понеделник, 16 декември 2013 г.

Имате ли излишни моливи за рисуване?

Скицници, блокчета и хартия за рисуване, моливи, флумастери, пастели, водни и темперни бои, палитри, четки, гланцови блокчета, лепила за апликация, материали и инструменти за моделиране, материали за декупаж и декорация, фигурки за оцветяване и книги за изобразителни или приложни изкуства. Събират се сега.

Децата в домове не са парчета месо, които само трябва да се нахранят и облекат, за да са ок. Най-доброто нещо, което може да им се случи е да мечтaят и да скитат във въображението си, защото реалността обикновено им предоставя друг избор - чалга, кражба и проституция. 

Аз искам да съм от хората, които дават избор, затова се включвам в кампанията на "Подарете книга" и Time heroes, за събиране на материали за рисуване за деца от дом. Казвам го не за да се бия в гърдите, а защото искам да лично да гарантирам, че в морето от неща които можете да направите, може да се осъмните в хората, които ви го предлагат, но не и в Благовеста Пугьова. Тя е основател на асоциацията "Подарете книга".

Чудите се защо моливи и флумастери? Благовеста отговаря лично:


Само-коледната благотворителност е най-безполезното нещо, което може да се направи за децата, които живеят в институции. А през другото време какво се прави? Прави се второто по-безполезно - оставянето на купища дрехи и вещи без капка мисъл на кого ги даваш и с какво са му полезни.

Ако използваш законите на физиката за да го обрисуваш би звучало така – (1) имаме едно тяло, което има стари дрехи и едни пари, с които да купи шоколад, (2) имаме друго тяло, което изглежда мръсно и рошаво и не може да чете. Когато Тяло (1) вижда  Тяло (2), една червена лампичка светва: „О, горкото дете.“ И втора лампичка „Аз имам едни стари дрехи“, събира тези стари дрехи купува шоколади, много шоколади. А не се замисля, това дете дали не е мръсно и рошаво, защото никой не го е научил на нещо друго. И разбира се, игнорира се последния крещящ факт, че Тяло (2) не може да чете. Защото е трудно да се справиш с този проблем.

Никой не си е провалил живота защото е имал един чифт обувки. Но може да си го провали, ако няма правилния пример до себе си. Тази мантра я повтарям от години, и няма да спра да я повтарям скоро. Ако един човек отдели време да чете или да рисува с едно дете и му помогне да открие таланта си, и му даде хъс да гони тази си мечта, това дете може би ще стане различен човек, от това, което чуваме понякога в криминалната хроника.

Ива е красива, руса и със сини очи, много красива, на 13 години. Около дома за сираци, където живее се навъртат вече трима педофили, които я канят вечер в колата си (правните нюанси на това са тема на друг коментар). Наскоро я преместиха в друг дом, а там имат програма за рисуване. А в писмото си до Дядо Коледа Ива написа, че е на ново място, където е спокойна и рисува много и си пожелава за Коледа той да й донесе комплект за рисуване. Директорката ни каза, че Ива сега рисува постоянно.

Ако някой беше подарил нови обувки на Ива, нямаше да има тази промяна, но сега тя има прекрасно занимание и това отнема цялото й време. И дори да не стане художник (а защо не), рисуването ще я спаси от много ужасни хора.


Повече информация за кампанията можете да получите на адрес pk@podaretekniga.org или ТУК






понеделник, 25 ноември 2013 г.

мрънкащият човек vs човекът, който се забавлява


Винаги съм се обграждала с хора, които обичат да се забавляват. Винаги, когато съм го заявявала, повечето хора са ме поглеждали с предубеждение. Не съм ги разбирала. За мен хората, които се забавляват, вземат всичко достъпно от живота, а това е всичко.

