четвъртък, 7 юли 2011 г.

Какво трябва да може една жена - Христина Христова


 „Всяка жена трябва да може да сменя гума”. Така ми каза майка ми пред  одобрителния поглед на гумаджията миналата седмица. Моят 3 годишен шофьорски опит досега е доказал, че това изобщо не е задължително. При въпросното спукване на гума аз дори не съм разбрала /беше тъмно и късно/, но огладнях и спрях на една бензиностанция, където бензинджията видя и ми я смени.  Инстинкт или лакомия, но докато си пушех и пиех човека за 5 минути ми смени гумата и ме изпрати по живо по здраво. Миналия път спуках гума на 20 метра от един сервиз. Обадих се да кажа, че ще закъснея да събера приятелките си, а те веднага предложиха да дойдат да помогнат, защото можели да сменят гума. Малко ме изненада това, а и си представих как три блондинки се гъзят на Баучер и цапайки се сменят гумата за 1 час. Затворих, отидох до сервиза, едно момче с гащеризон дойде, смени гумата за около 3 минути и през цялото време изглеждаше щастлив, че може да помогне. После взе мацките и по живо по здраво заминахме на парти. Една жена може и никога да не се научи да сменя гума.  Убедена съм, че когато не можеш да го правиш вселената прави всичко възможно да ти помогне да не закъсаш. Аз обаче се научих. Крик, болтове, гума, болтове, крик. Малко е вероятно да ме видите да залягам под колата, но вече знам, че ако се наложи няма да ми е проблем.

 Една жена трябва да може всичко, което я прави независима. 

Историята на болезнената женска зависимост и борбата с нея, еманципацията и мъжката съпротива срещу това жените „да могат” е история на света, където на един пол му е казано, че /трябва/ да може по-малко от другия.  Днес е съвсем очевидно, че моженето не зависи от пола, а от стремежите и желанията на всяка ЛИЧНОСТ.  Колкото повече искаш да бъдеш, имаш и даваш, толкова повече трябва да МОЖЕШ да бъдеш, имаш и даваш. Преведено с буквален, простичък пример това звучи така:

 Ако искаш да имаш чантата/колата/ваканцията... на мечтите си трябва да имаш пари, с които да ги заплатиш.  За парите има два основни начина – или ги изкарваш сама или чакаш някои друг да ги изкара за теб. В единия случай ти трябва много добре платена работа, в другия – много добре плащаш съпруг. Ако минеш на първия вариант трябва да бъдеш добра в професията си – да си инвестирал в години работа, образование и да можеш много неща. Колкото по-скъпа чантата/ колата/ваканцията, толкова повече трябва да можеш. Можеш да избереш и втори вариант – да си красива, обожавана и обгрижвана и желанията ти да бъдат задоволявани от някои друг. Комфорта на този живот, често заблуждава, че не изисква никакви умения, което е пълна глупост. Уменията, които неизбежно се придобиват, когато зависиш финансово или по друг начин от мъжа си, са по скоро свързани с традиционната представат за жената като смирена, утешителка, разбираща, компромисна, състрадателна, жертвоготовна, грижовна и т.н. Все неща, които в много по-малка степен ще ти трябват ако си председател на управителния съвет на банка, където ти си единствена жена в ръководството, например.

Какво трябва да може една жена зависи от това какво иска тази жена.

„Ако иска да твори, жената трябва да разполага с пари и със собствена стая с ключ на вратата”, казва Вирджиния Улф, която знае, че интелектуалната свобода и творчеството зависят от материални неща.  Финансовата еманципация на жените от нейно време насам преминава през това те да могат да правят все повече неща. Да бъдат не просто жени, но и мъже. Кариера, банкови сметки, коли, къщи....И тук започва голямата борба, оставила сами с разбитите им сърца, милиарди хора. Най-големия проблем между половете днес е, не какво могат, а какво демонстрират, че могат жените. Когато си можеш всичко сама, обикновенно го правиш без да се замисляш, че до себе си имаш мъж, които също има нужда да му се признае, че може това и онова. Тогава той се подтиска, не се чувства оценен, ти ставаш кучка....Огромен процент от връзките днес се провалят, защото жените могат твърде много и не са склонни скромно да го крият. Ето една история от майка ми: Аз и брат ми сме били съвсем малки, баща ми е бил студент във ВИТИЗ. Без доходи и с пълна отдаденост майка ми ни е гледала по цял ден сама вкъщи без памперси, пюрета и машина за изваряване на биберони. Всяка вечер баща ми е канил приятели вкъщи. Една вечер с техен приятел идва ново гадже. Майка ми остава слисана, когато подава на жената бира, а тя я дава на гаджето си с думите „Мило би ли ми отворил бирата”. Като жена отваряща всичко сама, майка ми не се стърпяла и повдигнала на шега темата малко по-късно в отсъствието на жената. За нейно голямо учудване всички мъже коментирали като съвсем нормално тя да не си отвори бирата сама. Познайте обаче на колко от другите жени в компанията някога им е хрумвало да предоставят тази чест на гаджетата си? Естествено, че тя може да си отвори бирата сама. Но защо да го прави, когато е заобиколена от няколко мъже?

