неделя, 30 октомври 2011 г.

SADE



Photo: Marieta Karadjova
 
via Assia Toumbanova

стари жени


Израснах със стари жени. Прекрасни стари жени. Живи стари жени. Повечето от тях вече бяха погребали съпрузите си – някои в пръстта, други пред телевизора. Но те бяха оцелели. И се бяха събрали за да плачат за тях, за да пеят за тях, да пият сладко вино за тях и да танцуват за тях. Но най вече заради мен - малкия идиот който преби всички в детските градини и го изхвърлиха от уважаваните детски средища. За да порасне в пенсионерски клуб.Старите жени ме приеха. И ми се зарадваха. Тях не съм ги била. Те бяха живи стари жени.
Обичам старостта.
Тя приема без да разбира.
Когато вижда живот.


събота, 29 октомври 2011 г.

ще го позная по това


Цинични думи, с много черен хумор
Ще скрият оптимизма занапред
Усмивката – лукава и ожулена
И мислите му – пръснати навред.

Той може би не знае всичко
Но няма да повярвате в това
Когато лаконично се усмихне
И тръгне със изправена глава

Това което никой не ви казва
Това което никой не мълчи
Това което всъщност се оказва
Че за да мине трябва да ви прегорчи

Ще ви остави белези по тялото
Защото ще ви сръчка във ребрата
И във студа ще махне одеалото
За да ви види на луната

Цинични думи с много черен хумор
Ще го позная по това        
Усмивката – лукава и ожулена
И мислите му – в моята глава


николета бонева ховрин


петък, 28 октомври 2011 г.

не мога повече да чакам лятото



Не мога повече да чакам лятото. Мисля да го събудя днес. Ще го разроша с глътка текила, ще подмокря очите му с  щипка сол и  ще оставя лимона да подгизне в сълзите му. После нищо няма да помни, защото ще повторя това много, много пъти.  То ще забрави пътя към дома. Ще прелъстя лятото. За да мога да го напусна.

много малко



Това ми напомни една история. Не помня кой ми я разказа. Това е недостатъка на безадресната социалност, никога не можеш да си спомниш точно кой, кога и къде и какво ти е казал, нито дали наистина ти го е казал или ти е хрумнало на теб. Смес от течности и думи обаче винаги дава нещо, което да запомниш. Най-важното вероятно.

Представете си стълба с десет стъпала. Нали, казват често „тя тръгна по лошия път” приемаме че лошия път значи от 10 надолу. И така като с вица за слона, скочил от последния етаж, който за разлика от отскочилото обратно кенгуро, започваме да броим 10, 9, 8, 7, 6, 5, 4, 3, 2....всичко това е малко. Така ми каза онзи човек, поне така помня.
Разстоянието между последната и предпоследната крачка е всъщност най-голямото.
Тоест, дали ще стигнеш дъното или ще се върнеш обратно с милиметър е всъщност посока.

Така че не се страхувайте от наклонената плоскост, тя трае всъщност много малко. Ако тя не е за вас ще се заковете на ръба. А който не живее на ръба, заема твърде много място.


николета бонева ховрин

четвъртък, 27 октомври 2011 г.

Летен наръчник за свободни жени в града


Летен наръчник за свободни жени в града
9 съвета за оцеляване

Лятото е ужасен момент от годината да си в града, защото няма никой. Няма мъже за да бъдем по-точни. Всички онези симпатични младежи които карат сърф, борд или както там се казват онези летни спортове, които поддържат телата им в перфектният вид, който всички ние обичаме ги няма. Те са на море. Дори само за през уикенда. А не излизат през седмицата, дори и да са тук. И онези, с не толкова приятните тела също ги няма. Остават само тежките работохолици, които нека си го признаем, така или иначе не са най-добрата компания . Така че шансовете ни за one night stand или запознанство с готин мъж са сведени до минимум. Понякога този минимум дори преминава в минусовата скала. Затова има няколко ключови правила, които е добре да запомним, макар че като всяка свободна жена рано или късно ще пренебрегнем