Вчера се бяхме събрали на късен обяд, който прерасна в следобедно пиене, което от своя страна оттече във вечерни палачинки и желание за игра на Dixit. Колкото повече, толкова повече, твърди Мечо Пух, и ние неотклонно следваме сладката диря, която е оставил в живота ни. Започнахме да подмятаме имена във въздуха и телефоните. Да, няколко души бяха заети. На масата сложихме името Х, човека Х. И знаете ли какво, дори не му (за по-лесно ще определя Х в мъжки пол) се обадихме. Вчера не можех да отговоря ясно на въпроса защо. Просто не искахме да влиза в нашата леко разплута хармония, въпреки, че също е човек, който обича да се забавлява, така да се каже.

Днес мога да кажа защо. Защото мрънка. Колкото и хубава музика да слуша, колкото и да пие, колкото и да танцува, каквито и лафове да пуска, каквито и истории да разказва, това е човек, който мрънка. Човек, който не е доволен, от начина на живот, който води години наред. И всички тези години той не е доволен. После реших, че съм станала твърде критична и си казах: „Какво, не сме ли всички така. Ето, сега е обяд, но има поне едно нещо, за което съм изкиселяла преди обяд.“ Помислих. И не е така. Всеки ден аз следвам едно правило, без да съм го формулирала, изрекла като правило:

Ако нещо не ти харесва, промени себе си или промени него.

Как можеш да следваш правило, ако не си го формулирал? Сега ще ви кажа и ще видите, че е лесно – когато това правило е следствие от друго правило, което вече си формулирал. Бях зле с математиката, но философията ми беше по-интересна, така или иначе. Аз следвам принципи. Искам да съм принципен човек. Старая се да съм принципен човек. Когато вземам решение, го премислям през принципите си. Приела съм, че ако имаш принципи, животът ти е по-достоен. Мижитурките нямат принципи, имат интереси.

Мрънкането само по себе си, звучи като смешна причина да отлъчиш някой. „Позитивизмът“ също не ми е по вкуса, поне в тоя вид, в който се представя – според мен е достъпен само на наркотици. Но мрънкането години наред без действие е. Не, че няма развитие, има хиляда развития тоя човек, но нито едно от тях не е насочен към това, което го дразни. Той само става по-добър в това, което го дразни. Това не е принципен човек, това е объркан човек. Истината е, че ако за толкова години не си му помогнал, значи и ти никакъв приятел не си му. И какво се случва с приятелството, когато виждаш от своята перспектива на времето, че той е един безпринципен човек, с който нямате какво да обмените?

Но това не са разговори на маса, това са разговори на другия ден, мисли от следващия ден. Благодарение на тях, осъзнах защо в онова състояние на липса на кондиция и сладък ентусиазъм инстинктивно отхвърлихме този човек. Защото ние се забавляваме, за да се забавляваме, а той се забавлява, за да избяга. Това е лека разлика на думи и силна на практика. Усеща се.

Това не означава, че ще останем без приятели, когато станем достатъчно големи и прекараме достатъчно време, за да ги преценим. Първо – не виждам драма в разделите, когато са плод на личностни избори . Не можеш да съдиш другия човек, особено, ако си го обичал. Не е справедливо. Не можеш да се караш с другия човек, особено, ако си го обичал. Не е красиво. Трябва да го пуснеш. И то с добро, с широко сърце, с усмивка. Това е достойно.

След поредица такива избори, оценяваш по-добре. Както с всяко земно дело, човек учи най-добре, докато си играе. А когато обичаш да си играеш, винаги има деца, които харесват същите игри като теб. Не затвореността, капсулирането е символа на съзряването, а широко разградения двор, в който може да влезе всеки и да останат тези, с които се чувстваш добре. Това, че трябва да пуснеш „старите“, не означава, че няма „нови“. Въобще, като цяло най-добре е да не се разсъждава в такъв тип категории. Единственият трик е да поканиш с широка ръка, без предубеждения. Само така можеш да намериш хората, които се забавляват за да се забавляват, а не хората, които се забавляват, за да избягат. Работи.



четвъртък, 7 ноември 2013 г.

Time Heroes = 6400


Пиша за нещо, което се случи миналият месец и не съм присъствала. Приложените снимки не са направени от мен, но знаете ли колко рядко приложените снимки са нещо повече от приложени снимки? Поне за мен – рядко. Получаваш прес инфо със снимки, гладаш дали темата е в обхвата на медиата, в която работиш, и ако не е – го изтриваш.

