Всички всичко приемат лично. Защо така, хора? Светът е спрял да се върти около вас от момента, в който майка ви е заменила пелените със стандартни средностатистически гащички и ви е запознала с порцелановия змей. От там нататък света ви приема като големи хора и никой не е длъжен да се интересува от вас. Нищо лично, просто сте уникален точно колкото и всички останали милиарди жители на тази планета.
Този, който не разбира „нищо лично”, трябва да отвори тълковния речник и да потърси думата дребнав, за да прочете определението за себе си. Така и така е взел вълшебната книжка в ръцете си, е не толкова вълшебна колкото жълта рецепта, но все пак е нещо, може да прелисти и на „неуверен”. Нека позная, сега ще получа няколко и-мейла обясняващи, че нямам право да обиждам хората. Ето тук се крие ключето за бараката „нищо лично” – Аз не ги обиждам!
Всеки човек има изразени по - ясно едни черти от характера си спрямо други. Някой ще хареса тези черти, друг няма да ги хареса. Важното е самият той да ги приеме. Дали ще ги променя или не си е негова лична работа. Но ако ги приеме сам за себе си, няма да си мисли, че срещу него стои някакъв изключително злобен човек, който го нарича неуверен, защото ужасно много иска да го нарани. Събудете се хора, света не се върти около вас. Този човек не му пука дали ще се промените, не му пука дали ще ви види отново, не му пука дори дали ще го чуете, той го прави заради себе си.
Първо задължение на приятелите е да казват истината в очите. И потупването по рамото при всеки успех трябва да бъде с еднква сила като шута в задника, когато вземеш да кривнеш от добрия тон на собственото си същество. Толкова. Който не разбира така нещата, толкова по-зле за него. Това не означава че приятелите не те подкрепят, означава да ти кажат, че те подкрепят въпреки, че се държиш като утрепка.
Ако това е валидно за най-близките хора какво остава за случайните познати, които срещаш в бар, на работа или на курса по кинология? Те защо трябва да са длъжни да бъдат лицемерни с теб? Отново – светът не се върти около теб. И ако някой вижда че си неуверен и ти го каже не е задължително условие той да те мрази. И ако някой твърди че зелено и лилаво не са подходящи цветове за погребение не е задължителнио да се опитва да те обиди. Дори не означава че не те харесва. Не е задължително тайно да крои планове за твоята смърт. Понякога нещата са точно такива каквито са – той смята че зелено и лилаво не са подходящи цветове за погребение. И също така най-вероятно смята, че танцуваш много добре. Приеми го. Ти не си всичко което си.
Да вземем за пример жената Х и жената У. Двете имат сходни интереси, допирни точки и всички предпоставки да прекрават времето си заедно. Да ама не - жената Х обича нощният живот и не смята да се раздели скоро с него. Жената У е готина и умна мацка с мъж вкъщи. И когато У приключи работа и звънне на Х да изпият чаша вино и вечерят получава откази. Нищо лично, просто Х предпочита да отиде на парти и да се запознае със стадо необвързани мъже пред симпатична вечеря, която със сигурност ще приключи най-късно в 12.
Точно на този принцип жените се опитват да материализират няколко оргазма в годежен пръстен, а мъжете – няколко среднощни обаждания в любов. И едното и другото са просто секс. Не е повод нито за гордост, нито за срам. Понякога просто има точно време и точно място. Не е защото не си готин/а, не е защото не си забавен/а, а защото другият човек си има негови неща, чуства, емоции, планове, които няма никаква нужда да ти обяснява. Просто е. Нищо лично.
Светът е зает със себе си. Хората не са жестоки, просто не влагат нищо лично към теб. Приеми го. По-лесно е.
николета бонева ховрин
Няма коментари:
Публикуване на коментар