Тази случка ми е разказвана от майка ми, която може всичко и баща ми така и не и предлагаше да и помогне, когато събираше прането в тъмния двор. Тя твърди, че той веднъж й бил предложил, тя казала, че може и сама и оттогава все сама си го правеше. В този смисъл, във връзките си ние трябва да можем да бъдем жени. Защото дори и да можем поравно, жените и мъжете имаме различни роли. Красотата на тази различност не бива да се затрива с криворазбрани трактовки на еманципацията. Една жена може и да има успешна кариера и да си плаща всички сметки сама, но това не значи, че трябва да вади огромния си портфейл, когато вечеря с мъж. Само си представете ако той случайно изкарва по-малко от нея как ще се почувства....Какъв ще е сексът им по-късно? Какъв ще е съвместният им живот в бъдеще? Защото икономическата еманципация  е много по-болезнена за мъжете от всеки друг наш акт на освобождаване.

Да една жена трябва да може да сменя гумата си сама. Но никога не трябва да го прави ако наблизо има мъж, който може да помогне. Така нещата които можем работят за, а не -  против нас. 


Христина Христова

8 коментара:

  1. Този коментар бе премахнат от автора.

    ОтговорИзтриване
  2. Напълно съм съгласна - спуканата гума е голям символ. А способността да споделяш отговорности и да отстъпваш от стремежа си към всемогъщество в крайна сметка е в основата на партньорството (и от двете страни, не само от страна на жената).

    Но е вярно и че нашите майки малко преядоха с тази концепция да могат всичко - да отгледат деца, де карат кола, да имат кариера и всичко това - сред блестящ ред и чистота. Сега пък е наш ред да намерим баланса и да върнем партньора (т.е. мъжа) в уравнението. Между другото, водена точно от твоята философия, аз нарочно не съм се научила да тегля филми и музика, за да оставя на Героги възможността да ми доставя тези малки радости от време на време:)

    ОтговорИзтриване
  3. аз си мисля, че когато свикнеш да си самостоятелна, основният проблем с "помагането" идва от страха да не би да свикнеш с тази помощ, да я очакваш, и съответно да си изправена пред проблем ако/когато тя ти бъде отказана....

    ОтговорИзтриване
  4. Няма място за страх тука - на всичко можеш да се научиш по всяко време. А е такава утеха да разчиташ на някого и не, той обикновено не отказва, защото добре си знае интересите:)

    ОтговорИзтриване
  5. Зад всяка прекрасна жена стои по един мъж който се е уморил от нея. Интерес, интерес, не са винаги толкова добре ориентирани... :)

    ОтговорИзтриване
  6. Така е мъжете и жените се уморяват едни от други и затова е важно да могат да съществуват поотделно

    ОтговорИзтриване
  7. Яна Спиридонова7 юли 2011 г., 21:12 ч.

    дааааа, спуканата гума..... аз лично бях на специален курс при баща ми за това,че даже и време ми засичаше и на дъжд ме изкарваше да сменям - защото щом искам кола, трябва да знам,че тя не само се кара и й се сипва бензин :) но за моя радост нито един мъж не знае,че мога, пък аз се правя на луда винаги когато ми изнася, че да же и някоя друга проверка на останалите гуми и малсото намазвам. съгласна съм- една жена трябва да може да сменя гума, да проверявя масло и да сипва антифриз, но на мъжете това не трябва да им ясно - все пак винаги ми е сладко-приятна тяхната загриженост, че аз горката не бих се опрравила без свещената им намеса. И по мои данни сексът с мъж, който нещо е ровил по колата ми, винаги е по-добър, отколкото ако е пушил нервно, докато аз навивам болтове... пък и май предпочитам хубав секс,вместо да си сменя гумата, въпреки че мога.

    ОтговорИзтриване
  8. А защо не можем да сменим гумата заедно, хора ... така както я сменят двама мъже - единия подава ключа, другия държи тук там.

    Криворазбраната еманципация разделя поведението на жената точно в тези 2 крайности - или съм кучката, която си прави всичко сама, или се правя на ударена и го оставям да си мисли, че е голяма работа (и тайно, зад гърба му, се умилявам)
    Аз не обичам да влизам в никоя от тези две схеми, защото и двете са двулични.

    Когато не мога нещо - не го мога. Имам слаби ръце и не мога да отварям бутилки с вилица, нито вино с обикновен тирбушон. Не мога да карам кола и не смятам да се науча, не разпознавам коли и вечер, когато се връщаме от ресторант заставам до чужда, защото съм забравила къде е нашата. Не мога да се ориентирам без карта, не обичам да мъкна тежки торби, не обичам да хвърлям боклука, голяма част от географията на света ми се ситуира към тъмна Индия. Когато той ми помага с тези неща, той знае, че аз не мога да правя тези неща, че ако положа усилия мога да го направя или да се науча, но той ми спестява неудобства с помоща си. С това тази помощ е ценна - за него и за мен. И съм му благодарна, че прави тези неща.

    Какво се случва, когато той разбере, че аз мога да правя някакви неща, но се правя на ударена, за да му чеша егото? Няма ли да се почуства тъпо? Вие как ще се почувствате, ако му направите бъркани яйца, той се разсипе от хвалебствия, че нищо не може да готви и го спасявате от гладна смърт, а после разберете, че е завършил ТОХа?

    "Мижи да те лажем" не може да е основа на пълноценна връзка.

    ОтговорИзтриване