Това ми напомни една история. Не помня кой ми я разказа. Това е недостатъка на безадресната социалност, никога не можеш да си спомниш точно кой, кога и къде и какво ти е казал, нито дали наистина ти го е казал или ти е хрумнало на теб. Смес от течности и думи обаче винаги дава нещо, което да запомниш. Най-важното вероятно.
Представете си стълба с десет стъпала. Нали, казват често „тя тръгна по лошия път” приемаме че лошия път значи от 10 надолу. И така като с вица за слона, скочил от последния етаж, който за разлика от отскочилото обратно кенгуро, започваме да броим 10, 9, 8, 7, 6, 5, 4, 3, 2....всичко това е малко. Така ми каза онзи човек, поне така помня.
Разстоянието между последната и предпоследната крачка е всъщност най-голямото.
Тоест, дали ще стигнеш дъното или ще се върнеш обратно с милиметър е всъщност посока.
Така че не се страхувайте от наклонената плоскост, тя трае всъщност много малко. Ако тя не е за вас ще се заковете на ръба. А който не живее на ръба, заема твърде много място.
николета бонева ховрин
Няма коментари:
Публикуване на коментар