събота, 30 юли 2011 г.

Писмо от Кирил Христов


Найки,

От самото начало искам да ти призная, че „Найки“ ме дразни и бих предпочел да те наричам Ники.
Пиша ти защото имам нужда да си поговоря някой напоследък. Ти не ме познаваш, но аз и не искам а си говоря с познати хора.  Искам да те питам нещо, но първо аз ще ти разкажа нещо.

Трябва да ти споделя, че напоследък, да кажем през последните 16 години ми е леко трудно с жените. Преди това не им обръщах внимание. Сега ту късат с мен, ту ме отбягват, ту ми се усмихват и подлудяват. Понякога ми скачат на врата, друг път ми се присмиват. Не ги разбирам. Ама хич не ги разбирам. Когато учех физико-химия преписвах и някак си изкарвах тройки. С жените обаче няма откъде да препиша. Забрави за това по филмите. Ако заговориш мацка с филмова фраза не върви. Най-много да ти се изсмее.

Сещаш ли се, аз искам да направя с теб един проект? Как биват заговаряни жените. Имам хиляди примери. Горките жени. Те дори не осъзнават колко е трудно да бъдеш оригинален мъж. Слушат какви ли не бисери, а просто искат да бъдат забавлявани.

Виждам жестока мацка в тъмно заведение. Мисля си, че трябва да и кажа нещо умно, тропвам с крак и съвсем самоуверено закрачвам към нея. Изпил съм няколко напитки, но какво пък. Малко ми е разместен перчема и премрежен погледа, леко се поклащам и си разливам пиенето върху ръкава си, хълцам и съм небръснат, едната ми обувка е кална, но какво пък (казвам го за втори път). Тя върви, аз след нея. Казвам си „незнам как ще я заговоря, но все ще ми хрумне нещо“. Дръпвам я за ръкава, тя се обръща, аз се засмивам пресилено и казвам на мозъка „хайде пич, подай ми килър фразата, за да я сваля“.

Разбира се мозъкът се е настанил в диван в главата ми и вероятно цъка на някакъв мозъчен плейстейшън или пък е заспал от препиване. Пауза. Момичето ме гледа, все пак е свикнало като отиде в Шугър-а и някой я дръпне из отзад, поне да я заговори.

Аз мълча, чакам мозъка да подаде спасителната фраза, но мълча. Моментът е дълъг и тегав. Тя не е сама. Всичките и приятели са в кръг около мен и ме гледат. Дори не ми се присмиват. В този момент виждам, че съм жертва на себе си. В главата нямам мозък, а тухла. Унижение. Това прочетох в погледа и към мен. Сигурно ме е класирала в топ 3 на най-нескопосаните свалячи. Тя си тръгва аз продължавам да мълча.

Но понеже не ме е срам мога да продължа с нелепите истории.

Моя приятелка е навън в събота вечер. До нея седи бабаит, който цяла вечер мълчи, но я гледа. Очевидно иска да я заговори. На едно от идванията на сервитьора, който носи уиски с лед на моята позната, бабаитът се пресяга, взима едно ледче направо от чашата и го лапва. Започва демонстративно дъвчене на лед (представи си как се дъвче лед). След като бавно преглъща натрошените парчета и обърсва устата си с ръкав, бабаитът подава ръка и казва: „След като вече разчупихме леда, може ли да се запознаем?“


О, боже мисля си. Не съм най-зле. Но и аз имам слаби вечери. Веднъж се запознах с едно момиче и и казах, че съм филмов продуцент. Тя ми каза, че е от село Калище и въобще не я интересува този факт. На друга и казах, че продавам коли и се върза. Мой приятел каза, че е холандец, но пък мацката знаеше холандски. Били сме богати, бедни, смешни, нахални, бити, посинени, триумфиращи, бягащи. Можел съм да казвам какво ли не, казвал съм какво ли не. Бил съм себе си, бил съм някой друг. Бил съм осмиван, минавал ми е номера, но за какво. Не знам колко е важно да впечатлиш мацката с първите ти думи, но знам нещо друго. Почти не помня как са започвали всичките ми връзки, защото не помня какво сме си говорили. То си идва от вътре. Това, което помня е, че всяка, ама всяка една от тях започва с най-магическата дума от всички. Толкова изтъркана, че никой не се сеща вече за нея.

