вторник, 19 юни 2012 г.

деца на цветята



Усещането което получих, участвайки в мирният протест в защита на горите на Витоша мога да сравня само с едно друго усещане – от финала на церемонията на Аскеерите. Всички актьори излазяха на сцената в навечерието на 24 май и на фона на червената театрална завеса се хванаха за ръце. Запяха „Върви народе възродени”. В този момент публиката стана. Не защото така е редно, а защото енергията която се вихреше в залата ни хвана, вдигна и запя с нас. Всички присъстващи пееха. В ръкопляскането след това имаше онзи ритъм, който носят концертите, ритъм който обединява различните и те кара да се усмихваш тогава, когато на сцената вече няма никой. Защото така отбелязваш празника в себе си.

Ето така протестирахме ние. Като на театралано представление. Като на концерт. Като студенти, които работят за да се издържат. Като бармани, които събота и неделя катерят планини. Като програмисти, които са продали псоледният си продукт в Англия, а са го написали през няколко обедни почивки в България. Като хора, които протестират без да хвърлят камъни. Като хора, които садят цветя там, където са ги стъпкали протестирайки.

Като деца на цветята.
Те не искат всичко.
Искат само справедливото.
А то е достатъчно.

Няма коментари:

Публикуване на коментар