Мейлът с инфото за Time Heroes не вълнува работното ми място. Но вълнува мен и приятелите ми.


TimeHeroes.Org е платформа за доброволчество и правене на повече добро. Звучи клиширано и наивно. Но на практика работи. Това не е поредното място, където ти искат пари, след като си научил за нечи трагедия. Не казвам, че това е лошо, казвам само че е различно. И дори по-достъпно. Дарява се време. Ако никога не си отварял сайта или не си говорил с човек, участвал в някой от техните проекти, да дариш време звучи ненужно и досадно. Но не е, просто защото има неща, за които не сме се сетили. Но други са.

„Онова, което ни задвижи напред, и все още ни дърпа, е убедеността, че много хора в България имат силното желание да се включват в доброволчески дейности, но не го правят, защото не знаят къде и как; изисква се твърде много проучване и проактивност от тяхна страна, за да намерят подходящата дейност.организаторите

Платформата свързва хората, които искат да помагат, с каузите, които имат нужда от подкрепа. Тя идва в отговор на факта, че България е на последно място по доброволчество в Европейския съюз. Не е толкова сложно. Влизаш в сайта timeheroes.org. Има търсачка, но ако си там за първи път, по-добре първо разгледай стандартните менюта. Ако отвориш раздел „Мисии”, ще видиш, че може да филтрираш мисиите по Град, Вид и Време. Например:


От момента на стартирането си през януари 2012 г. към началото на октомври 2013 г. на TimeHeroes.Org са публикувани 332 мисии (каузи), от 225 организатори, на 43 места из страната. В мисиите са се включили 6400 герои (доброволци).
Всеки, не само регистрирани организации, може да създаде кауза на TimeHeroes.Org стига да отговаря на критериите за включване в платформата.



23 октомври, търговски център The Mall осъмна с нов паметник. Той е посветен на обикновените герои – доброволците. Паметникът се казва „Дари време". Представлява дигитална арт инсталация, която в реално време показва броя на „героите“, вложили личното си време в различни доброволчески проекти и инициативи. Инсталацията е проектирана и създадена от скулптора Стефан Иванов и в нея са вградени стари часовници – метафора на времето, което губим и пропиляваме.

„Най-ценният ресурс на един човек е времето (плюс уменията, знанията и способностите). А щом го даряваш, значи си герой. Не от тези, които летят и убиват лошите, а от тези, които правят света по-добър стъпка по стъпка” организаторите


четвъртък, 24 октомври 2013 г.

Топ 6 на неадекватни заглавия за Гълъбин Боевски

Гълъбин Боевски кацна вчера (23.10.2013) на летище София в 14ч. с полет от Париж. През 2011 г. той беше арестуван на летище в Бразилия заради 9 килограма кокаин. През 2012г. получи присъда от 9 години и 4 месеца, които излежаваше в бразилски затвор. Няма официална информация, която да обясни присъствието му в България.

Това може и да е най-важното, но не е най-интересното.

6 позиция

Чувствате ли се изненадани? Кликате ли повече на линкове, които започват с "Изненада!" Много е важен удивителният знак в заглавията. Той ми прилича на вик на помощ. Може би в следващото издание на тълковният речник трябва да фигурира и неговото съвременно второ значение - призив на интернет издания да подкрепите средно тримата редактори в сайта, които се опитват  да генерират трафик, симулирайки неочаквани разкрития, които не разкрили. Новините на Миг нюз, траят само миг (след заглавието е логично да напуснете сайта), но техният слоугън "Новините без цензура" оставя неприятна асоциация, подобна на  тъжен червей, който се опитва да се нахрани с изгнила ябълка.

5 позиция

Чувствате ли се "сензацирани"? Усетихте ли как напрежението градира и изненадата се превръща в сензация, само с един клик? Благодарим на Спорта.бг, че ни информира, кое е най-важната сензация за деня. Все пак днес Волен още нищо не е направил.