Всички те започват с едно обикновено „Здравей“.
Ники, а с кои негови думи започна последната ти връзка? Да знам, да ги избягвам....

събота, 23 юли 2011 г.

revolutionary road movie quotes



Hopeless emptiness. Now you've said it. Plenty of people are onto the emptiness, but it takes real guts to see the hopelessness. 

You want to play house you got to have a job. You want to play nice house, very sweet house, you got to have a job you don't like. 

It takes backbone to lead the life you want, Frank.

Our whole existence here is based on this great promise that we're special. They we're superior to the whole thing. But we're not. We're just like everyone else! We bought into the same, ridiculous delusion. That we have to resign from life and settle down the moment we have children. And we've been punishing each other for it. 

Tell me the truth, Frank, remember that? We used to live by it. And you know what's so good about the truth? Everyone knows what it is however long they've lived without it. No one forgets the truth, Frank, they just get better at lying."

I saw a whole other future. I can't stop seeing it.

I wanted IN. I just wanted us to live again. For years I thought we've shared this secret that we would be wonderful in the world. I don't know exactly how, but just the possibility kept me hoping. How pathetic is that? So stupid. To put all your hopes in a promise that was never made. Frank knows what he wants, he found his place, he's just fine. Married, two kids, it should be enough. It is for him. And he's right; we were never special or destined for anything at all. 


вторник, 19 юли 2011 г.

сами сме си виновни


Всички жени се оплакват, че мъжете не знаят какво искат. Че на тях не може да се разчита. Че те са непостоянни. И това е причината за всички прекрасни свободни жени. Но така ли е наистина?

Всички те имат в историята си купища ненаписани бестселъри за жени, които преследват тотално неориентирани мъже. Не, това не потвърждава тезата им. Защото ако отместите камерата леко вдясно, ще забележите седалките на „неудачниците”.  Така ги наричаме, защото те не участват в основната история. Те са онези симпатични и не дотам мъже, които са били изхвърлени от леглото на главната актриса. „Прекалено висок”, „прекалено нисък”, „твърде сериозен”, „иска деца веднага”, „не иска деца въобще”..е добихте представа за безумието. Проблема идва от там, че това конкретно безумие се нарича правило, защото е практика.

Не, не бързайте да кажете, че не сте от тези жени, че не сте отхвърлили един съвсем качествен мъжки екземпляр съвършено подходящ за разплод и домашно огнище за да търчите с потрошени токчета след поредния хулиган. Знам, че сте. Добре де, може да не сте бягали след него, но е било защото не ви стиска, 100% сте мечтали да имате топки да го на направите.

Въобще не е вярно, че няма мъже. Има! Някои от тях дори са красиви! Да, добрият външен вид се среща по-рядко от доброто чуство за хумор, съжалявам, количеството определя важността. Признайте си го, спестете ми куртоазията.

Та, има качествени мъже. Свободни, забавни, красиви, готови да надянат халката на един конретен пръст и след това умело да го използват за да ви накарат да крещите от удоволствие. Защо тогава повечето жени  бягаме от тях?

Истината, мили дами, е че ние сме още по-жестоко неориентирани от тях. Някак е изключително удобно да застанеш до дявола и да кажеш, ама аз съм светица. Вземи си едно добро момче и се погледни в огледалото. Ореолът ти май се размза заедно със снощният грим и недобре измитата сперма от коремчето ти. Поне да помнеше чия е.

Не че лошо. Всеки си има начини на забавление, начин на живот и право да го избира. Въпроса е да понесе отговорността за него. Ние сме сами, защото всъщност така е по-изгодно, защото няма мъж който да угоди на всичките ни изисквания едновременно.

Помня веднъж пътувахме с една приятелка и нейният баща и той ни го обясни много ясно и просто – „Виждате ли това дърво? То е иглолистно. Виждате ли другото? То е широколистно. Няма трето, не може половината да е с иглички а от другата да има големи листа. А уви, така като ви слушам, това искате вие.”