  1. Не преклаявайте с високите токчета. Положението в заваденията е толкова отчайващо, че шанса да се напиете от мъка е сериозен като заметресения в Япония. Няма по-жалка гледка от пияна жена която, си чупи глезена вървейки по равна повърхност. И не, никак не е секси.
  2. Обединете черните тефтерчета с някоя приятелка. Трябва да ви е истинска приятелка, за да не изтръгвате някой симпатичен мъж с клизма от ръцете й. Истинска ценност са жените, с които можете спокойно да минете по двойният лист /по-висок шанс за успех някой да е останал в града/ тя да посочи име и да каже – тоя е добър. Постарайте се да не губите тези приятелки, като им върнете жеста.
  3. Излезте в компания само от жени. Малкото останали в града мъже няма да са от най-уверените и забавните. Ако има мъж при вас няма да знаят дали сте излезли за свалка или за танци. Да си влачите мъж е обосновано, само ако някоя от вас има определен тип стремежи към личността му.
  4. Слючете сделка с една от девойките за опазване от грешки – не трябва да звъня на Х; не трябва да отида в Y зведение ; прочие стандарти. В тези моменти при неспособност да ви опазят ще ви накарат да пиете повече, с надеждата че в неадекватно състояние няма да можете да извършите каквото и да е. Тук е момента да избере кой вид жалко поведение е по-достоен за вас.
  5. Long island iced tea. С други думи – кратко, бързо, сигурно.
  6. В случай, че все пак някак в компанията се озове приличен и не зает от приятелка мъж, в никакъв случай не му обяснявайте че в това заведение няма симпатични мъже и трябва да се преместите. При положение, че освен вашата компания вътре има само още двама хетересексуални мъже, този мъж е опция. И то може би най-добрата. Не е хубаво, една жена да си обижда опциите от разсеяност.
  7. Ако все пак успеете да снижите критериите си до толкова, че да не се преберете вкъщи, имайте мъдростта да си тръгнете преди разсъмване. Едно е да се събудите при непознат мъж, съвсем друго е да се събудите до непознат мъж през лятото в града. После ще трябва да скриете всички огледала в апартамента си поне за седмица, защото няма да можете да се погледнете. И няма да излезете поне още една седмица. За нищо на света не му давайте телефона си. На момента може да изглежда като добро решение за следващият уикенд, но на сутринта следващият уикенд, сам по себе, няма да ви изглежда като добро решение на каквото и да е.
  8. На другият ден ще искате да се извините на сервитьорите в няколко заведения, поне двама таксиметрови шофьора, човека който ви е продал нещеото, което сте изяли и опаковката в пристъп на еко солидарност сте натъпкали в дамската чанта, за да може тази вечер да даде още една модна жертва.; на магазинера от който си взехте цигарите и поискахте да ви даде продуктите за long island iced tea  за да продължите вкъщи; на аптекаря, с който спорихте защо презервативите нямат 100% защита; на мъжете които ви вдигнаха телефона; на мъжете които не ви вдигнаха телефона и получиха смс-и; на всички свои прители и непознати във социалните мрежи които бяха запознати със случващото се само в частта в която сте успели да пишете кординирано, на мъжа, който се е опитал да ви спре да направите всичко това.....
Не го правете. Изакали сте се. Седнете и си стойте тихо, докато отмине. Не се въртете за да не омажете всичко.
  1. Излезте следващият уикенд отново. Все пак, колко по-зле може да стане?


     николета бонева ховрин

    сряда, 26 октомври 2011 г.

    Лудост - Мариета Караджова



    Изморих се да бъда скала,
    в океани от мъжки тревоги.
    Изморих се да бъда добра,
    или може би просто не мога.
    Искам нещо да вика във мен
    и да кара кръвта ми да стене,
    искам огън във всеки нов ден,
    искам нещо безумно във мене.
    Искам просто да срина стените,
    посторени за толкова време...
    Вместо покрив, днес искам звездите.
    Искам нещо да бъде за мене,
    по-нищожно, дори и от зрънце
    но горещо, защото горя,
    по-искрящо, защото съм слънце
    и не искам да бъда луна,
    под която мъже да заспиват,
    утешени след тежкия ден.
    Изморих се да бъда закрила.
    Искам нещо да бъде за мен.


