Сигурно си спомняте, как преди десет години никой не смееше да каже на глас думата рак... Камо ли пък пред медия. Днес, след милион изричания в публичното пространство на тази, все още смразяваща дума, вече си позволяваме да сме критични към начина, по който тя звучи или към провокациите на тази тема. Тук някъде започва да ми става тъжно и сещевременно да се подсещам, че сме БГ... Не понасям критикарството! Не критиката, а безплодното и безпардонно критикарство...
Мисля, че имам пълно основание да коментирам темата поради простичкия факт, че съм от първите, казали думата РАК гласно и на всеослушание. Направих го, надмогвайки страха от болестта и чисто човешкия си егоизъм, с надеждата, че ще предизвикам толерантност, разбиране, състрадание и желание за подкрепа към много жени, попаднали в капана на рака. Към мен включително... Не че не успях за всичките тези години да постигна това. Напротив. Поставихме /никога не съм била сама в смелостта си/ началото на движение, което изведе на улицата много хора в подкрепа на каузата "да опазим жените - и здравите, и заболелите!"Постигнахме много повече от очакванията ни, които тогава се свеждаха до това да не сме сами. Много от нас оцеляха, благодарение на постигнатото. Някои изгубихме по пътя... Но нито за миг не сме се отказвали да бъдем полезни и да провокираме онези, които се страхуват, не разбират или просто не им пука. Защото сме били от другата страна и защото не искаме това да се случва на никого...
Знаете ли колко жени биват изоставяни, след като се разболеят от рак на гърдата?... Знаете ли колко мъже бягат от страх, че ще загубят битката с рака, без да съзнават, че тя не е тяхна битка и че могат единствено да "са с Нея", докато Тя се бори за живота си?... Знаете ли колко "токсична" е една калория мъжки егоизъм за жена, чийто живот е в условно наклонение?... Знаете ли колко жени предпочитат смъртта пред това да се подложат на операция и лечение и да изгубят мъжа до себе си?... Знаете ли колко несправедлива и непредвидима е тази т.н. битка с болестта?...
Не знаете, уважаеми уебкафедами и убекафегоспода... Иначе бихте запазили благоприличие и бихте си спестили евтината показност с коментар като публикувания по повод кампанията "Аз съм с теб!" Вие лично имате свободата да бъдете с когото си пожелаете, но моля, не критикарствайте по адрес на онези, които имат куража да застанат, макар и символично, до жена в беда.
Апропо, вие с кого сте?
Няма коментари:
Публикуване на коментар