Но моля ви, не ми вярвайте сляпо:
Извадете бележник и химикал. Напишeте имената на последните 5 мъже, с които сте отхвърлили. Срещу всяко едно от тях напишете трите неща в него, които бихте казали, че са най-добрите му качества.

Сега напишете имената на последните 5 мъже, които сте искали, но не сте успели да задържите до полата си. Срещу всяко едно от тях напишете 3те най-ужасни черти от характера му.

Отидете в другата стая и изпушете една цигара или изяжте един саднвич /въпрос на цивилизационен избор между другото/.
Върнете се и разменете местата на групите. Не притежават ли мъжете които сте отхвърлили качествата, които бихте искали да притежават мъжете, които са ви избягали?

Ако съм се объркала - извинете ме,.
Ако съм права, еми аз ви казах.


николета бонева ховрин



петък, 15 юли 2011 г.

Какво трябва да може една жена - Циничният Елф


Правилният подход за разбирането на жената не включва трезвено състояние. Но когато стимулираш мозъчния оргазъм, достигаш едни други състояния, които възпрепятстват правилната преценка, което от своя страна води до нищожни, неверни и доста лицемерни изводи/самовглъбения.

         Затова подхождаме животински.

         Сега... какво трябва да може една жена се определя от света, в който живее. Или е заставена да живее.

         Формирането на личността й зависи от околните люде, с които в един или друг период от живота си има контакт. Не само сексуален. Всякакъв. Душевен, псих(олог)ически, кръвен, абстинентен, музикален, фискален, ебателен.

         След като повредите в съзнанието й започнат да са отговорни за все повече и повече постъпки, формиращата се жена започва да разсъждава с трябва непосредствено преди да(,) мога.

         Но преди всичко, в основата на благото (про)съществуване, тая една жена ТРЯБВА да може да бъде човек. Да спре с опитите да (не) бъде мъж и просто да бъде човек. Щото това е по-трудно от това да си мъж или жена.

         Пенисите са по-облагодетелствани, жените винаги са сексуално дискриминирани и прочие. Това съвсем не е така. Всеки, който го отрича разсъждава с половия си орган, вместо... със своята най-голяма ерогенна зона! И единият и другият пол разполагат с внушителен арсенал от подмолни интригантски състояния и пози[тиви]. Които всъщност са социални негативи. Колко умело се ползват, зависи от конкретната личност. Някои са се научили добре, а други... не толкова.

         Жената трябва да може това, което не й достига. Ако няма член, който да я задоволи (въобще или просто е твърде мек, за да качва планините до най-горната точка на връх G) – ще се научи да се самоебе. Знаем добре, че така, както една жена може да се изчука, никой мъж не може да я.

         Ако няма кой да я нахрани – ще си готви сама. Ако няма кой да бачка вместо нея – ще бачка за себе си.

         Ако няма кой (ти, мръсно копеле) да гледа детето рамо до рамо с нея – ще го гледа сама и ще (продължава да) проклина цялата марсианска сган, имала наглостта да се докосне до плътта й.

         Една жена […] може да бъде всичко. Преди всичко – всичко. От ракетен инженер до домакиня. От медицинска сестра до президент(ша). От готвачка или бачкаторка в цех за стомана до курва и финансово самоуправляваща се бизнес дама. От дъщеря до майка...

сряда, 13 юли 2011 г.

петък, 8 юли 2011 г.