    автор : Мариета Караджова
    на снимката: Мариета Караджова
    фотограф : Валентин Иванов

    смела есен


    ти си тук но все едно те няма
    и вървиш а всъщност си отнесен
    и ме хващаш да вървим напреде двама
    а те няма, тук си но те няма

    и си мислех ако имам друга блуза
    или може би коса да пусна дълга
    да изсричам всяка твоя буква
    да предишам всяко твое минало
    да потичам малко преди теб
    да постеля ходеща пътека
    да очаквам заедно небето ни
    и да бъда много смела есен

    и опънах кожата си на въжета
    и разтегнах се по цялата земя
    ти вървиш до мене все така отнесен
    и те има и съм всъщност пак сама




    николета бонева ховрин

    двама



    -         той ме разбира
    -         той не е ме съди
    -         той вярва в мен
    -         секса е страхотен

    Ако един мъж изпълва тези четири качества, единственото което ви остава да направите е да намерите другите двама. Не другите двама, които ги изпълват също, а другите двама които ще ви накарат да забравите, че той го прави. 

    Винаги съм смятала, че един мъж е създаден за една жена,  че някога те просто се намират. Също така винаги съм обичала приказката за Малката русалка. Нали виждате противоречието.

    Разумно е да кажеш, че е по-добре с няколко мъже. Нали разбирате, по-лесно е, държи адренлина високо, държи възможността за изненада винаги налична, никога не губиш, винаги си учуден колко печелиш…Колкото повече, толкова по-малък е шанса да затънеш.

    Обаче..

    Ако има само един мъж, забравяме за другите двама, става животоспасяващо той да ти видигне телефона. Става тема на двучасова дискусия защо той точно така е подредил думите в смс-а си. Става изключително важно дали ще се обади тази вечер, чия е гривната до леглото му и защо телефонът е на тих режим до обяд. А не е хубаво тези неща да са важни. Те така или иначе се случват. Би било добре ако можеш да ги приемеш съвсем естествено, би било значително по-здравословно. Защото това е естественият ред на нещата. Защото така нямаш конфликт, защото така твоето собствено щастие зависи само от теб самият.

    Само че ние не сме възпитани така. И това ни безпокои. И ни разтройва. И ни впечатлява. И накрая ни прави съвършено апатични или болезнено нервни. Кому е нужно?’

    Тук идват другите двама. На единия тропаш по масата. На другия говориш нежно. Третия…се опитваш да забравиш.

    николета бонева ховрин

    понеделник, 24 октомври 2011 г.

    меркантилна е мръсна дума



    Меркантилна е мръсна дума, но имам беден речник.

    Парите винаги стоят на масата. Независимо дали са в твоето портмоне, в неговия заден джоб или на сигурно – в банката. Парите имат значение. Точно както и размера. Независимо какво можете да чуете жените да казват.

    Преди да са минали 10 години и вие да можете да погледнете с умилителна усмивка към плахите и криволичещи или нахално безумни първи стъпки заедно, има един няколкогодишен период на наместване на ръбове. Парите са един от тях. Ако връзката преживее този период е въпрос на обич, лоялност и вярва в другия да прескочите финансовите дупки като един, но до тогава, съжалявам, има един естествен подбор който е в пълна сила.

    Преценявам те по критериите, по които преценявам себе си

    Аз никога нямам пари. Имам предвид оня куп /както на мен ми изглежда/ за да си купя кола например, или да отида на всички тези невероятни места по света, за които мечатя. Но имам достатъчно, за да си платя наема /в повечето случаи/, за дълги нощи навън /по-рядко от колкото ми се иска/, за цигари, за книги, за да не се боядисвам сама пред огледалото, за парцали и обувки. Не е много, но средностатистически погледнато е един задовлителен резултат. Аз съм го направила сама, благодарение на което в професионалната ми биография се осъвместяват пълни абсурди. И не, никога не е лесно.

