вторник, 18 октомври 2011 г.

ден

6.00 часовникът звъни пъви път
6.30 часовникат звъни втори път
8.00 часовникът звъни пети път
изправям се. установявам, че съм легнала върху завивката по бельо и чорапи. вадя нещо от косата си. прекалено е рано да определя какво. WC, цигара и опит за намиране на два чисти и еднакви чорапа. прекалено високо изискване. почти съм убедена, че нещо живее в пералнята и наравно с ЧЕЗ ме таксува на всеки оборот изплювайки само по един от чифт. или поне в една тоналност. пепелта пада и изгаря нещо. нищо не дими продължително – значи всиччко е ок. какво правех? да – чорапи, ами няма да съм с  токчета, с маратонки не си личи че са различни. цикламен и зелен. не ме разбирайте погрешно, но е сложно да имаш два абсолютно идентични чорапа с моята майка. защо ли? защото тя умира да ми подарява нещо. последният път ми подари панталон в размер XXL.
- Защо бе мамо?
- Еми защото си висока, исках да съм сигурна че няма да ти е къс.
какво къс бе брат, шалвари биха ми били по-тесни. и все пак са – удобен е по време на цикъл. от тогава тя има разрешение да ми купува само чорапи и бельо. груба грешка. така се сдобих с боксерки със спайдърмен на задника. whatever.
9.18 сещам се че снощи пуснах пералня. нямам време да я простра. довечера ще я пусна пак
9.30 в толкова беше срещата в офиса. добре че не трябваше да бъда сама на нея.
9.35 излизам от вкъщи. в таксито установявам, че не съм си легнала по бельо и чорапи. легнала съм си и с грим.  нямам мокри кърпички. имам  нещо кафяво, което по принцип трябва да се нанесе равномерно с палвни движинея на лицето, само че се е нанесло неравномерно един бог знае с какви движения в цялата ми чанта. вместо влажни кърпички вадя осрана ръка.
10.05
- какво пак си облякла - казва Кучето. говори за гащеризона ми в който спокойно мога да направя сандвич. той не рабира решението, което позволява неуверените ми крака да се гърчат в своебразни форми без никой да вижда.
10.15 кафе
10.16 скайпа свети и Вики пита къде е текста за Какво се случи а не трябваше
ей сега го довършвам отговарям аз и сядам да го пиша. прекъсната съм от зареждането на служебният си мейл. 7 съобщения по-късно Вики звъни за да пита къде е текста. все пак имах 4 дни да го напиша.
след 6 минути и 37 секунди Вики получава текста.
след 37 секунди Вики ми го връща за правописни грешки.
след 1 час Вики получава завършеният текст.
след 1 час и 3 секунди Вики пита кога да чака снимките за него
 - скоро
казвам и поглеждам купчината вестници, които би било добре да прочета. мразя да чета женски списания. а би било добре за хазяина ми да пиша за тях.
11.30 тема на срещата – как да накараме хората да пият само в това заведение
12.00 тема на срещата - как да накараме хората да ядат здравословно
13.00 вземам си обедна почивка. не обядвам. разхождам се в квартала пуша и слушам музика.
13.20 една страница пр материал за да накарам жени да купуват нещо, което не ползвам. пиша я.
14.00
сайт1: този текст който си ни пратила е много хубав, но не става ясно какво те е подтикнало да го напишеш. ако може това да го изчистиш малко в началото.
- ама защо трябва да е ясно защо съм го написала
- ами да знаем какъв е повода
- на кой му дреме какъв е повода. нали каза че е хубав?
- брат, оправи го
затваряйки телефона и двете знаем че докато стигна до него и аз ще съм забравила какъв по дяволите е повода
14.20  моля те обясни  на клиента защо гугъл адуърдс не индексира рекламата му всеки път когато напише ключовата дума която не мога да произнеса
пиша обяснение. по-добре е  от момента в който моя колежка написа обяснение защо е пропуснала една точка в края на изречението на прес инфото за медиите.
14.32 измисли радиореклама
15.00 свършиха ми цигарите. отидох до магазина. подгони ме куче. срах ме е от кучета. върнах се в офиса. помолих колегата да иде до магазина. него не го подгони куче. презареждане.
15.10 напомням на някой че ако иска да направим това което искам трябва да отиде и да купи билети
15.11 някой ми напомня че съм забравила нещо
15.15 тема на срещата - как да накареме всички заведния да пускат точно тази музика
15.34 това е часът в който обикновено разбирам че е прекалено късно да уговоря работни срещи за днес, че ако бях седнала да напиша това което трябваше снощи щеше да звучи много по смилено/макар че всеки път когато го оставям за „снощи” просто не го написвам/, че ми се излиза, че имам неща за довечера и че не, няма да се видя с никой след работа, защото така никога няма да се прибера.
16.00 многоръкия шива
16.15 някой от трите ми телефона звъни
16.45 обяснявам на накой защо не съм чула когато е звънял на някой от двата ми служебни телефона
17.00 някой ми казва че съм машина
17.05 някой ми казва че нещо не може да стане
17.10 нека сега зааааедно проверим защооооо това не мооооооже да стане
17.24
Сайт 2:  този текст, който ти казах че идеално ни пасва, ако можеш да го удължиш малко
- нали идеално ви пасваше
- според нашата статистика най-четени са текстовете от две страници
- да, да, добре, ей сега ще го оправя
 нали, излишно е да казвам че никога няма да го оправя. макар че искрено вярвам в обратното докато го казвам.
18.00 машината има нужда от смазка, от която другите машини ръждясват.
19.00 да се опитам ли да се прибера или да си призная че ми се засяда някъде по пътя за вкъщи
20.00
- аре да пием
- не, имам работа
- коя работа?
- всичките
- много си скучна с тая работа
21.30
- не мамо, не мога да говоря сега.
да, мамо, вечеряла съм
издишвам дима встрани от слушалката
22.00 тръгвам си от офиса. пеш. защото искам да вървя и да слушам музика.
22.50 вкъщи съм. няма нищо за ядене.
23.00. разбутвам купчината мръсни дрехи. разбутвам купчината чисти дрехи. стигам до леглото. наистина трябва да ги подредя утре.
23.30 честита бяня
00.30 честит старт на сушене на косата
- пак ли
- пак
съквартиранта ми чува сешуара и през стената. и не може да спи от него.
1.30 проверявам има ли някой буден
1.41 установявам че никой не е буден по това време през работната вечер или поне не е достатъчно сам за да вдигне телефона
1.42 пак забравих да извадя дрехите. твърде къдно е да пусня пералнята. на нея пише Lavamat  и се чува до първия етаж. аз живея на 4я. вицовете за перални които простират сами не ми се струват толкова смешни. Успокоява ме мисълта, че вицовете за тъщи винаги ще си останат толкова смешни
2.00 отварям една от 6те недовършени книги и загасям двама мъже и половина.

и после пак е 6.00. понякога успявам да стана от първия път.


николета бонева ховрин

Няма коментари:

Публикуване на коментар