Какво трябва да може една жена - Калина Станева



Кой идиот беше казал, че красотата ще спаси света? Сигурно е имал предвид ЖЕНАТА...
Защото жената е по-добре да НЕ може да плюе семки по мачовете и да се раздира от псувни докато любимият й футболен отбор губи, а след това в яростта си да изкърти 5-6 седалки и да ги запокити я, към изморените играчи на терена, я към някой противников фен. И, наистина, по-добре да НЕ може след това, окуражена от съмишленички да смаже челюстта на някой инакомислещ запалянко...
Жената е по-добре да НЯМА нуждата да кара голям, скъп, черен джип, който да чувства като естесвено пордължение на пишката си, най-вече защото няма такава, а това я лишава от доста проблеми...
Жената е по-добре да НЕ може да започва войни, след това да ги продължава, а накрая дори и да не съжалява милионите затрити човешки животи за нещо засягащо единствено и само най- грозно-черните страни на човешкото (или по-скоро мъжкото) его, като алчност и жажда за власт.
Жената трябва да може да НЕ може и да приема това като част от нейната специалност, без да се подтиска от агресивната мъжка упоритост.
Когато е в цикъл, Жената трябва да може да си поплаче дори и само защото си е разляла кафето сутринта, но да е спокойна, когато нервният й колега за пореден път се оитва да й прехвъли отговорността за някоя служебна грешка.
Съпруга, Майка, Гадже, Приятелка, Дъщеря – тя е тази, която дава живот, създава, а не разрушава, защото това просто не е нейната природа. И моля, не я карайте да се състезава с мъжете, защото това състезание е безумно a priori. Да, тя по-бавно ще паркира колата си (а може и изобщо да не успее), но това нито има връзка с цвета на косата й, нито с потенциала й, защото тя просто обича да мисли и да оглежда ситуацията от всички страни. Нещо, не много присъщо на мъжете. И стига сте й говорили за пари, направо й ги дайте, но не защото искате циците й да рязко да заприличат на дини и да материализират лепкавите ви момчешки фантазии, а защото ви е сготвила вечеря, изслушала ви е проблемите  или просто безмълвно се е справила с отглеждането на общото ви дете.
Оставете жената да МОЖЕ, като й дадете време, спокойствие и свобода да насочи съзидателната си сила, там, накъдето сметне за добре, пък дори и това да е управлението на строителна фадрома. Защото моженето идва с искането. Нека Жената да МОЖЕ ДА ИСКА просто да бъде себе си!

Всъщност, това което може трябва да може жената е просто да не е мъж... Нейната роля е да създава и пресъздава себе си, децата си и света. 

Калина Станева

Какво трябва да може една жена - Наталия Асенова



Тялото ми в детските години помни много добре усещането да съм близо до мама или баба. Имаха си конкретен аромат тези изживявания - по възглавницата, върху която са спали; по престилката, окачена на входа на кухнята, над печката; по булченската рокля и воала, които съм обличала хиляди пъти; в гардероба, дори върху изпраните кърпи и чаршафи, а да не говорим за мекиците, бобената яхния и лучената манджа. С детските си очи и опита на тридесет годишна жена, аз разбирам, че всяка жена трябва да осъзнава своя аромат и да го носи с лекота. Тогава жената се превръща в магия. С аромата си жената може да се обединява с цялата вселена, а жената е жена, когато приема цялата вселена - като песъчинка в седефена мида, която очаква в бисер да се превърне. 

Тялото ми в детските години помни липсата на рокли. Като по-малката сестра на момче и дете на родители, които вечно спестяваха за нещо, аз трябваше да нося неговите дрехи. Честно да си призная, имаше случаи, в които изрично настоявах да ми купят същото като неговото панталонче или тениска, защото разбира се съревнованието между деца с две години разлика не търпеше друг избор. Помня първата си женска дреха - баба ми ме заведе при шивачката в селото, която ми уши червена копринена пола на бели точки. Обличах я с толкова огромно желание, слагах си бялата перелина с жълти кантове и тръгвах към детската градина. А роклите на мама в гардероба изглеждаха химера. Тя имаше всякакви, а любимата ми беше една бяла с червени цветя и зелени листчета по нея. На мен рокли не ми купуваха въобще (като изклюим червената пола, която се скъса след около месец носене). Един ден извадих всичките рокли на майка ми от гардероба (може би съм била някъде на 9) и ги хвърлих върху леглото на родителите си. Ръкомахайки екзалтирано и с убедителен тон (само както аз си знам) им обясних, че това е недопустимо - тя има толкова много рокли, а аз нито една. След това подслушах разговора им, в който се споменаваше, че аз съм права и гледай как мога да си отстоявам мнението. Купиха ми няколко рокли, които аз така и не носих. Тридесет годишната жена днес не обича много да облича рокли или поли, може би е запомнила комфорта на удобните дрехи. Истинско щастие е, че в днешно време жените могат да се обличат както пожелаят, но една жена винаги трябва да може да носи рокли.

