вторник, 19 юни 2012 г.

5 успеха на протестите за витоша




  1. преборихме се
да, има ни. онези – нормалните. честно да си призная, не вярвах, че сме толкова. мислех, че тъпаците властват, мислех, че интелекта е закърнял или изтекъл, мислех, че отбран кръг съветски учени разбират какво се случва и то само защото нямат пари да си купят телевизори и да гледат „отчаяните ханъми” в праймтайма. мислех, че всички се учат да готвят като известните, да си слагат силикон като известните или да се опитат да скрият колко са бедни, пак като известните. мислех, че сме изчезващ вид. но не сме. тук сме. и сме доста.

  1. познахме се
не сме скейтъри, блогъри, рейвъри, пънбкари или т.н. ние сме млади. различни сме. нормални сме. познахме се по разума. по кроткостта. по лиспата на категоричност в определенията. ние не искамехме да сваляме властта. ние не искахме свобода за всички. ние не искахме храна за сомалийците. ние не искахме световн мир. ние искахме да не се изсичат горите на Витоша. и това беше всичко. и бе достатъчно. когато на протеста някой с колело премине до теб и те бутне се обръща и ти казва „извинявай”. пази те, да не те изгори с цигарата. не ходи с бутилка водка и не повръща в храстите. носи цветя и деца. майки с бебета. на които нищо не се случи. нащото ние не сме лоши. просто имаме мнение. това са различни неща.

  1. опазихме се
на третият ден вече имаше провокатори. човек, който държеше да превземе телевизионното време и да яхне протеста застана с мегафон нависоко. започна политическа реч. в момента в който протестиращите осъзнаха това, го заглушиха със свирки. същите свирки, които имаме от гей парада. не защото сме гейове, а защото сме били там да покажем, че нямаме нищо против да сме различни. когато човекът с мегафона упорито продължи, бе изгонен с общ възглас „махай се”. защото никой не може да говори вместо нас. ние не сме организация. ние не сме политическа партия. не сме квартала група. ние не сме еднакви, а обединени. разбирам, че това ви обърква, но е хубаво, повярвайте ми.

  1. опазихме ги
в третият ден на протеста цариградско шосе ни посрещна с бариакди. те не можеха да бъдат преминати без това да означава, че някой умишлено влиза в реален бой с полицията. никой не го направи. никой не искаше да руши или наранаява. сменихме посоката и се местехме докато намерим място, където просто да блокираме движението. никога, ама никога няма да забравя, как една жена в инвалидна количка застана на пътя на полицая, качен на мотор. той искаше да ни разпръсне. тя искаше той да ни чуе.

  1. събудихме се
вече знаем че може. не защото сме безсмъртни, а защото сме справедливи. не към държавата, а към родината си. има ни. видяхте ни. поименно. лице по лице. ние позволихме да ни снимате. ние снимахме вас. ние пуснахме всичко. вие – което ви беше удобно. но това няма значение. защото ние вече знаем че може. и нямаме намерение да ходим никъде.


Няма коментари:

Публикуване на коментар