Толкова ръце през нас са минали
Скъсани, завързани, прогнили
Толкова живота сме отхвърлили
Как сме се спасили
Има ли кой да отбележи
В тефтера
Че не сме били невежи
Че сме казвали благодаря
И сме давали назаем
И което е така
Искали сме го обратно
Не със лошо
Но все пак
Искали сме го обратно
Че сме стреляли във тъмното
И винаги е било на месо
Че сме ви обсъждали
но не сме издали
Кой ще преброи накрая
И ще сложи на кантар
Нашите целувки,
Караваната,
И..
Това, че се съмнявахме
Винаги че сме добри
И това – не наранявахме
Въпреки, че ни боли.
Никога не се отказахме,
Струваше си,
Винаги.
Всъщност,
Имаме си всичко,
Чиба.
И бъдете добри.
Няма коментари:
Публикуване на коментар