сряда, 31 август 2011 г.

beyond here lies nothing


Има 14 февруари. Ако кацнете на тази планета, някъде около 21 век, точно в този ден от годината ще разберете, че тогава се разменят цветя, плюшени играчки и бонбони.

В най-често срещания случай ги купуват мъже, които не могат да си го позволят, за жени, които не го заслужават. Ако попитате всеки един от индивидите от която и да е страна на барикадата обаче, те ще ви кажат, че то е от любов - защото е денят на любовта.

Кацнете след 20 години в дома на една такава "влюбена" двойка, в случай че са успели да го докарат до дом. Ще видите отегчена жена, която обвинява, че Той е провалил кариерата й на певица, и мъж, който всеки ден повтаря, че работи по 15 часа на ден, за да може Тя да има този платинено рус цвят на косата, който така обича. Ако ги попитате защо въпреки това са останали заедно, ще ви кажат, че е от любов.

Според официалната статистика всяка четвърта жена крие под слънчевите си очила синина. Отново според статистиката Х% от синините са от партньора. Ако попитате защо тя не си тръгва от този човек, тя ще ви отговори... сещате се, нали? От любов.

"Любов е, когато казваш на едно момче, че харесваш ризата му, с която го виждаш всеки ден". (Ноил - 7 години)
Този отговор получаваш, когато попиташ дете. Малко тривиално, малко експлоатирано. Клишето е клише, защото е факт. Децата знаят повече.

Какво е любов?

Бихме могли да кажем, че няма стандарт. Хората са различни, значи обичат по различен начин. "Всички щастливи семейства си приличат, всяко нещастно семейство е нещастно по своему" ще ни опонира от първите редове на "Ана Каренина" Толстой.
Всеки напуска любовта по различни причини, но всеки се стреми към нея - независимо признава ли си го или не.
Според източните учения сме тук, защото не сме си научили урока. Не е особено трудно да им се повярва, при условие, че човекът е май единственото животно, което се спъва два пъти в един и същ камък.
Сиреч, за да ни е по-лесно, може би е редно да го преместим. Да разчистим или да го сменим са все действия. Те не включват да седнем пред камъка и да го наблюдаваме мълчаливо, докато изчезне. Защото преди него ще изчезнем ние.
При всички положения изводът е един: ако искаш любовта да расте, трябва да действаш.

Коя любов има действие?

Когато домакинските уреди, които сте купували заедно, полетят - това е действие. Това, разбира се, е само част от играта. Не задължително най-болезнената.
Децата се учат най-лесно, забавлявайки се (моля ви, не ме карайте да вадя статистика и за това). Ние също се учим най-добре, играейки си. И колкото по-добър противник, толкова по-добре за нас. Защото може да изгубим тази битка, но по-голямата е войната с нас самите, и първата загуба не гарантира втората, даже напротив.

Да предизвикаш някого може би е най-добрият начин да задържиш вниманието му. Защото освен че той се напъва да ти отговори или игнорира ръкавицата/тенджерата, заметната в краката му, той мисли за себе си. Всички сме егоисти, просто тези, които се познават по-добре, си го признават.

Можеш да разчиташ на добрите черти в нечий характер, но по-сигурно е да разчиташ на слабостите му - и колкото по-дълбоко бръкнеш в тях, толкова по-вероятно е да заздравеят. Защото той ще ги види. И ще се постарае да не се блъска в този камък втори път. Или пети, шести - зависи в каква фаза се улучите.
Да спорите ежедневно - от програмата на телевизията до цвета на салфетките - съвсем не значи, че си сбъркал звънеца на домофона, когато си се прибирал. Означава, че за теб пилето е вкусно, а за нея пилето е картоф.
И ако спорите достатъчно дълго, ще се събудите голи и уморени върху кухненската маса с много мазна усмивка, а след това заедно кротко ще изчистите мазното петно от летялата до стената кълка.

Защо ви е целият свят, ако вкъщи имате един човек, който събира целия останал свят (освен вашите вкусове, вашите разбирания, вашата музика, вашия стил дрехи...) в себе си?

Знам, че ще ме нападнете с някакви фрапантни случаи, които свършват трагично. Но краят не определя връзката. Тя може и да свърши, може и да не свърши, това няма нищо общо с това дали е пълноценна. Все едно да кажеш че животът е шит, защото всички знаем, че ще умрем.
Можеш да се научиш да местиш камъни, къщи, планини и кошчето за боклук от една такава връзка. Можеш да се научиш да се гледаш в огледалото и да виждаш цял друг свят в него. Има толкова много неща извън теб. Какъв по-лесен начин да ги видиш от този да си ги вземеш вкъщи?