Тялото ми в детските години помни нежност. Всяка вечер баба ми ме приспиваше с милувки по челото. Майка ми ме целуваше докато спя, докато си играя, докато ми се кара за някоя беля, докато се опитвам да се науча да карам колело, докато си реша косата, докато си мия зъбите, докато се гледам в огледалото, докато чета книга, докато съм болна и прочие. Ако мога да пресъздам усещането си тогава с една дума - то беше досада. Тридесет годишната жена усеща, че нежността, която е изпитала като дете и позволява да прояви своята нежност, без да се притеснява, че може би ще бъде разбрана погрешно. Жената трябва да може да прегръща, целува, приспива и да има топли ръце. Двигателят на нашия свят е женската природна нежност.

Една жена, ще не ще, трябва да може да признае, че прилича на майка си. Моята не обича да шофира по тъмно, но може да сменя гуми, припряна е и леко истерична, не може да разговаря свободно с непознати, подценява се, не обича промените, припомня на близките си, че им е дала правилен съвет, а те не са я послушали, никога не признава грешките си, обича да е самостоятелна и независима, тревожна е, недочува, защото е разсеяна. 

Жената би трябвало да може да създава ненужни неприятности. Никога няма да забравя опита ми да крада джанки от едно дърво в чужда градина с брат ми и неговите приятели. Собственичката на джанката ни хвана, започна да ни гони и когато аз се почувствах виновна, спрях да бягам. Брат ми се върна, когато видя, че аз съм загазила здравата и понесе отговорността редом с мен. Заведе ни, хванала ни за ушите, в къщи, баща ми отвори вратата и в лицето му се заяви, че децата му са крадци. Аз не можех да спя в продължение на много седмици спокойно, разяждана от гузна съвест, мислейки колко ли съм разочаровала родителите си. Не можех да понеса унижението на наказанието - прави до стената, на терасата. А брат ми казваше - "Спокойно, бе сестра ми! Какво толкова? Най-много един бой да изядеш, а от това не се умира."
Детските очи виждат света по наивен, но чист начин. Тридесет годишната жена е изградила много стени, за да не показва тази част от себе си поради една или друга причина. Винаги съм имала усещането, че жените губят много от истинската си същност, опитвайки се да станат по-мъже. Ако си жена (нямам предвид физическото измерение, а по-скоро психологическото състояние) и се опитваш да се превърнеш в мъж, влагаш в това усилие изключително много ненужна енергия, за да създадеш един нерешим конфликт в себе си - учиш се да бъдеш вълк и да предизвикваш войни, в които мъжете са врага. А ако мъжът е врага, как би могло да го обичаш? 



Наталия Асенова

четвъртък, 7 юли 2011 г.

Какво трябва да може една жена - Христина Христова


 „Всяка жена трябва да може да сменя гума”. Така ми каза майка ми пред  одобрителния поглед на гумаджията миналата седмица. Моят 3 годишен шофьорски опит досега е доказал, че това изобщо не е задължително. При въпросното спукване на гума аз дори не съм разбрала /беше тъмно и късно/, но огладнях и спрях на една бензиностанция, където бензинджията видя и ми я смени.  Инстинкт или лакомия, но докато си пушех и пиех човека за 5 минути ми смени гумата и ме изпрати по живо по здраво. Миналия път спуках гума на 20 метра от един сервиз. Обадих се да кажа, че ще закъснея да събера приятелките си, а те веднага предложиха да дойдат да помогнат, защото можели да сменят гума. Малко ме изненада това, а и си представих как три блондинки се гъзят на Баучер и цапайки се сменят гумата за 1 час. Затворих, отидох до сервиза, едно момче с гащеризон дойде, смени гумата за около 3 минути и през цялото време изглеждаше щастлив, че може да помогне. После взе мацките и по живо по здраво заминахме на парти. Една жена може и никога да не се научи да сменя гума.  Убедена съм, че когато не можеш да го правиш вселената прави всичко възможно да ти помогне да не закъсаш. Аз обаче се научих. Крик, болтове, гума, болтове, крик. Малко е вероятно да ме видите да залягам под колата, но вече знам, че ако се наложи няма да ми е проблем.