4 позиция

Докато до сега си играехме като деца на асоциации, влиза тежката артилерия и вади ново ниво на безцелно словоблудство - ШОК. Да, с главни букви и...удивителна. Шокът е остро животозастрашаващо състояние, характеризиращо се със значително и дифузно снижаване на доставката на кислород и хранителни субстрати до клетките. Надявам се, че вие нямате такива проблеми, но не съм достатъчно добър човек, да кажа същото за авторите. Тук има и второ ниво на неадекватност - има си вестник за тая цел, със същото заглавие, и той не сте вие, драги засададжии. А може и да сте, не съм проверила издателя...

3 позиция

Мълния? Сериозно? Мълния?! Подробности?
Значи, сещам се за един истински случай, който преди няколко години прочетох във вестник ( не си спомням кой). Двама китайци се съдели. Китаец 1 твърдял, че китаец 2 е взел пари на заем от него и никога не му го е върнал. Китаец 2 застанал на свидетелското място и се кълнял, че такова нещо не се е случвало и призовал Бог да го убие с гръм, ако лъже. Бог последвал съвета му, пратил един гръм, който го очистил там където си бил - на свидетелското място.

2 позиция

Смятам, че неадекватността расте правопропорционално с невярната информация. Гълъбин  Боевски може и да е предсрочно освободен, но но ние знаем това, защото официална информация няма. Какво повече да кажа? Подмяната понякога е манипулативна, понякога е платена, а понякога е просто некомпетентна. Вие изберете.

1 позиция

Най-после стигнахме до моето любимо заглавие по темата. Сигурно идеята е да звучи френдли, "по човешки". Резултатът е, че звучи като въпрос на ученик от 3 клас, който не е внимавал много в часовете. Как така се е прибрал Боевски ли? Ами със самолет. От Париж. Всички го написаха вече - вземете да прочетете. Думата "нищичко" няма уважителна причина да присъства в заглавие на която и да е медия, в какъвто и да е формат, в каквато и да е тема, в какъвто и да е контекст. Да не говорим, че и в нормалният разговорен език отсъства. Спрете да се инспирирате от децата си, пратете ги на училище и дори постойте с тях в клас. Може да е полезно.


четвъртък, 17 октомври 2013 г.

Колко са 10 години?

На всички са ни казвали, че годините летят и все пак аз си спомням когато бях на 15 и 30 годишните ми изглежда ходещи мъртъвци. Възрастните твърдят, че 10 години отминават като миг, а аз, за съжаление съм една от недостатъчно малкото хора, които знаят колко дълга може да бъде една година.

Мисля, че в момента, в който разбереш колко точно  са 10 години вече си стар.

Днес разбрах точно колко време са 10 години. На 17.10. 2003г. подозирам, че Силвана е била във Варна, където по това време работеше Росен. Росен е няколко години по-голям от Силвана. Силвана е на 18г. Росен и Силвана се свалят. Аз се казвам Николета и съм приятелка на Силвана. Аз крия това, че Росен и Силвана се свалят от нейният брат Мартин, който е най-голям от всички. Мартин и Росен са в една компания, което прави невъзможно неговият приятел Росен и неговата малка сестра Силвана да осъществят нещо различно от зрителен контакт. Днес, 10 години по-късно, те продължават да са заедно. Дори са родители.
На Росен съм му тълкувала смс-ите.
Със Силвана заедно сме фризирали бретоните със захарна вода.

Мисля, че в старостта, няма нищо лошо. Просто започваш да разбираш как се справяш.



вторник, 15 октомври 2013 г.

Връща ли се „Правец”? Питах собственика.

Споко, този текст не съдържа коментар по картинка. Намерих повече инфо.

Днес попаднах на сайт, който рекламира завръщането на компютри „Правец”. Ето как:


После Стилиян Стефанов ми изпрати линк към друг сайт в който има следната снимка:

Да, много са сходни. Затова отворих Публичният регистър, където видях на кого е марката. Одобрена е за регистрация еднолично на името Бойко Вучев, който намерих. Мда, възможно е.