Да воюваш в любовта с половинката ти не значи да имате ексклузивен абонамент за "Пирогов" с 20% отстъпка. Означава да виждате света по различен начин, да го опознавате един през друг, да се предизвиквате.
И дори да мразиш карираната му риза, понякога да му казваш, че ужасно много ти харесва.

николета бонева ховрин


понеделник, 29 август 2011 г.

къща



Мисля да се махна
някъде на светло
близо до морето
тихо, кротко, кротко
къща до земята
ниска, плоска, топла
чаша на верандата
листа ми и молива

Толкова ми трябва.
Слънце във главата ми.
После мога залъка
да деля с децата си.
Те ще го четат 
и ще ме проклинат
kak сама дойдох 
и сама ще си отида


николета бонева ховрин

вторник, 23 август 2011 г.

татко



Светът може да прости на престъпниците, но на идеалистите – никога. Някой някога го беше казал, не ми се рови да проверя кой. Приемам го за свое, защото ако преди съм го смятала за чужди мъдри думи, днес ги разбрах, по най-простата причина – случи ми се.

Аз не помня комунизма. Слушала съм истории за престилки, чавдарчета и пионери, тайна музика и учителки дебнещи по Великден пред църквите. Слушала съм за липса на безработица и спокойни нощни разходки. Слушала съм по много и от двете версии, защото ние в България от всичко си имаме по две – два синода, цар и президент, два календара, две часови времена....винаги по две. А си оставаме на едно място, по ирония. Не знам дали комунизма е бил хубав или лош, факт е че го е имало, и като всяка идеология е имало хора които вярват в нея и хора които използват вярата в нея. Доказателството? Едните излизат от прехода със заграбени апартаменти, куфарчета и бизнес, а другите излизат ограбени. Едните вземат всичко което може да им осигури благоденствието през следващата идеология, а на другите им вземат вярата. В България вторите се наричат балъци, но аз ви забранявам да наричате баща ми така.

В битката на лидери, демкрация, комунизъм, социализъм аз виждам само едно – хора. Вярващи, не вярващи, алчни, силни, мижитурки, лидери, мишоци...За първи път в живота си виждам нещо, което ме кара да вярвам, че хората са различни. Едните имат чуство за справедливост, а другите приемат света, такъв какъвто е. Не можеш да си едновременно и двете, всяко едно от тези състояния само по себе си е достатъчно силно да те разруши, срещата им би била последното което помниш.

Днес чух баща ми да плаче. Той плачеше от безсилие. Това е най-лошата причина поради която можеш да видиш мъж да плаче. Той искрено не разбира света, който му казва – „Пука ми дали си бачкал 45 години, пука ми, че никога не си откраднал и един болт, пука ми, че си връщал всичко което партията е искала да ти даде, защото си смятал, че други се нуждаят повече, разбираш ли малко човече? Не ме интересува, нищо от това което си направил, няма значение, ти си никой, вземи тия стотинки и ходи да мреш, че ми тежиш на бюджета, кой ти е виновен да вярваш?”


Когато света се върти прекалено бързо учасниците си разменят ролите преди да си научат текста. В цялата въртележка остават деца на миналото време да се борят за оцеляване в сегашното. И винаги са деца. Те не успяват да остареят. Да остарееш означава да знаеш, да помниш, да обясниш, да посочиш пътя. Но те, възрастните, са изгубени в превода на промените деца. А техните деца трябва да пораснат достатъчно бързо за да им осигурят нещо за ядене и нещо за обличане. И по-страшното е, че когато се нахранят и облекат, няма кой да им обясни как света така се е объркал, че да си добър вече всъщност не е хубаво. И защо си виновен, ако си правил всичко по собствената си съвест? Защо те наказват за това, че не си откраднал?

Още по-лошото е, че няма кой да отговори на този въпрос. Причинно-следствената връзка е прекъсната – аз не мога да обясня съвременният свят на баща ми, а той не може да ме напътства в него, просто защото не го разбира. Няма как да сме по-сами един до друг.

И не мога да не се запитам, ако той е вървял цял живот следвайки едни морални закони за да открие малко преди финала, че те не значат нищо за никого, какво чака мен и моето поколение след време, щом още сега не знаем какво да правим със себе си?


николета бонева ховрин

петък, 5 август 2011 г.

ти


Когато някой си отиде
Не тръгвай и със себе си бъди

Защото този някой става никой

А някой ще останеш само ти

Когато утрото потропа на вратата
Единствено със себе си го приюти
Така ще си платиш цената
Че само ти ще можеш да си ти

Нощта поетите описват грозно
Или пък все я превъзнасят
Ти просто отмини я без въпроси
И вечно тя за теб ще съжалява

Когато някой прага ти забрави
Не го изтривай нито пък надграждай ти
Седни на него и се наблюдавай
Защото само ти си струва да си ти


николета бонева ховрин

нищо лично



Всички всичко приемат лично. Защо така, хора? Светът е спрял да се върти около вас от момента, в който майка ви е заменила пелените със стандартни средностатистически гащички и ви е запознала с порцелановия змей. От там нататък света ви приема като големи хора и никой не е длъжен да се интересува от вас. Нищо лично, просто сте уникален точно колкото и всички останали милиарди жители на тази планета.