    Затова няма как да погледнеш сериозно на мъж, който отказва да мине тези абсурди /то е под неговото достойнство, нали разбирате/ и си тъне кротко в мизерия. Не защото не може, а защото не иска, друг път не знае как, но с учудващо упорство не желае и да научи, а понякога просто го мързи.

    Да, бе, пич, много ясно, че можеш да живееш както искаш. Но жена, която си е изблъскала пътя до някъде и има идея на къде ще продължи да стърже лакти и пети, няма как да оцени репликата „Ами то е много трудно, никъде не ме искат.” Защото тя никога не я е казвала. И на нея й се е случвало разбира се, но намира начин да се хване за косите и да се издърпа.

     Тя не е твоята майка. Тя не е на този свят за да те спаси.

    Когато поиска да отглежда дете, ще си роди такова. И когато това се случва на петия месец заедно и когато тя се развива, а на него нищо не му се случва, имаме проблем. По-странното е, че проблема идва от него. Мъжете все още не са готови да приемат съвет от по-успешната си половинка. Женските съвети, в действителност, в по-голямата си част са мрънкане, но когато бизнес жена, говори за бизнес, това не е същото.

    Мъжът не може да приеме работен съвет в леглото. Една жена може да приеме работен съвет и в мина.

    Времената са различни, по-видно в приказките, но всъщнсот добиваш рабиране за рамера на промяната чрез случването. Жените могат да с еоправят сами и без да са кариеристки. Те могат да работят достатъчно добра работа, която да ги издържа и без да се борят за професионален връх. Не всички жени искат да са по-добри от мъжете, въпреки че по-силната половинка на човечеството се оплаква от обратното. Но е факт, че в професионален план жените вече се изравняват с мъжете. И тук финансовите шаблони не са актуални към днешна дата, с което мъжете имат проблем да свикнат. Сексуалната революция стисна топките в лакирани нокти. Промяната на финансовият фронт вече им опира ножа в гърлото.

    Проблема не е мой, той е твой

    И двата пола вече имат сравнително изравенени опции за кариера и заплащане /все още в лек наш ущърб/. Когато нямате години връзка зад гърба си, е нормално по-успешната половинка да дава съвет и да се опитва да размърда другата да поеме половината от съвместният финансов товар. Ако успешен е мъжа, значи жената е мързелива. Ако успешна е жената, значи жената е меркантила или кариеристка. Аз не виждам никаква справедливост в това. Но съм убедена, че ще се опитате да ме оборите.

    николета бонева ховрин

    сряда, 19 октомври 2011 г.

    Аз съм с теб! - Писмо от Жени Адърска

    Сигурно си спомняте, как преди десет години никой не смееше да каже на глас думата рак... Камо ли пък пред медия. Днес, след милион изричания в публичното пространство на тази, все още смразяваща дума, вече си позволяваме да сме критични към начина, по който тя звучи или  към провокациите на тази тема. Тук някъде започва да ми става тъжно и сещевременно да се подсещам, че сме БГ... Не понасям критикарството! Не критиката, а безплодното и безпардонно критикарство...

    Мисля, че имам пълно основание да коментирам темата поради простичкия факт, че съм от първите, казали думата РАК гласно и на всеослушание. Направих го, надмогвайки страха от болестта и чисто човешкия си егоизъм, с надеждата, че ще предизвикам толерантност, разбиране, състрадание и желание за подкрепа към много жени, попаднали в капана на рака. Към мен включително... Не че не успях за всичките тези години да постигна това. Напротив. Поставихме /никога не съм била сама в смелостта си/  началото на движение, което изведе на улицата много хора в подкрепа на каузата "да опазим жените - и здравите, и заболелите!"Постигнахме много повече от очакванията ни, които тогава се свеждаха до това да не сме сами. Много от нас оцеляха, благодарение на постигнатото. Някои изгубихме по пътя... Но нито за миг не сме се отказвали да бъдем полезни и да провокираме онези, които се страхуват, не разбират или просто не им пука. Защото сме били от другата страна и защото не искаме това да се случва на никого...