 Една жена трябва да може всичко, което я прави независима. 

Историята на болезнената женска зависимост и борбата с нея, еманципацията и мъжката съпротива срещу това жените „да могат” е история на света, където на един пол му е казано, че /трябва/ да може по-малко от другия.  Днес е съвсем очевидно, че моженето не зависи от пола, а от стремежите и желанията на всяка ЛИЧНОСТ.  Колкото повече искаш да бъдеш, имаш и даваш, толкова повече трябва да МОЖЕШ да бъдеш, имаш и даваш. Преведено с буквален, простичък пример това звучи така:

 Ако искаш да имаш чантата/колата/ваканцията... на мечтите си трябва да имаш пари, с които да ги заплатиш.  За парите има два основни начина – или ги изкарваш сама или чакаш някои друг да ги изкара за теб. В единия случай ти трябва много добре платена работа, в другия – много добре плащаш съпруг. Ако минеш на първия вариант трябва да бъдеш добра в професията си – да си инвестирал в години работа, образование и да можеш много неща. Колкото по-скъпа чантата/ колата/ваканцията, толкова повече трябва да можеш. Можеш да избереш и втори вариант – да си красива, обожавана и обгрижвана и желанията ти да бъдат задоволявани от някои друг. Комфорта на този живот, често заблуждава, че не изисква никакви умения, което е пълна глупост. Уменията, които неизбежно се придобиват, когато зависиш финансово или по друг начин от мъжа си, са по скоро свързани с традиционната представат за жената като смирена, утешителка, разбираща, компромисна, състрадателна, жертвоготовна, грижовна и т.н. Все неща, които в много по-малка степен ще ти трябват ако си председател на управителния съвет на банка, където ти си единствена жена в ръководството, например.

Какво трябва да може една жена зависи от това какво иска тази жена.

„Ако иска да твори, жената трябва да разполага с пари и със собствена стая с ключ на вратата”, казва Вирджиния Улф, която знае, че интелектуалната свобода и творчеството зависят от материални неща.  Финансовата еманципация на жените от нейно време насам преминава през това те да могат да правят все повече неща. Да бъдат не просто жени, но и мъже. Кариера, банкови сметки, коли, къщи....И тук започва голямата борба, оставила сами с разбитите им сърца, милиарди хора. Най-големия проблем между половете днес е, не какво могат, а какво демонстрират, че могат жените. Когато си можеш всичко сама, обикновенно го правиш без да се замисляш, че до себе си имаш мъж, които също има нужда да му се признае, че може това и онова. Тогава той се подтиска, не се чувства оценен, ти ставаш кучка....Огромен процент от връзките днес се провалят, защото жените могат твърде много и не са склонни скромно да го крият. Ето една история от майка ми: Аз и брат ми сме били съвсем малки, баща ми е бил студент във ВИТИЗ. Без доходи и с пълна отдаденост майка ми ни е гледала по цял ден сама вкъщи без памперси, пюрета и машина за изваряване на биберони. Всяка вечер баща ми е канил приятели вкъщи. Една вечер с техен приятел идва ново гадже. Майка ми остава слисана, когато подава на жената бира, а тя я дава на гаджето си с думите „Мило би ли ми отворил бирата”. Като жена отваряща всичко сама, майка ми не се стърпяла и повдигнала на шега темата малко по-късно в отсъствието на жената. За нейно голямо учудване всички мъже коментирали като съвсем нормално тя да не си отвори бирата сама. Познайте обаче на колко от другите жени в компанията някога им е хрумвало да предоставят тази чест на гаджетата си? Естествено, че тя може да си отвори бирата сама. Но защо да го прави, когато е заобиколена от няколко мъже?