„Всичко, което пише на сайта, е вярно.”

Истина е, марката се връща на пазара около Нова година. Безплатната реклама, която получи покрай споделянето в интернет на лаконичният линк  и въпроса дали е вярно, е учудила Бойко, защото „ние само тествахме домейна”. И аз се чудя дали е вярно, но все едно – получи им се и беше добре. Това стига.

Компютърът не е готов, работи се по прототипа. Има нужда от допълнително финансиране, преговори за което, се водят в момента. Моя милост не получи повече информация и беше пренасочена да се обади следващият месец, когато всичко трябва да е ясно. Моя милост ще провери следващият месец дали всичко е ясно.
Научих и малко от биографията му, но всъщност това въобще не ме интересува, затова няма да я прочете тук.

Снимки на прототипа от официалният сайт pravetz.bg:



вторник, 8 октомври 2013 г.

Как да се отървем от Киро?


Кирил е наш човек. Но понеже не работим като едни други хора, ще покажем, че е наш човек. Ще го питаме разни неща за НАЙ-незнамсикво. Няма да правя сделка и да кажа, че ако ви е било забавно, е добре да цъкнете лайк за него в конкурса , който ще откриете ТУК. Няма да кажа , че няма регистрация и, че всеки може да гласува през 24 часа again and again. Няма да кажа и, че е единственият българин в десятката.


Ще кажа само, че Кирил Христов кандидaтства за най-добрата работа в света. Ако събере най-много лайкове ще получи една година околосветско пътешествие и 100 000 долара, за да разкаже как е прекарал. 

Q: Коя е най-гадната работа, която си работил?
Барман на лафка в Mладост и общак в Банкя. И на строеж. Сгъваха ме от гърч. На първото място ме уволниха по схема без да ми платят, от второто избягах след като превих гръб. Това мога да кажа, че доведе до известно поумняване. Перспективата със строежите.

Q: Кое е най-неприятното нещо, което ти е причинявала жена?
Няколко се борят за приза. Може да се направи коктейл от това. Неколкократно разбито сърце, натрошени комплекси и обилно залято с унижение. Забивате стреличката на Амур за да стане по-цинично и продавате отново и отново на същия глупак, който вярва в любовта. Аз отказах пиенето. За любовта съм чувал, че я има. Ти ще кажеш.

Q: Коя е вечерта, от която си спомняш най-малко?
На едно море като тинейджър. Бях изчезнал от бара и съм се прибрал в бунгалото след няколкочасова липса, носейки белезници и ключ. Заключил съм се за леглото и съм заспал. Сутринта беше истински ад.

Q: На кои твои думи най-много се ядосва майка ти?
На "ей сега".

Q: Кой е най-готиният подарък, който си правил?
Подаръка- код за билет, за самолет към неизвестна дестинация, с мен. Т.е дестинацията е тайна до полета.

Q: Коя е най-любимата ти дреха? (обувки, аксесоар..)
Очилата. Но тях и ги мразя както ги обичам. Затова понякога слагам лещи. Зависи от това кой съм днес.

Q: Коя песен знаеш най-добре?
Refuse/resist на Сепултура. Всъщност знам наизуст целият им албум от 1993 до днес. 20 години поезия отлежават в главата ми. Хаха Албумът е chaos a.d.

Q: кой е най- големият ти проблем?
Казва се Киро и е ебати гадния човек. Нетърпелив, неспокоен и вечно търсещ нещо ново. Уморих се от него, ама няма отърване.

Q: Какво искаш най-много сега?
Искам всеки ден да съм щастлив. И да срещам щастливи хора. Не съм човек, на когото се случват обикновено хубави неща. Опитвам се да не мисля за това, че имам шанс да спечеля. Ако мога да спечеля сигурно това ще промени животът ми, ако не, значи така е трябвало да стане. Казаха ми, че съм роден под щастлива звезда. На мен ми стига и това, което имам, но с един глас за мен ще съм по близо за това, за което винаги съм мечтал. Останалото, каквото дойде.

----




вторник, 14 май 2013 г.

