ти

Когато някой си отиде

Не тръгвай и със себе си бъди

Защото този някой става никой

А някой ще останеш само ти

Когато утрото потропа на вратата

Единствено със себе си го приюти

Така ще си платиш цената

Че само ти ще можеш да си ти

Нощта поетите описват грозно

Или пък все я превъзнасят

Ти просто отмини я без въпроси

И вечно тя за теб ще съжалява

Когато някой прага ти забрави

Не го изтривай нито пък надграждай ти

Седни на него и се наблюдавай

Защото само ти си струва да си ти


николета бонева ховрин