неделя, 9 октомври 2011 г.

виждам


Аз виждам, знам че ми говориш
Разбирам, устните ти не мълчат
Но виждам влака да минава
Тъй близо е до твоята врата
Аз знам, аз виждам че ме питаш нещо
И кимам със усмивка над свещта
Но виждам слънцето залязва
Над влака покрай твоята врата
Аз знам, аз виждам че ме чувстваш близка
Разбирам го с ръцете ти в унес
Но виждам вятъра отвява
Завивката пред твоята врата

И огръня го виждам е разпален
Май трябваше да стопли до сега
Но в моите очи се лута замък
Решетките му са от твоята врата.

николета бонева ховрин

Няма коментари:

Публикуване на коментар