    Знаете ли колко жени биват изоставяни, след като се разболеят от рак на гърдата?... Знаете ли колко мъже бягат от страх, че ще загубят битката с рака, без да съзнават, че тя не е тяхна битка и че могат единствено да "са с Нея", докато Тя се бори за живота си?... Знаете ли колко "токсична" е една калория мъжки егоизъм за жена, чийто живот е в условно наклонение?... Знаете ли колко жени предпочитат смъртта пред това да се подложат на операция и лечение и да изгубят мъжа до себе си?... Знаете ли колко несправедлива и непредвидима е тази т.н. битка с болестта?...

     Не знаете, уважаеми уебкафедами и убекафегоспода... Иначе бихте запазили благоприличие и бихте си спестили евтината показност с коментар като публикувания по повод кампанията "Аз съм с теб!" Вие лично имате свободата да бъдете с когото си пожелаете, но моля, не критикарствайте по адрес на онези, които имат куража да застанат, макар и символично, до жена в беда. 
    Апропо, вие с кого сте?

    ж

    вторник, 18 октомври 2011 г.

    ден

    6.00 часовникът звъни пъви път
    6.30 часовникат звъни втори път
    8.00 часовникът звъни пети път
    изправям се. установявам, че съм легнала върху завивката по бельо и чорапи. вадя нещо от косата си. прекалено е рано да определя какво. WC, цигара и опит за намиране на два чисти и еднакви чорапа. прекалено високо изискване. почти съм убедена, че нещо живее в пералнята и наравно с ЧЕЗ ме таксува на всеки оборот изплювайки само по един от чифт. или поне в една тоналност. пепелта пада и изгаря нещо. нищо не дими продължително – значи всиччко е ок. какво правех? да – чорапи, ами няма да съм с  токчета, с маратонки не си личи че са различни. цикламен и зелен. не ме разбирайте погрешно, но е сложно да имаш два абсолютно идентични чорапа с моята майка. защо ли? защото тя умира да ми подарява нещо. последният път ми подари панталон в размер XXL.
    - Защо бе мамо?
    - Еми защото си висока, исках да съм сигурна че няма да ти е къс.
    какво къс бе брат, шалвари биха ми били по-тесни. и все пак са – удобен е по време на цикъл. от тогава тя има разрешение да ми купува само чорапи и бельо. груба грешка. така се сдобих с боксерки със спайдърмен на задника. whatever.
    9.18 сещам се че снощи пуснах пералня. нямам време да я простра. довечера ще я пусна пак
    9.30 в толкова беше срещата в офиса. добре че не трябваше да бъда сама на нея.
    9.35 излизам от вкъщи. в таксито установявам, че не съм си легнала по бельо и чорапи. легнала съм си и с грим.  нямам мокри кърпички. имам  нещо кафяво, което по принцип трябва да се нанесе равномерно с палвни движинея на лицето, само че се е нанесло неравномерно един бог знае с какви движения в цялата ми чанта. вместо влажни кърпички вадя осрана ръка.
    10.05
    - какво пак си облякла - казва Кучето. говори за гащеризона ми в който спокойно мога да направя сандвич. той не рабира решението, което позволява неуверените ми крака да се гърчат в своебразни форми без никой да вижда.
    10.15 кафе
    10.16 скайпа свети и Вики пита къде е текста за Какво се случи а не трябваше
    ей сега го довършвам отговарям аз и сядам да го пиша. прекъсната съм от зареждането на служебният си мейл. 7 съобщения по-късно Вики звъни за да пита къде е текста. все пак имах 4 дни да го напиша.
    след 6 минути и 37 секунди Вики получава текста.
    след 37 секунди Вики ми го връща за правописни грешки.
    след 1 час Вики получава завършеният текст.
    след 1 час и 3 секунди Вики пита кога да чака снимките за него
     - скоро
    казвам и поглеждам купчината вестници, които би било добре да прочета. мразя да чета женски списания. а би било добре за хазяина ми да пиша за тях.
    11.30 тема на срещата – как да накараме хората да пият само в това заведение
    12.00 тема на срещата - как да накараме хората да ядат здравословно
