понеделник, 16 декември 2013 г.

Имате ли излишни моливи за рисуване?

Скицници, блокчета и хартия за рисуване, моливи, флумастери, пастели, водни и темперни бои, палитри, четки, гланцови блокчета, лепила за апликация, материали и инструменти за моделиране, материали за декупаж и декорация, фигурки за оцветяване и книги за изобразителни или приложни изкуства. Събират се сега.

Децата в домове не са парчета месо, които само трябва да се нахранят и облекат, за да са ок. Най-доброто нещо, което може да им се случи е да мечтaят и да скитат във въображението си, защото реалността обикновено им предоставя друг избор - чалга, кражба и проституция. 

Аз искам да съм от хората, които дават избор, затова се включвам в кампанията на "Подарете книга" и Time heroes, за събиране на материали за рисуване за деца от дом. Казвам го не за да се бия в гърдите, а защото искам да лично да гарантирам, че в морето от неща които можете да направите, може да се осъмните в хората, които ви го предлагат, но не и в Благовеста Пугьова. Тя е основател на асоциацията "Подарете книга".

Чудите се защо моливи и флумастери? Благовеста отговаря лично:


Само-коледната благотворителност е най-безполезното нещо, което може да се направи за децата, които живеят в институции. А през другото време какво се прави? Прави се второто по-безполезно - оставянето на купища дрехи и вещи без капка мисъл на кого ги даваш и с какво са му полезни.

Ако използваш законите на физиката за да го обрисуваш би звучало така – (1) имаме едно тяло, което има стари дрехи и едни пари, с които да купи шоколад, (2) имаме друго тяло, което изглежда мръсно и рошаво и не може да чете. Когато Тяло (1) вижда  Тяло (2), една червена лампичка светва: „О, горкото дете.“ И втора лампичка „Аз имам едни стари дрехи“, събира тези стари дрехи купува шоколади, много шоколади. А не се замисля, това дете дали не е мръсно и рошаво, защото никой не го е научил на нещо друго. И разбира се, игнорира се последния крещящ факт, че Тяло (2) не може да чете. Защото е трудно да се справиш с този проблем.

Никой не си е провалил живота защото е имал един чифт обувки. Но може да си го провали, ако няма правилния пример до себе си. Тази мантра я повтарям от години, и няма да спра да я повтарям скоро. Ако един човек отдели време да чете или да рисува с едно дете и му помогне да открие таланта си, и му даде хъс да гони тази си мечта, това дете може би ще стане различен човек, от това, което чуваме понякога в криминалната хроника.

Ива е красива, руса и със сини очи, много красива, на 13 години. Около дома за сираци, където живее се навъртат вече трима педофили, които я канят вечер в колата си (правните нюанси на това са тема на друг коментар). Наскоро я преместиха в друг дом, а там имат програма за рисуване. А в писмото си до Дядо Коледа Ива написа, че е на ново място, където е спокойна и рисува много и си пожелава за Коледа той да й донесе комплект за рисуване. Директорката ни каза, че Ива сега рисува постоянно.

Ако някой беше подарил нови обувки на Ива, нямаше да има тази промяна, но сега тя има прекрасно занимание и това отнема цялото й време. И дори да не стане художник (а защо не), рисуването ще я спаси от много ужасни хора.


Повече информация за кампанията можете да получите на адрес pk@podaretekniga.org или ТУК