сряда, 4 януари 2012 г.

нощта е прекрасен сезон за лунатиците

Нощта е прекрасен сезон за лунатиците. Току да се разлистят пролетните пъпки на заранта и ето че клепачите им пресъхват и утихват демоните им в гуреливи очи, слепени с изгрева.

А изгрева носи крещящи цветове и огледални витрини, бързи ходила запътени за ъгъла, думи, увиснали напреко времето си. Нощта е тиха. Далеч от шума на хаотичното движение, което минава като кръг по вода. Да шуми и бунтува без да промени, да мине, за да премине. Денят не знае умора, нощта не признава почивка. Тя е тиха като хищник. Да притвори очи, да затвори дъха в себе си и да се прицели, в онази тишина, която предшества улова. Ловците ловуват сами и улавят самотното животно.

Но когато са един срещу друг, кой е ловец и кой е улов?
Победата не носи наслада. Победата е загуба, защото, който и да оцелее продължава сам и който и да узгуби, губи сам.
Самотата е тишина на духа, напрегнато спокойствие, което знае, че има своето време. Спокойно защото го има и нервно тропащо по затворените клепачи, защото всяко време има своя край.

Кога свършва времето?
Винаги по-рано. Има един враг и той е времето, времето което не хабим. Пропиляното време е време на смях, време на почивка, време на нищото. А нищото е белия цвят, който в нас разцъфва. Не е нужна пролет за да сме будни, нужно е да се разхвърлим свободно и да се оставим да бъдем понесени. Никой не може да бъде носен от демони. Те те влачат. И ти го знаеш. Защото то не е писано и не му е нужно, защото който го прочете изучава с молив света, а трябва да го учи със себе си. И със своето пропиляно време.

Нощта е прекрасен сезон за лунатиците. Тя е достатъчно нервна да те изтръгне от удобството на разпределнието и да те хвърли в загуба на разсъдък за утрешните задължения. Будната нощ е пропиляно време. Насладете й се.

Няма коментари:

Публикуване на коментар