четвъртък, 28 юни 2012 г.

чужд


Чуждите мъже са по ръцете ми
Чуждите жени са по лицето ти
Чужди се направихме за себе си
А пък чуждите си имат някого.
Този някой иска тебе
Този някой иска мене
Чуждите са всички и на никого
Чужд и сам
Е едно и също и време

вторник, 19 юни 2012 г.

5 успеха на протестите за витоша




  1. преборихме се
да, има ни. онези – нормалните. честно да си призная, не вярвах, че сме толкова. мислех, че тъпаците властват, мислех, че интелекта е закърнял или изтекъл, мислех, че отбран кръг съветски учени разбират какво се случва и то само защото нямат пари да си купят телевизори и да гледат „отчаяните ханъми” в праймтайма. мислех, че всички се учат да готвят като известните, да си слагат силикон като известните или да се опитат да скрият колко са бедни, пак като известните. мислех, че сме изчезващ вид. но не сме. тук сме. и сме доста.

  1. познахме се
не сме скейтъри, блогъри, рейвъри, пънбкари или т.н. ние сме млади. различни сме. нормални сме. познахме се по разума. по кроткостта. по лиспата на категоричност в определенията. ние не искамехме да сваляме властта. ние не искахме свобода за всички. ние не искахме храна за сомалийците. ние не искахме световн мир. ние искахме да не се изсичат горите на Витоша. и това беше всичко. и бе достатъчно. когато на протеста някой с колело премине до теб и те бутне се обръща и ти казва „извинявай”. пази те, да не те изгори с цигарата. не ходи с бутилка водка и не повръща в храстите. носи цветя и деца. майки с бебета. на които нищо не се случи. нащото ние не сме лоши. просто имаме мнение. това са различни неща.

  1. опазихме се
на третият ден вече имаше провокатори. човек, който държеше да превземе телевизионното време и да яхне протеста застана с мегафон нависоко. започна политическа реч. в момента в който протестиращите осъзнаха това, го заглушиха със свирки. същите свирки, които имаме от гей парада. не защото сме гейове, а защото сме били там да покажем, че нямаме нищо против да сме различни. когато човекът с мегафона упорито продължи, бе изгонен с общ възглас „махай се”. защото никой не може да говори вместо нас. ние не сме организация. ние не сме политическа партия. не сме квартала група. ние не сме еднакви, а обединени. разбирам, че това ви обърква, но е хубаво, повярвайте ми.

  1. опазихме ги
в третият ден на протеста цариградско шосе ни посрещна с бариакди. те не можеха да бъдат преминати без това да означава, че някой умишлено влиза в реален бой с полицията. никой не го направи. никой не искаше да руши или наранаява. сменихме посоката и се местехме докато намерим място, където просто да блокираме движението. никога, ама никога няма да забравя, как една жена в инвалидна количка застана на пътя на полицая, качен на мотор. той искаше да ни разпръсне. тя искаше той да ни чуе.

  1. събудихме се
вече знаем че може. не защото сме безсмъртни, а защото сме справедливи. не към държавата, а към родината си. има ни. видяхте ни. поименно. лице по лице. ние позволихме да ни снимате. ние снимахме вас. ние пуснахме всичко. вие – което ви беше удобно. но това няма значение. защото ние вече знаем че може. и нямаме намерение да ходим никъде.


деца на цветята



Усещането което получих, участвайки в мирният протест в защита на горите на Витоша мога да сравня само с едно друго усещане – от финала на церемонията на Аскеерите. Всички актьори излазяха на сцената в навечерието на 24 май и на фона на червената театрална завеса се хванаха за ръце. Запяха „Върви народе възродени”. В този момент публиката стана. Не защото така е редно, а защото енергията която се вихреше в залата ни хвана, вдигна и запя с нас. Всички присъстващи пееха. В ръкопляскането след това имаше онзи ритъм, който носят концертите, ритъм който обединява различните и те кара да се усмихваш тогава, когато на сцената вече няма никой. Защото така отбелязваш празника в себе си.

Ето така протестирахме ние. Като на театралано представление. Като на концерт. Като студенти, които работят за да се издържат. Като бармани, които събота и неделя катерят планини. Като програмисти, които са продали псоледният си продукт в Англия, а са го написали през няколко обедни почивки в България. Като хора, които протестират без да хвърлят камъни. Като хора, които садят цветя там, където са ги стъпкали протестирайки.

Като деца на цветята.
Те не искат всичко.
Искат само справедливото.
А то е достатъчно.

четвъртък, 14 юни 2012 г.

протест ЗА витоша



















Благодаря на Виктор Димчев, който предостави снимките от протеста. 
Ако не знаете за какво става въпрос, ето в ТОЗИ текст има кратка фактологична информация от Списание 8.



вторник, 12 юни 2012 г.

социална фейсбук група продава екскурзии. хитро, а?

Здравейте, днес ще ви запозная с групата "Не карай пил!". Човек като прочете заглавието ще вземе да си помисли, че са се събрали някакви мили хора, отговорни, които сега искат със съвременни средства, социални мрежи, едно -друго, от време на време да ни напомнят какво се случва, когато се качиш в колата пиян.
Но не би.
Групата реди линкове с информация за новите силиконови цици на чалга певиците и .......промоционални оферти - я за екскурзийка, я за лаптоп, я за..съвестта ни.  Защото по-принцип "не карай пил" някак ми се връзва със социалната отговорност, а  не с някой от постовете, които снимах и качвам тук. Някой е видял какво е развълнувало хората, като например "вечната война по пътищата", направил е група, събрал е хора и след това продава опцията за облъчване с рекламни послания. Да се генерира трафик, нали се сещате. Или пък аз греша и "Не карай пил" идеално се подкрепя от следните постове:











Затова сега отворете вашият фейсбук, проверете в какви групи членувате и се отпишете.
Ако искате.

английската кралица с рожден ден...в софия


четвъртък, 7 юни 2012 г.

кур design week

нямаше да е лошо в sofia design week да имаше и дизайн. хубаво е, че тази година поне логото не е крадено. иначе единствената новина в медиите беше за к*р. със същите ключови думи пробиха и първите звезди в зората на чалгата. не, че нещо....