн медия, където се занимава с маркетинг и продажби, каквато е и неговата специалност. Той всъщност е едно младо момче, което никога не съм виждала лично. Видях във фейсбук снимка на доброволци и той беше тагнат. Той е един малък протест – анонимен и все пак с имена, намерен в социалната мрежа и все пак реално съществуващ. Писах му с молба да ми разкаже какво се случва горе. Ето го:

Още в понеделник имах желание да се кача - така и направих. Бързо се надушихме с две момчета от моя квартал, които писаха, че тръгват към 14ч. следобед. Работата ми е сравнително свободна, затова без много да му мисля тръгнах, минах набързо през вкъщи да взема всичко необходимо и отидох на уречената среща. Бистрица. Кризистния щаб: "Момчета, благодарим за ентусиазма, но днес повече доброволци няма да се качават към огнището." Останахме леко разочаровани... така или иначе се позавъртяхме покрай щаба, разбрахме какво, как и кога ще се случва на утрешния ден. Отправихме се обратно към София и се уговаряхме как ще процедираме утре сутринта. На следващия ден - 03.07, денят ми започна когато алармата ми извъня в 4:00, за съжаление едва след няколко часа сън. 4 и 30 бях на срещата с другите момчета, 5:00 на автобуса за Бистрица, 5:35 бяхме пред кризистния щаб, закусили, надъхани, готови да помагаме. От там вече почна филма... започнаха да се струпват и други хора, мина доста време докато всички успеем да се запишем в списъка. Към 6:45 всички желаежи бяха записни, дадоха ни по една смешна бутилчица с вода,  по един стар филтър за въздух /не противогаз/ и тук там на някой по една лопата. Инструкцията беше да се разпределим на групи и да се отправим към площадчето на центъра на село Бистрица. Речено - сторено. Пак чакане... към 7:15-20 дойдоха два камиона - един военен ЗИЛ и един цивилен. Натовариха се хората в тях. За мен и моя приятел не остана място. Останахме да чакаме втория курс. Чакахме, чакахме - камиони няма. По едно време се появява кмета на с. Бистрица - г-н Николай Гюров. Събра всички останали хора на полянката и /цитирам по памет/ каза: Пратиха ме тук да ви благодаря и да ви отпратя... Аз обаче не мога да потъпча този ентусиазъм и на своя глава ще ви кача горе, да помагаме с каквото можем.
Започна глъчка - ама как така да ни отпратят? Достатъчно хора ли има? Защо не ни изпозват? Така или иначе кмета каза, че се прибира да се преоблече и ни помоли да го изчакаме. Чакахме, чакахме... не малко време, обаче най-накрая кмета се появи - евала че си държи на думата! През това време един от камионите се беше върнал, натовахме се в него и газ по пътя до където може. Към 9:30 бяхме потеглили по маршрута. Идеята на нашата мислия беше, да се изкачим във височина до към 1800 метра, на границата между падналата и живата дървесина, където имало екипи, които с помощта на резачна техника да правят така наречените просеки, а нашата задача е съответно да помагаме с разчистването и като цяло с каквото можем. Последва много дълъг преход, стръмен, за пет метра не сме вървели по равно. Всички обаче бяха много надъхани и рипахме като планински козички нагоре. По обяд стигнахме на уреченото място и.... НИ ПОЖАРНИКАРИ, НИ РЕЗАЧКИ!!! WTF?? Кмета вика, ето това е показателно, колко тъпа е организацията. Много кофти ни стана на всички. Седяхме, почивахме, ходихме нагоре надолу по границата на живата и падналата растителност. По едно време започнаха да изкачат някакви пожарникари и други униформени. Зарадвахме се, кмета отиде да говори с тях, каза им че сме готови за работа, те обаче категорично отказаха нашата помощ! Представяте ли си? Всички така яко се изнервиха... Решихме да се спуснем по-надолу по протежението на ивицата. Седяхме там, с лопати, малки брадвички и много желание - уви нямаше какво да направим. По едно време, към 14:30, от долната страна започнаха да изкачат още някакви пожарникари и служители от горското, бяха малка група от 15-тина човека и имаха две резачки. Стана ясно, че групата, която срещнахме по рано  трябва да прави просека от горна страна надолу, а тази която срещнахме току що да прави просека от долу нагоре. Този път без много много да ги питаме, се захванахме на работа с тях и взехме да им помагаме с каквото можем. Този път пожарникарите ни се зарадваха и не отказаха нашата помощ, очевидно бяха доста изтощени. Те режат, ние разчистваме, те режат, ние разчистваме. Същинската работа започна към 15 часа и продължи някъде около два часа и половина - три, за което време всички бяхме много организирани и бачкахме яко. Резултатът - около 170 метра чиста просека! Тук ви питам и отговор не искам - ако бяхме организирани по добре и не губихме време да обикаляме планината безцелно, колко повече щяхме да направим??
Към 18ч. бяхме приключили работа. Седнахме да почиваме и чакахме инструкции от щаба, какво да правим. Всъщност проблема беше там, че от щаба искаха да оставят пожарникарите да седят цяла нощ горе, а те нямаха нито храна, нито вода, нито чисти дрехи /бяха вир вода и със скъсани дрехи/, нито бензин за резачките, нито светлина /челници/, абе нищо нямаха за да останат горе... Кмета вика, момчета, за нищо на света няма да ви оставя тук горе така... Дръпна се на страни, взе нещо да говори по станцията със щаба.  Пак чакане.... към 19ч. по станцията кмета каза: С мен са 40 доброволци и 15 пожарникари, слизаме. Прието!
Не мога да ви опиша, как се зарадваха хората в този момент, без много да се туткаме, раниците на гърба и газ надолу. Всъщност пожарникарите бяха най-доволни от това решение, не знам какво точно и на кого каза кмета, но тези момчета не ги виждах как ще изкарат една вечер горе, без дори най-необходимите неща. Към 21ч. бяхме в Бистрица. В 23ч. си бях легнал... убит.