Този, който не разбира „нищо лично”, трябва да отвори тълковния речник и да потърси думата дребнав, за да прочете определението за себе си. Така и така е взел вълшебната книжка в ръцете си, е  не толкова вълшебна колкото жълта рецепта, но все пак е нещо, може да прелисти и на „неуверен”. Нека позная, сега ще получа няколко и-мейла  обясняващи, че нямам право да обиждам хората. Ето тук се крие ключето за бараката „нищо лично” – Аз не ги обиждам!

Всеки човек има изразени по - ясно едни черти от характера си спрямо други. Някой ще хареса тези черти, друг няма да ги хареса. Важното е самият той да ги приеме. Дали ще ги променя или не си е негова лична работа. Но ако ги приеме сам за себе си, няма да си мисли, че срещу него стои някакъв изключително злобен човек, който го нарича неуверен, защото ужасно много иска да го нарани. Събудете се хора, света не се върти около вас. Този човек не му пука дали ще се промените, не му пука дали ще ви види отново, не му пука дори дали ще го чуете, той го прави заради себе си.

Първо задължение на приятелите е да казват истината в очите. И потупването по рамото при всеки успех трябва да бъде с еднква сила като шута в задника, когато вземеш да кривнеш от добрия тон на собственото си същество. Толкова. Който не разбира така нещата, толкова по-зле за него. Това не означава че приятелите не те подкрепят, означава да ти кажат, че те подкрепят въпреки, че се държиш като утрепка.

Ако това е валидно за най-близките хора какво остава за случайните познати, които срещаш в бар, на работа или на курса по кинология? Те защо трябва да са длъжни да бъдат лицемерни с теб? Отново – светът не се върти около теб. И ако някой вижда че си неуверен и ти го каже не е задължително условие той да те мрази. И ако някой твърди че зелено и лилаво не са подходящи цветове за погребение не е задължителнио да се опитва да те обиди. Дори не означава че не те харесва. Не е задължително тайно да крои планове за твоята смърт. Понякога нещата са точно такива каквито са – той смята че зелено и лилаво не са подходящи цветове за погребение. И също така най-вероятно смята, че танцуваш много добре. Приеми го. Ти не си всичко което си.

Да вземем за пример жената Х и жената У. Двете имат сходни интереси, допирни точки и всички предпоставки да прекрават времето си заедно. Да ама не - жената Х обича нощният живот и не смята да се раздели скоро с него. Жената У е готина и умна мацка с мъж вкъщи. И когато У приключи работа и звънне на Х да изпият чаша вино и вечерят получава откази. Нищо лично, просто Х предпочита да отиде на парти и да се запознае със стадо необвързани мъже пред симпатична вечеря, която със сигурност ще приключи най-късно в 12.

Точно на този принцип жените се опитват да материализират няколко оргазма в годежен пръстен, а мъжете – няколко среднощни обаждания в любов. И едното и другото са просто секс. Не е повод  нито за гордост, нито за срам. Понякога просто има точно време и точно място. Не е защото не си готин/а, не е защото не си забавен/а,  а защото другият човек си има негови неща, чуства, емоции, планове, които няма никаква нужда да ти обяснява. Просто е. Нищо лично.

Светът е зает със себе си. Хората не са жестоки, просто не влагат нищо лично към теб. Приеми го. По-лесно е.


николета бонева ховрин

сряда, 3 август 2011 г.

Човекът, който се смее - Свами Сатянанда Сарасвати

Човекът, който може да разсмее другите
е в хармония със себе си и с тях.
И така, как да  се научим на изкуството на смеха?
Тази най-прекрасна от всички видове йога?
Ако искаш да се усъвършенстваш в нея
трябва да започнеш да гледаш на живота като на една шега.
Защото Какво е животът? – Започва и завършва в миг ….
Дори когато плачеш, мисли за плача си, като за най-голямата шега,
защото той е нещо временно – не можеш постоянно да плачеш!
Не след дълго ще спреш.
Но да се смееш можеш постоянно – денем и нощем,
защото има много начини да го правиш:
Можеш да се смееш тихо,
Можеш просто да се усмихваш,
Можеш да се смееш безмълвно – на ум.
И никога няма да се измориш от това – да се смееш.
Дори ще имаш огромна полза от това.
И сега ще ти издам една тайна - ако не искаш да плачеш,
тогава се научи да се смееш! Как?
Ти сам ще откриеш.