    13.00 вземам си обедна почивка. не обядвам. разхождам се в квартала пуша и слушам музика.
    13.20 една страница пр материал за да накарам жени да купуват нещо, което не ползвам. пиша я.
    14.00
    сайт1: този текст който си ни пратила е много хубав, но не става ясно какво те е подтикнало да го напишеш. ако може това да го изчистиш малко в началото.
    - ама защо трябва да е ясно защо съм го написала
    - ами да знаем какъв е повода
    - на кой му дреме какъв е повода. нали каза че е хубав?
    - брат, оправи го
    затваряйки телефона и двете знаем че докато стигна до него и аз ще съм забравила какъв по дяволите е повода
    14.20  моля те обясни  на клиента защо гугъл адуърдс не индексира рекламата му всеки път когато напише ключовата дума която не мога да произнеса
    пиша обяснение. по-добре е  от момента в който моя колежка написа обяснение защо е пропуснала една точка в края на изречението на прес инфото за медиите.
    14.32 измисли радиореклама
    15.00 свършиха ми цигарите. отидох до магазина. подгони ме куче. срах ме е от кучета. върнах се в офиса. помолих колегата да иде до магазина. него не го подгони куче. презареждане.
    15.10 напомням на някой че ако иска да направим това което искам трябва да отиде и да купи билети
    15.11 някой ми напомня че съм забравила нещо
    15.15 тема на срещата - как да накареме всички заведния да пускат точно тази музика
    15.34 това е часът в който обикновено разбирам че е прекалено късно да уговоря работни срещи за днес, че ако бях седнала да напиша това което трябваше снощи щеше да звучи много по смилено/макар че всеки път когато го оставям за „снощи” просто не го написвам/, че ми се излиза, че имам неща за довечера и че не, няма да се видя с никой след работа, защото така никога няма да се прибера.
    16.00 многоръкия шива
    16.15 някой от трите ми телефона звъни
    16.45 обяснявам на накой защо не съм чула когато е звънял на някой от двата ми служебни телефона
    17.00 някой ми казва че съм машина
    17.05 някой ми казва че нещо не може да стане
    17.10 нека сега зааааедно проверим защооооо това не мооооооже да стане
    17.24
    Сайт 2:  този текст, който ти казах че идеално ни пасва, ако можеш да го удължиш малко
    - нали идеално ви пасваше
    - според нашата статистика най-четени са текстовете от две страници
    - да, да, добре, ей сега ще го оправя
     нали, излишно е да казвам че никога няма да го оправя. макар че искрено вярвам в обратното докато го казвам.
    18.00 машината има нужда от смазка, от която другите машини ръждясват.
    19.00 да се опитам ли да се прибера или да си призная че ми се засяда някъде по пътя за вкъщи
    20.00
    - аре да пием
    - не, имам работа
    - коя работа?
    - всичките
    - много си скучна с тая работа
    21.30
    - не мамо, не мога да говоря сега.
    да, мамо, вечеряла съм
    издишвам дима встрани от слушалката
    22.00 тръгвам си от офиса. пеш. защото искам да вървя и да слушам музика.
    22.50 вкъщи съм. няма нищо за ядене.
    23.00. разбутвам купчината мръсни дрехи. разбутвам купчината чисти дрехи. стигам до леглото. наистина трябва да ги подредя утре.
    23.30 честита бяня
    00.30 честит старт на сушене на косата
    - пак ли
    - пак
    съквартиранта ми чува сешуара и през стената. и не може да спи от него.
    1.30 проверявам има ли някой буден
    1.41 установявам че никой не е буден по това време през работната вечер или поне не е достатъчно сам за да вдигне телефона
    1.42 пак забравих да извадя дрехите. твърде къдно е да пусня пералнята. на нея пише Lavamat  и се чува до първия етаж. аз живея на 4я. вицовете за перални които простират сами не ми се струват толкова смешни. Успокоява ме мисълта, че вицовете за тъщи винаги ще си останат толкова смешни
    2.00 отварям една от 6те недовършени книги и загасям двама мъже и половина.

