сряда, 9 януари 2013 г.

"деликатесни" истории


Винаги съм твърдяла, че маркетинга знае много повече за хората отколкото каквато и друга наука.Причината е проста – пари. Ако компаниите искат да изкарат повече пари са готови да инвестират една сума, за да разберат как да ви ги вземат. Това никак не е лошо – няма по-точен match от този между нужда и продукт и гаранцията за това са парите, парите, които брандът ще изгуби ако греши. Съществува система, която поставя в свой приоритет желанията на хората.

Къде е проблемът с „деликатеса" тогава?

Не ви харесва огледалото? Или ви тресе синдромът „Как Сийке не съм от тях’? Добре, и какво правим? Ако я забраним за излъчване по тв какво ще промени това? „Деликатесът” няма да излезе от магазините, нито ще спрат да се правят чалга парчета, нито простите хора ще изчезнат с едно щракване на пръстите. Ако сте обидени, не ви обижда рекламата, а бранда. Ако искате те да разберат, че сте сгрешили, накажете ги, покажете им, че тази реклама не е за вас и не купувайте тяхното предложение. Коментирайте ги, подигравайте ги, осъдете ги публично ако искате.

Но моля, не забранявайте. Всяка забрана е израз на безсилие и означава, че е невъзможно да се разчита на обществен common sense, защото такъв не съществува. А това би било едно много тъжно откритие.