да се представиш преди да влезеш


Да се представиш преди да влезеш
Изглежда просто
И възпитано

Но отнема надежда
Да изтриеш своето минало
Имам право на пропуск
Имам право на грешка
Как да се представям преди да влизам
За да излезе сметката
Да сте ми върнали дължимото
За това че ме питате
Без да споделяте
Своето минало

Да се представям преди да влизам
Мога само като жена
защото когато това е минало
ще съм същата жена.



четвъртък, 18 април 2013 г.

когато гардеробът стане гардероб


Когато гардеробът стане  гардероб
И чайките си тръгнат от морето
Когато господарят стане роб
и есента покри небето
се  сещаме за всичко отпреди
това, което тайно сме простили
оказва се че за да преболи
не трябва да се среща с нови сили



сряда, 27 март 2013 г.

чиба и бъдете добри


Толкова ръце през нас са минали
Скъсани, завързани, прогнили
Толкова живота сме отхвърлили
Как сме се спасили
Има ли кой да отбележи
В тефтера
Че не сме били невежи
Че сме казвали благодаря
И сме давали назаем
И което е така
Искали сме го обратно
Не със лошо
Но все пак
Искали сме го обратно

Че сме стреляли във тъмното
И винаги е било на месо
Че сме ви обсъждали
но не сме издали

Кой ще преброи накрая
И ще сложи на кантар
Нашите целувки,
Караваната,
И..
Това, че се съмнявахме
Винаги че сме добри
И това – не наранявахме
Въпреки, че ни боли.
Никога не се отказахме,
Струваше си,
Винаги.

Всъщност,
Имаме си всичко,
Чиба.
И бъдете добри.


вторник, 26 март 2013 г.

предател


Предател. Каква неприятна дума. Ако наречеш някой лъжец е ясно – подменил е истината, фалшифицирал е фактите, взел е черното и го е направил бяло. А ако те нарекат предател, ти можеш да си всичко –любим, прекарал последната нощ в чуждо легло; воин, издал бойните си другари на врага; приятел, споделил поверена тайна на трети; човек, изменил на честта или вярата си.... Предателят е някой, който се е отметнал от думата си. Обещал е да е част от някаква общност и после е нарушил обещанието си. Ето защо да си предател е много по-лошо от това да си крадец. Защото да предадеш думата си трябва да е най-лошото. Защото всички искаме да се върне времето, което не е било – мъжете да са истински мъже и хвърлената дума да е хвърлен камък.

Нарекоха ме предател. И не на човек, а което е по-страшно, предател на своите текстове. Единственото предателство, което човек може да извърши спрямо своите текстове, е да не ги напише. Всичко останало е част от изкуството. Дори когато твърдите, че не можете нищо да напишете вече, пак е част от изкуството. Бих могла да кажа, че това е изпитанието на писателя, което ако преодолее, ще постигни висотите на перото. Бих могла да кажа, че тези лъкатушни съмнения са само недъгавото отражение на гения. Нека оставим красивите думи за писателите. Това е просто част от трипа. Любопитството се плаща със съмнение.

Човек не може да предаде своите текстове. Но докато вее това мото на знаме, е хубаво да се зачуди защо е жегнат. Човек не вее знамена, когато не са го сръчкали някъде, по-дълбоко от ракията. Жегнат си, когато се държиш за корена. Въображението е като снежинка. Не само защото няма две еднакви, а защото се топи, като сняг под слънцето. И после пада  нова. Човек може да не измени на текстовете си, но може да напише различни. Промяната е въображение приложено в действие. А въображението никога не може да бъде предателство.

Не беше заради теб. Заради мен е. И ще бъде.

понеделник, 25 февруари 2013 г.

Кварталният хранителен магазин на Тетката


Той е точно такъв, какъвто си го представяте – със стар соц надпис отгоре „Хранителни стоки” само, че единственото „О” в тези две думички е поело по собствен път из софийските улици и на негово място е нарисувано, нещо като по-грозният му брат, който освен това е леко недъгав. Дори ако се напъна, мога да си представя как собственика си е казал, абе кво ше правим нова буква, нали ималко останала оранжева боя, като боядисвах гаража преди три години, я земи от нея.
Но това не е проблема.

