сряда, 6 юли 2011 г.

4 жени, 4 текста, 1 тема



Направих блог. Не казвам направих СИ блог, защото не искам той да бъде мой. Искам да бъде онова уютно, домашно местенце, където всеки свеж човек с мнение може да разкаже какво е видял тази седмица, как го е видял, какво си мисли или просто да напише стихотворение за любимата си жена. Искам в него да се говори за събития, които медиите няма да отразят, хора, които нямат 180 хиляди гледания в сайтовете за видеосподеляне и 100 000 лайка на страниците си във Фейсбук, хора, за които ако не разкажем ние, може и да пропуснете. А не трябва да пропускате.

Много от тези хора, които поканих, пишат в издания и агнеции или са го правили някога. Всички, които някога са попадали в такова положение знаят, че там има норма –  средният кюстендилец, желанието на клиента за пр матерала му, „светската” новина и т.н. Някъде в тези изисквания, част от мисълта и желанията остават в карето „коментар” без да видят бял свят. Това е компромиса на парите за ток. Реших, че в блога, може да си позволим да не правим компромиси със себе си и можем да отправим предизвикателства.

 Аз хубаво го реших, но положението винаги се докарва до статус „Каква я мислехме, каква стана”. Всички ми отвърнаха – „Нямаш проблем, ще пиша. Дай ми само тема и дедлайн.” Ама как така?  Всички знаем какво са навиците. Обикновено казваме, че са лошо нещо. В нашият случай обаче, ни се получи още по-добре.

Избрах тема и тя е „Какво трябва да може една жена”.
Избрах дедлайн и той беше една седмица, изтича на 7-ми юли.
4 жени, 4 текста, 1 тема.
Очаквайте включване......

Няма коментари:

Публикуване на коментар