Не мога повече да чакам лятото. Мисля да го събудя днес. Ще го разроша с глътка текила, ще подмокря очите му с щипка сол и ще оставя лимона да подгизне в сълзите му. После нищо няма да помни, защото ще повторя това много, много пъти. То ще забрави пътя към дома. Ще прелъстя лятото. За да мога да го напусна.
Няма коментари:
Публикуване на коментар