вторник, 31 януари 2012 г.

навсякъде

твърде много платна
които влекат в различни посоки.
ветровете не са единодушни.
а аз само една душа си имам.
как да стигна навсякъде
ако в една посока пътувам?

понеделник, 30 януари 2012 г.

няма време за умиране

Няма да те назова по име
Няма да ги има и очите ти
Няма да споделям как те мисля
И когато се объркват дните ти
Няма да покажа нощите
Нито страховете ти за мене
Само ще им кажа колко още
Във ръцете си държиме време
Време за подскоци необмислени
Време за студена зимна вечер
От която будим се с бълнуване
Че денят е тръгнал с друга песен
Време да се връщаме към себе си
Време да униваме от другия
Време да играем на пътеки
Няма време за умиране.

сряда, 18 януари 2012 г.

петък, 13 януари 2012 г.

сричам

Да се науча да заспивам
Когато ме изгаря нова мисъл
Да има и къде да се прибирам
Когато всъщност в дом не ми се връща
Да знам да бъда мила и смирена
Което всъщност аз го мога
Дори да съм ужасно изморена
Да съм усмихната но и дълбока
Да мога да прощавам и приемам
Защото и на мен ми е простено
Да правя винаги каквото ще е редно
Дори да искам друго нещо
Това е може би пътека
Която искам и увличам
Това е може би утеха
Която аз все още сричам

сряда, 4 януари 2012 г.

нощта е прекрасен сезон за лунатиците

Нощта е прекрасен сезон за лунатиците. Току да се разлистят пролетните пъпки на заранта и ето че клепачите им пресъхват и утихват демоните им в гуреливи очи, слепени с изгрева.

А изгрева носи крещящи цветове и огледални витрини, бързи ходила запътени за ъгъла, думи, увиснали напреко времето си. Нощта е тиха. Далеч от шума на хаотичното движение, което минава като кръг по вода. Да шуми и бунтува без да промени, да мине, за да премине. Денят не знае умора, нощта не признава почивка. Тя е тиха като хищник. Да притвори очи, да затвори дъха в себе си и да се прицели, в онази тишина, която предшества улова. Ловците ловуват сами и улавят самотното животно.

Но когато са един срещу друг, кой е ловец и кой е улов?
Победата не носи наслада. Победата е загуба, защото, който и да оцелее продължава сам и който и да узгуби, губи сам.
Самотата е тишина на духа, напрегнато спокойствие, което знае, че има своето време. Спокойно защото го има и нервно тропащо по затворените клепачи, защото всяко време има своя край.

Кога свършва времето?
Винаги по-рано. Има един враг и той е времето, времето което не хабим. Пропиляното време е време на смях, време на почивка, време на нищото. А нищото е белия цвят, който в нас разцъфва. Не е нужна пролет за да сме будни, нужно е да се разхвърлим свободно и да се оставим да бъдем понесени. Никой не може да бъде носен от демони. Те те влачат. И ти го знаеш. Защото то не е писано и не му е нужно, защото който го прочете изучава с молив света, а трябва да го учи със себе си. И със своето пропиляно време.

Нощта е прекрасен сезон за лунатиците. Тя е достатъчно нервна да те изтръгне от удобството на разпределнието и да те хвърли в загуба на разсъдък за утрешните задължения. Будната нощ е пропиляно време. Насладете й се.

вторник, 3 януари 2012 г.

ние сме стадо, те са група

Жените са стадо, мъжете са гурпа. Къде е разликата? Групата има общи интереси. Стадото е просто много сходни индивиди на едно място. Никой не казва група овце, казват стадо овце. Никой не казва стадо алпинисти, казва се група алпинисти.

Ако някой външен човек запрати упрек, стол или зелева сърма към член на групата, тя ще го защити. Ако човек запрати поглед, изрчение или тежък оловен предмет към част от стадото то ще се разбяга.

Но тук имаме един особен вид на обратна еволюция. Жените не просто ще се отдръпнат от нароченият, те ще го заплюят. Защото той е виновен да бъде целен, той е избран, независимо по каква причина да бъде заклеймен, затова той не е един от тях.........вече.

Какъв им е проблема?

Би било прекалено елементарно да кажем, че го се обръщат срещу жигосаният просто от ревност. Което въобще не означава, че е грешно. Просто не е достатъчно. Защото жените все пак са малко по-сложно устроени, не че им помага, просто е факт.

Вземаме малко самочувствие, малко ревност, малко клю-клю и малко злонамереност маскирана под добри порядки и морални намерения. Смесваме ги и получаваме един всъщност доста просто работещ механизъм.

Скоба: сложно устроен, просто работещ, отново за разика от мъжете вмето да минем по правия път, избираме лабиринта, за да стигнем от същата изходна точка до същата финална точка, само че много по мъчително.

Има drama queen. Няма drama king.

Обикновено един мъж не сваля гаджето на приятеля си. Обикновено една жена флиртува с гаджето на приятелката си. Не че толкова държи да си тръгне с него, просто иска внимание.
Обикновено жените се дразнят, когато само една жена бъде забелязана от компанията. Обикновено мъжете дават съвети на единствения забелязан от компаниуята как да се възползва от това..

Дребни на пръв поглед разлики. Натрупайте ги и ще видите че те предствляват множество миниатюрни камъчета пред пистовия мотор, упавляван от жена. Натрупайте ги и ще видите група мъже, строящи път пред каруца, управлявана от мъж. Не, не стоящи, впрегнати, по своя воля...

Заслужава си да се обзаложиш кой ще финишира пръв.