    и после пак е 6.00. понякога успявам да стана от първия път.


    николета бонева ховрин

    понеделник, 17 октомври 2011 г.

    Господинът, момичето и някои други неща



    Един възрастен господин
    и едно младо момиче
    се разхождат
    по брега на морето.

    А морето е палаво и закачливо.
    Праща своите вълни
    да се пръскат в нозете им
    и сребристите капки
    се спускат по голото чело,
    припълзяват по бръчките
    на високия мъж
    и умират от смях:

    "Вие сте възрастен господин!
    Господин възрастен господин,
    оставете това младо момиче,
    дето търси на своя транзистор
    най-модерните нови мелодии,
    да намери едно младо момче
    с гъсти прави коси над челото,
    със сребристо синджирче на шията
    и споходка, която напомня
    най-модерните стъпки
    в най-модерния танц."

    Един възрастен господин
    и едно младо момиче
    се разхождат
    по брега на морето.

    "Господин възрастен господин!" -
    се заливат от смях вълните.
    "Господин възрастен господин!" -
    падат сенки на чайки по пясъка
    и потъват от срам във него.
    "Господин възрастен господин,
    намери една възрастна дама
    и със нея тръгни на разходка
    по златистия бряг на морето." -
    се навеждат една към друга
    като стари, прастари клюкарки
    сенките на чадърите.

    А момичето крачи до него
    и със своите стройни нозе
    отпечатва по жълтия пясък
    едно дълго и важно писмо:

    "Господин възрастен господин -
    ппише в него момичето, -
    има много момчета по плажа.
    С моя японски транзистор
    мога да хвана всяка на вълна
    едно младо сърце, което
    скача сега като риба на сухо.
    Мога с друг да вървя по брега,
    ако исках да тръгна със друг.
    Искам с теб да вървя,
    господин възрастен господин.
    Искам с теб да вървя.
    Нека,
    който разбира писмото
    на моите стъпки по пясъка,
    да разбере и това,
    господин възрастен господин."

    Вътьо Раковски



    неделя, 9 октомври 2011 г.

    виждам


    Аз виждам, знам че ми говориш
    Разбирам, устните ти не мълчат
    Но виждам влака да минава
    Тъй близо е до твоята врата
    Аз знам, аз виждам че ме питаш нещо
    И кимам със усмивка над свещта
    Но виждам слънцето залязва
    Над влака покрай твоята врата
    Аз знам, аз виждам че ме чувстваш близка
    Разбирам го с ръцете ти в унес
    Но виждам вятъра отвява
    Завивката пред твоята врата

    И огръня го виждам е разпален
    Май трябваше да стопли до сега
    Но в моите очи се лута замък
    Решетките му са от твоята врата.

    николета бонева ховрин

    вторник, 4 октомври 2011 г.

    косопад



    Боли ме главата
    Тук долу отзад
    Там не боли от сънуване
    От кафета
    Или косопад
    От дълго и гладно
    Бълнуване

    Там не помага
    И хапче и вода
    Ни сандвич
    Нито пътуване
    Там се събира
    Само тъга
    От малко странично
    Вълнуване

    Малко неслучено
    Малко назад
    Малко по малко забравяно
    Между 5 кафета
    Балсам срещу косопад
    И няколко тежки проекта




    николета бонева ховрин