Тази случка ми е разказвана от майка ми, която може всичко и баща ми така и не и предлагаше да и помогне, когато събираше прането в тъмния двор. Тя твърди, че той веднъж й бил предложил, тя казала, че може и сама и оттогава все сама си го правеше. В този смисъл, във връзките си ние трябва да можем да бъдем жени. Защото дори и да можем поравно, жените и мъжете имаме различни роли. Красотата на тази различност не бива да се затрива с криворазбрани трактовки на еманципацията. Една жена може и да има успешна кариера и да си плаща всички сметки сама, но това не значи, че трябва да вади огромния си портфейл, когато вечеря с мъж. Само си представете ако той случайно изкарва по-малко от нея как ще се почувства....Какъв ще е сексът им по-късно? Какъв ще е съвместният им живот в бъдеще? Защото икономическата еманципация  е много по-болезнена за мъжете от всеки друг наш акт на освобождаване.

Да една жена трябва да може да сменя гумата си сама. Но никога не трябва да го прави ако наблизо има мъж, който може да помогне. Така нещата които можем работят за, а не -  против нас. 


Христина Христова

сряда, 6 юли 2011 г.

Какво трябва да може една жена - Радостина Маринкова




Да избира. И да разбира.

“Николета ме подлъга да пиша, никога не съм го правила публично, а и се извинявам, ако някой не е съгласен с твърденията ми, но все пак...”

Скъпа Елена, много е важно да умееш да не се извиняваш за това което си и за това, което имаш да кажеш. Аз още се уча на това.
Ще говоря на теб, мое дете, защото си достатъчно голяма, за да разбереш всичко, което имам да кажа по този въпрос. И най-вече искам да го кажа на теб, защото ти си една жена, която тепърва ще създаде самата себе си, а най-много отговори ще потърсиш при мен, твоята майка. А и откакто те има, научих много за това какво трябва да умее една жена.
Ето едно от по-новите ми открития - една жена трябва да умее да си почива и
да остава сама, когато има нужда от това. Без чувство на вина.
Трябва да умее да чете, за да не влезе във вода, до която има надпис “Внимание, крокодили!!!”. И дори и да реши да влезе, както биха направили Николета, Христина и Илияна, а вероятно и Наталия, поне да е информирана.
Трябва да умее да си приготви сама вечеря, както и да си намери компания за вечеря.
Добре е да се научиш да не отговаряш на всяка цена, както и да разпознаваш кога не бива да мълчиш.
Искам да те науча как да постигаш това, което е добро за теб, но още повече - да разпознаваш кое е то.
Трябва да умееш да задаваш въпроси, дори когато отговорите се бавят или не идват.
Трябва да умееш да говориш с мъжа си. Това е трудно, аз още не съм се научила съвсем и ти си виждала много лоши примери от мен в това отношение. Но не бива да се отказваш.
Важно е да си признаваш грешките. Не пред целия свят, но поне пред себе си... А и пред засегнатите.
Една жена трябва да умее да подреди и да почисти, да премахва петна, да се гримира, да се обезкосмява, да се облича, да зашие копче и да поправи подгъв, да сменя памперси и да издържа една седмица без сън, да си направи маникюр и да налее течност за чистачки, да отслабне с 10 килограма и да спре цигарите. А също трябва да умее да не превръща всичко това в център на живота си и тема на разговорите си.
Трябва да помни майка си, бабите си и техните истории. Моята баба Радка например твърдеше, че когато очакваш гости, най-важно е какво има на масата, а не дали са измити прозорците примерно. А баба ми Мария само веднъж се изуми, когато баща ти позвъни на вратата и аз оставих някой друг да го посрещне. От тогава винаги ставам да посрещна мъжа си. И това се оказа много важно. И двете твърдяха, отделно една от друга, че жената е тази, която прави семейството. Така че ако искаш семейство, бъди готова за това, че ти трябва да го изградиш. Трябва да знае
също, че ням да успееш съвсем сама - намери някой, който да участва в проекта. Трябва да знаеш също, че това не е задължително за никого.
И изобщо - няма задължителни неща в живота. Винаги можеш да постъпиш по твоя начин. И да си понесеш последствията.