Когато влезеш в този, иначе просторен магазин, първото нещо, което срещаш е сърдитият поглед на тетката- майка или по-болезненият поглед на тетката – дъщеря, в чиито очи виждаш всички животи, котио тя никога няма да изживее. А тя вижда неква кифла сигурно. И веднага ти става ясно, че този магазин явно е семейна собственост горе-долу от както е направен надписа отвън. С оригиналното „О”.
Но и това не е проблема.

Хляб, вода и тоалетна хартия. Изглежда лесно, нали? Опитайте се да ги намерите след 12 часа в кварталният магазин на тетката. НЯМАТЕ ШАНС! Един, път, втори път, терти път. Тези хора просто зареждат по 5 бройки сигурно. Сериозно. И всеки път отивам, защото е най-близо. И всеки път не разбирам – бутилираната минерална вода ли ще се развали или хартията за тоалетната?
Но и това не е проблема.

Днес, в цялата си наивност, отидох да търся заквасена сметана, за пилето паприкаш, което видях, че сготвиха по тв и реших да сготвя и аз. Това след като купих месо от месният магазин и зеленчуци от зеленчуковият магазин. А знаете ли какво нямаше в хранителният магазин? Дааааа, разкрихте ме. Естествено, че „нямаме заквасена сметана”, каза тетката-дъщеря, докато наместваше скъпоценната си последна кофичка кисело мляко, точно зад етикета с цената. „Утре вече ше заредим”. Побеснях и тръгнах да си излизам, но трябваше да мина до касата, където се бяха подпрели киселата тетка-майка и някакъв мазно усмихнат мъж, загледан в краката ми. Не знам защо реших, че може да е управител. „Хляб нямате! Тоалетна хартия нямате! Вода нямате! Нищо нямате! За какво въобще сте го отворили този магазин?!”
Знаете ли какво се случи? Нищо. Съвършено нищо. Stone face. Не помръднаха. Не отрониха звук. Тетката продължи да ме гледа злобно, а мъжът продължи да се подсмихва в стил ”ммм, какво бих ти направил ако бях 20 години по-млад.” Но аз знам какво би направил, ако беше 20 години по-млад. Същото каквото прави и сега. Нищо.
Ето това е проблема.
На никой не му пука.
Защото и така може.

Никога повече няма да стъпя там и да спонсорирам нещастното им съществуване. Искам да фалират, за да може някой нормален човек да ни носи тоалетна хартия. И вода. 
И това въобще няма да ми е проблем.

сряда, 9 януари 2013 г.

"деликатесни" истории


Винаги съм твърдяла, че маркетинга знае много повече за хората отколкото каквато и друга наука.Причината е проста – пари. Ако компаниите искат да изкарат повече пари са готови да инвестират една сума, за да разберат как да ви ги вземат. Това никак не е лошо – няма по-точен match от този между нужда и продукт и гаранцията за това са парите, парите, които брандът ще изгуби ако греши. Съществува система, която поставя в свой приоритет желанията на хората.

Къде е проблемът с „деликатеса" тогава?

Не ви харесва огледалото? Или ви тресе синдромът „Как Сийке не съм от тях’? Добре, и какво правим? Ако я забраним за излъчване по тв какво ще промени това? „Деликатесът” няма да излезе от магазините, нито ще спрат да се правят чалга парчета, нито простите хора ще изчезнат с едно щракване на пръстите. Ако сте обидени, не ви обижда рекламата, а бранда. Ако искате те да разберат, че сте сгрешили, накажете ги, покажете им, че тази реклама не е за вас и не купувайте тяхното предложение. Коментирайте ги, подигравайте ги, осъдете ги публично ако искате.

Но моля, не забранявайте. Всяка забрана е израз на безсилие и означава, че е невъзможно да се разчита на обществен common sense, защото такъв не съществува. А това би било едно много тъжно откритие.