сряда, 31 август 2011 г.

beyond here lies nothing


Има 14 февруари. Ако кацнете на тази планета, някъде около 21 век, точно в този ден от годината ще разберете, че тогава се разменят цветя, плюшени играчки и бонбони.

В най-често срещания случай ги купуват мъже, които не могат да си го позволят, за жени, които не го заслужават. Ако попитате всеки един от индивидите от която и да е страна на барикадата обаче, те ще ви кажат, че то е от любов - защото е денят на любовта.

Кацнете след 20 години в дома на една такава "влюбена" двойка, в случай че са успели да го докарат до дом. Ще видите отегчена жена, която обвинява, че Той е провалил кариерата й на певица, и мъж, който всеки ден повтаря, че работи по 15 часа на ден, за да може Тя да има този платинено рус цвят на косата, който така обича. Ако ги попитате защо въпреки това са останали заедно, ще ви кажат, че е от любов.

Според официалната статистика всяка четвърта жена крие под слънчевите си очила синина. Отново според статистиката Х% от синините са от партньора. Ако попитате защо тя не си тръгва от този човек, тя ще ви отговори... сещате се, нали? От любов.

"Любов е, когато казваш на едно момче, че харесваш ризата му, с която го виждаш всеки ден". (Ноил - 7 години)
Този отговор получаваш, когато попиташ дете. Малко тривиално, малко експлоатирано. Клишето е клише, защото е факт. Децата знаят повече.

Какво е любов?

Бихме могли да кажем, че няма стандарт. Хората са различни, значи обичат по различен начин. "Всички щастливи семейства си приличат, всяко нещастно семейство е нещастно по своему" ще ни опонира от първите редове на "Ана Каренина" Толстой.
Всеки напуска любовта по различни причини, но всеки се стреми към нея - независимо признава ли си го или не.
Според източните учения сме тук, защото не сме си научили урока. Не е особено трудно да им се повярва, при условие, че човекът е май единственото животно, което се спъва два пъти в един и същ камък.
Сиреч, за да ни е по-лесно, може би е редно да го преместим. Да разчистим или да го сменим са все действия. Те не включват да седнем пред камъка и да го наблюдаваме мълчаливо, докато изчезне. Защото преди него ще изчезнем ние.
При всички положения изводът е един: ако искаш любовта да расте, трябва да действаш.

Коя любов има действие?

Когато домакинските уреди, които сте купували заедно, полетят - това е действие. Това, разбира се, е само част от играта. Не задължително най-болезнената.
Децата се учат най-лесно, забавлявайки се (моля ви, не ме карайте да вадя статистика и за това). Ние също се учим най-добре, играейки си. И колкото по-добър противник, толкова по-добре за нас. Защото може да изгубим тази битка, но по-голямата е войната с нас самите, и първата загуба не гарантира втората, даже напротив.

Да предизвикаш някого може би е най-добрият начин да задържиш вниманието му. Защото освен че той се напъва да ти отговори или игнорира ръкавицата/тенджерата, заметната в краката му, той мисли за себе си. Всички сме егоисти, просто тези, които се познават по-добре, си го признават.

Можеш да разчиташ на добрите черти в нечий характер, но по-сигурно е да разчиташ на слабостите му - и колкото по-дълбоко бръкнеш в тях, толкова по-вероятно е да заздравеят. Защото той ще ги види. И ще се постарае да не се блъска в този камък втори път. Или пети, шести - зависи в каква фаза се улучите.
Да спорите ежедневно - от програмата на телевизията до цвета на салфетките - съвсем не значи, че си сбъркал звънеца на домофона, когато си се прибирал. Означава, че за теб пилето е вкусно, а за нея пилето е картоф.
И ако спорите достатъчно дълго, ще се събудите голи и уморени върху кухненската маса с много мазна усмивка, а след това заедно кротко ще изчистите мазното петно от летялата до стената кълка.

Защо ви е целият свят, ако вкъщи имате един човек, който събира целия останал свят (освен вашите вкусове, вашите разбирания, вашата музика, вашия стил дрехи...) в себе си?

Знам, че ще ме нападнете с някакви фрапантни случаи, които свършват трагично. Но краят не определя връзката. Тя може и да свърши, може и да не свърши, това няма нищо общо с това дали е пълноценна. Все едно да кажеш че животът е шит, защото всички знаем, че ще умрем.
Можеш да се научиш да местиш камъни, къщи, планини и кошчето за боклук от една такава връзка. Можеш да се научиш да се гледаш в огледалото и да виждаш цял друг свят в него. Има толкова много неща извън теб. Какъв по-лесен начин да ги видиш от този да си ги вземеш вкъщи?

Да воюваш в любовта с половинката ти не значи да имате ексклузивен абонамент за "Пирогов" с 20% отстъпка. Означава да виждате света по различен начин, да го опознавате един през друг, да се предизвиквате.
И дори да мразиш карираната му риза, понякога да му казваш, че ужасно много ти харесва.

николета бонева ховрин


Няма коментари:

Публикуване на коментар