Радостина Маринкова

4 жени, 4 текста, 1 тема



Направих блог. Не казвам направих СИ блог, защото не искам той да бъде мой. Искам да бъде онова уютно, домашно местенце, където всеки свеж човек с мнение може да разкаже какво е видял тази седмица, как го е видял, какво си мисли или просто да напише стихотворение за любимата си жена. Искам в него да се говори за събития, които медиите няма да отразят, хора, които нямат 180 хиляди гледания в сайтовете за видеосподеляне и 100 000 лайка на страниците си във Фейсбук, хора, за които ако не разкажем ние, може и да пропуснете. А не трябва да пропускате.

Много от тези хора, които поканих, пишат в издания и агнеции или са го правили някога. Всички, които някога са попадали в такова положение знаят, че там има норма –  средният кюстендилец, желанието на клиента за пр матерала му, „светската” новина и т.н. Някъде в тези изисквания, част от мисълта и желанията остават в карето „коментар” без да видят бял свят. Това е компромиса на парите за ток. Реших, че в блога, може да си позволим да не правим компромиси със себе си и можем да отправим предизвикателства.

 Аз хубаво го реших, но положението винаги се докарва до статус „Каква я мислехме, каква стана”. Всички ми отвърнаха – „Нямаш проблем, ще пиша. Дай ми само тема и дедлайн.” Ама как така?  Всички знаем какво са навиците. Обикновено казваме, че са лошо нещо. В нашият случай обаче, ни се получи още по-добре.

Избрах тема и тя е „Какво трябва да може една жена”.
Избрах дедлайн и той беше една седмица, изтича на 7-ми юли.
4 жени, 4 текста, 1 тема.
Очаквайте включване......

truth or dare


[13:27:57] Eta: ох пиле
[13:28:07] Eta: ти представяш ли си ни двете с пари
[13:28:15] Eta: и без работа
[13:30:03] Hristina Hristova: не
[13:30:07] Hristina Hristova: ще умрем бързо

понеделник, 4 юли 2011 г.

Jack Daniel's барбекю

Традиционното  Jack  Daniel's  Барбекю състезание се състоя за поредна година.
Всеки от участниците получи кутия с продукти, чието съдържание стана известно секунди преди старта на надпреварата. За 40 минути всеки от отборите трябваше да приготви ястие на дървени въглища. Задължително условие бе използването на Jack Daniel's в рецептата. Водещ на надпреварата и "автор" на кутиите, различни за всеки участник, бе Ути Бъчваров, а журирането бе оставено в ръцете на трима професионални
готвчи:
-Ради Стамболов
-Иван Манчев, водещ на "Черешката на тортата"
-Ути Бъчваров 

Тази година в състезанието се включиха: Константин Каменаров и Радина Червенова, Маги Желязкова и Биляна Георгиева-Биба, Камен Алипиев и Момчил Манчев, Денис Ризов и Николета Бонева, Елена Ангелова (мис Мългария 99) и Елица Любенова (първа подгласничка 2009), Дани Милев и Поли Генова, Крум и Йоана.

















Нашето произведение е най-оранжевото! :)

фотограф : Иван Василев

събота, 2 юли 2011 г.

няма го



Няма го. Няма никого. Земята се е отдалечила без да усетя. Не в добрият смисъл на думата. Всичко изглежда толкова далеч. Не недостъпно, а ненужно. Това е плашещо. Остава празно време, време, незапълнено от себе си, защото ако човек живееше само със себе си нямаше да бъде човек.       А животно или Бог. И щом боли значи не си Бог. Бог не изпитва болка. Може би така е прозлязла думата скот.
Не изпитвам желание да се натрапя на околните. Споделянето е натрапване – вземи моите мисли, моите проблеми, моят ден вместо твоя. Но когато не натрапваш своят ден и мълчиш оставяш пространство другите да ти предложат своя.

николета бонева ховрин