- Беше ли на протестите срещу приемането на закона за горите
Да, присъствах на два от тях.
- Защо?
Защото не съм съгласен с това, което се случва в нашата бедна държавица по отношение на горите, тяхното опазване /в случая неопазване/ и политиката на властта по тези въпроси.
- Как разбра какво се случва? От къде разбра за закона и неговото съдържание?
В интерес на истината вниманието ми беше привлечено от нарастващата активност и хорските отзиви в социалната мрежа Facebook. След като разбрах най-общо за какво става въпрос, се разрових и намерих конкретните спорни текстове в закона. Прочетох, разтълкувах и ги разбрах сам за себе си. Безумие!
- От къде се информираш как продължават обсъжданията с управляващите във връзка с този закон?
Предимно обменям информация с мои приятели, също интересуващи се от случващото се. Силата на социалните мрежи също не е за подценяване, много хора споделят информация там, но винаги трябва да четеш по няколко пъти и да свиряваш по други канали написаното. Не са много, не не е като да няма и спекуланти.
- От социалните мрежи ли разбра, че се търсят доброволци за гасене на пожара?
Още в неделя вечерта бях чул по новините, че може да има нужда от доброволци. Вече в понеделник, когато видях със собствените си очи това огромно кълбо дим, се разрових и попаднах на група във Facebook организираща всички желаещи да помогнат.

снимка: Endless Infinity
Да, Тодор е на нея. 


четвъртък, 28 юни 2012 г.

чужд


Чуждите мъже са по ръцете ми
Чуждите жени са по лицето ти
Чужди се направихме за себе си
А пък чуждите си имат някого.
Този някой иска тебе
Този някой иска мене
Чуждите са всички и на никого
Чужд и сам
Е едно и също и време

вторник, 19 юни 2012 г.

5 успеха на протестите за витоша




  1. преборихме се
да, има ни. онези – нормалните. честно да си призная, не вярвах, че сме толкова. мислех, че тъпаците властват, мислех, че интелекта е закърнял или изтекъл, мислех, че отбран кръг съветски учени разбират какво се случва и то само защото нямат пари да си купят телевизори и да гледат „отчаяните ханъми” в праймтайма. мислех, че всички се учат да готвят като известните, да си слагат силикон като известните или да се опитат да скрият колко са бедни, пак като известните. мислех, че сме изчезващ вид. но не сме. тук сме. и сме доста.

  1. познахме се
не сме скейтъри, блогъри, рейвъри, пънбкари или т.н. ние сме млади. различни сме. нормални сме. познахме се по разума. по кроткостта. по лиспата на категоричност в определенията. ние не искамехме да сваляме властта. ние не искахме свобода за всички. ние не искахме храна за сомалийците. ние не искахме световн мир. ние искахме да не се изсичат горите на Витоша. и това беше всичко. и бе достатъчно. когато на протеста някой с колело премине до теб и те бутне се обръща и ти казва „извинявай”. пази те, да не те изгори с цигарата. не ходи с бутилка водка и не повръща в храстите. носи цветя и деца. майки с бебета. на които нищо не се случи. нащото ние не сме лоши. просто имаме мнение. това са различни неща.

