петък, 13 януари 2012 г.

сричам

Да се науча да заспивам
Когато ме изгаря нова мисъл
Да има и къде да се прибирам
Когато всъщност в дом не ми се връща
Да знам да бъда мила и смирена
Което всъщност аз го мога
Дори да съм ужасно изморена
Да съм усмихната но и дълбока
Да мога да прощавам и приемам
Защото и на мен ми е простено
Да правя винаги каквото ще е редно
Дори да искам друго нещо
Това е може би пътека
Която искам и увличам
Това е може би утеха
Която аз все още сричам

Няма коментари:

Публикуване на коментар