понеделник, 17 октомври 2011 г.

Господинът, момичето и някои други неща



Един възрастен господин
и едно младо момиче
се разхождат
по брега на морето.

А морето е палаво и закачливо.
Праща своите вълни
да се пръскат в нозете им
и сребристите капки
се спускат по голото чело,
припълзяват по бръчките
на високия мъж
и умират от смях:

"Вие сте възрастен господин!
Господин възрастен господин,
оставете това младо момиче,
дето търси на своя транзистор
най-модерните нови мелодии,
да намери едно младо момче
с гъсти прави коси над челото,
със сребристо синджирче на шията
и споходка, която напомня
най-модерните стъпки
в най-модерния танц."

Един възрастен господин
и едно младо момиче
се разхождат
по брега на морето.

"Господин възрастен господин!" -
се заливат от смях вълните.
"Господин възрастен господин!" -
падат сенки на чайки по пясъка
и потъват от срам във него.
"Господин възрастен господин,
намери една възрастна дама
и със нея тръгни на разходка
по златистия бряг на морето." -
се навеждат една към друга
като стари, прастари клюкарки
сенките на чадърите.

А момичето крачи до него
и със своите стройни нозе
отпечатва по жълтия пясък
едно дълго и важно писмо:

"Господин възрастен господин -
ппише в него момичето, -
има много момчета по плажа.
С моя японски транзистор
мога да хвана всяка на вълна
едно младо сърце, което
скача сега като риба на сухо.
Мога с друг да вървя по брега,
ако исках да тръгна със друг.
Искам с теб да вървя,
господин възрастен господин.
Искам с теб да вървя.
Нека,
който разбира писмото
на моите стъпки по пясъка,
да разбере и това,
господин възрастен господин."

Вътьо Раковски



Няма коментари:

Публикуване на коментар