  1. опазихме се
на третият ден вече имаше провокатори. човек, който държеше да превземе телевизионното време и да яхне протеста застана с мегафон нависоко. започна политическа реч. в момента в който протестиращите осъзнаха това, го заглушиха със свирки. същите свирки, които имаме от гей парада. не защото сме гейове, а защото сме били там да покажем, че нямаме нищо против да сме различни. когато човекът с мегафона упорито продължи, бе изгонен с общ възглас „махай се”. защото никой не може да говори вместо нас. ние не сме организация. ние не сме политическа партия. не сме квартала група. ние не сме еднакви, а обединени. разбирам, че това ви обърква, но е хубаво, повярвайте ми.

  1. опазихме ги
в третият ден на протеста цариградско шосе ни посрещна с бариакди. те не можеха да бъдат преминати без това да означава, че някой умишлено влиза в реален бой с полицията. никой не го направи. никой не искаше да руши или наранаява. сменихме посоката и се местехме докато намерим място, където просто да блокираме движението. никога, ама никога няма да забравя, как една жена в инвалидна количка застана на пътя на полицая, качен на мотор. той искаше да ни разпръсне. тя искаше той да ни чуе.

  1. събудихме се
вече знаем че може. не защото сме безсмъртни, а защото сме справедливи. не към държавата, а към родината си. има ни. видяхте ни. поименно. лице по лице. ние позволихме да ни снимате. ние снимахме вас. ние пуснахме всичко. вие – което ви беше удобно. но това няма значение. защото ние вече знаем че може. и нямаме намерение да ходим никъде.


деца на цветята



Усещането което получих, участвайки в мирният протест в защита на горите на Витоша мога да сравня само с едно друго усещане – от финала на церемонията на Аскеерите. Всички актьори излазяха на сцената в навечерието на 24 май и на фона на червената театрална завеса се хванаха за ръце. Запяха „Върви народе възродени”. В този момент публиката стана. Не защото така е редно, а защото енергията която се вихреше в залата ни хвана, вдигна и запя с нас. Всички присъстващи пееха. В ръкопляскането след това имаше онзи ритъм, който носят концертите, ритъм който обединява различните и те кара да се усмихваш тогава, когато на сцената вече няма никой. Защото така отбелязваш празника в себе си.

Ето така протестирахме ние. Като на театралано представление. Като на концерт. Като студенти, които работят за да се издържат. Като бармани, които събота и неделя катерят планини. Като програмисти, които са продали псоледният си продукт в Англия, а са го написали през няколко обедни почивки в България. Като хора, които протестират без да хвърлят камъни. Като хора, които садят цветя там, където са ги стъпкали протестирайки.

Като деца на цветята.
Те не искат всичко.
Искат само справедливото.
А то е достатъчно.

четвъртък, 14 юни 2012 г.

протест ЗА витоша



















Благодаря на Виктор Димчев, който предостави снимките от протеста. 
Ако не знаете за какво става въпрос, ето в ТОЗИ текст има кратка фактологична информация от Списание 8.



вторник, 12 юни 2012 г.

социална фейсбук група продава екскурзии. хитро, а?

Здравейте, днес ще ви запозная с групата "Не карай пил!". Човек като прочете заглавието ще вземе да си помисли, че са се събрали някакви мили хора, отговорни, които сега искат със съвременни средства, социални мрежи, едно -друго, от време на време да ни напомнят какво се случва, когато се качиш в колата пиян.
Но не би.
Групата реди линкове с информация за новите силиконови цици на чалга певиците и .......промоционални оферти - я за екскурзийка, я за лаптоп, я за..съвестта ни.  Защото по-принцип "не карай пил" някак ми се връзва със социалната отговорност, а  не с някой от постовете, които снимах и качвам тук. Някой е видял какво е развълнувало хората, като например "вечната война по пътищата", направил е група, събрал е хора и след това продава опцията за облъчване с рекламни послания. Да се генерира трафик, нали се сещате. Или пък аз греша и "Не карай пил" идеално се подкрепя от следните постове:











Затова сега отворете вашият фейсбук, проверете в какви групи членувате и се отпишете.
Ако искате.

английската кралица с рожден ден...в софия