четвъртък, 5 юли 2012 г.

доброволец: денят ми започна когато алармата извъня в 4:00




Той е Тодор Балчев. На 24 години. Работи в онлайн медия, където се занимава с маркетинг и продажби, каквато е и неговата специалност. Той всъщност е едно младо момче, което никога не съм виждала лично. Видях във фейсбук снимка на доброволци и той беше тагнат. Той е един малък протест – анонимен и все пак с имена, намерен в социалната мрежа и все пак реално съществуващ. Писах му с молба да ми разкаже какво се случва горе. Ето го:

Още в понеделник имах желание да се кача - така и направих. Бързо се надушихме с две момчета от моя квартал, които писаха, че тръгват към 14ч. следобед. Работата ми е сравнително свободна, затова без много да му мисля тръгнах, минах набързо през вкъщи да взема всичко необходимо и отидох на уречената среща. Бистрица. Кризистния щаб: "Момчета, благодарим за ентусиазма, но днес повече доброволци няма да се качават към огнището." Останахме леко разочаровани... така или иначе се позавъртяхме покрай щаба, разбрахме какво, как и кога ще се случва на утрешния ден. Отправихме се обратно към София и се уговаряхме как ще процедираме утре сутринта. На следващия ден - 03.07, денят ми започна когато алармата ми извъня в 4:00, за съжаление едва след няколко часа сън. 4 и 30 бях на срещата с другите момчета, 5:00 на автобуса за Бистрица, 5:35 бяхме пред кризистния щаб, закусили, надъхани, готови да помагаме. От там вече почна филма... започнаха да се струпват и други хора, мина доста време докато всички успеем да се запишем в списъка. Към 6:45 всички желаежи бяха записни, дадоха ни по една смешна бутилчица с вода,  по един стар филтър за въздух /не противогаз/ и тук там на някой по една лопата. Инструкцията беше да се разпределим на групи и да се отправим към площадчето на центъра на село Бистрица. Речено - сторено. Пак чакане... към 7:15-20 дойдоха два камиона - един военен ЗИЛ и един цивилен. Натовариха се хората в тях. За мен и моя приятел не остана място. Останахме да чакаме втория курс. Чакахме, чакахме - камиони няма. По едно време се появява кмета на с. Бистрица - г-н Николай Гюров. Събра всички останали хора на полянката и /цитирам по памет/ каза: Пратиха ме тук да ви благодаря и да ви отпратя... Аз обаче не мога да потъпча този ентусиазъм и на своя глава ще ви кача горе, да помагаме с каквото можем.
Започна глъчка - ама как така да ни отпратят? Достатъчно хора ли има? Защо не ни изпозват? Така или иначе кмета каза, че се прибира да се преоблече и ни помоли да го изчакаме. Чакахме, чакахме... не малко време, обаче най-накрая кмета се появи - евала че си държи на думата! През това време един от камионите се беше върнал, натовахме се в него и газ по пътя до където може. Към 9:30 бяхме потеглили по маршрута. Идеята на нашата мислия беше, да се изкачим във височина до към 1800 метра, на границата между падналата и живата дървесина, където имало екипи, които с помощта на резачна техника да правят така наречените просеки, а нашата задача е съответно да помагаме с разчистването и като цяло с каквото можем. Последва много дълъг преход, стръмен, за пет метра не сме вървели по равно. Всички обаче бяха много надъхани и рипахме като планински козички нагоре. По обяд стигнахме на уреченото място и.... НИ ПОЖАРНИКАРИ, НИ РЕЗАЧКИ!!! WTF?? Кмета вика, ето това е показателно, колко тъпа е организацията. Много кофти ни стана на всички. Седяхме, почивахме, ходихме нагоре надолу по границата на живата и падналата растителност. По едно време започнаха да изкачат някакви пожарникари и други униформени. Зарадвахме се, кмета отиде да говори с тях, каза им че сме готови за работа, те обаче категорично отказаха нашата помощ! Представяте ли си? Всички така яко се изнервиха... Решихме да се спуснем по-надолу по протежението на ивицата. Седяхме там, с лопати, малки брадвички и много желание - уви нямаше какво да направим. По едно време, към 14:30, от долната страна започнаха да изкачат още някакви пожарникари и служители от горското, бяха малка група от 15-тина човека и имаха две резачки. Стана ясно, че групата, която срещнахме по рано  трябва да прави просека от горна страна надолу, а тази която срещнахме току що да прави просека от долу нагоре. Този път без много много да ги питаме, се захванахме на работа с тях и взехме да им помагаме с каквото можем. Този път пожарникарите ни се зарадваха и не отказаха нашата помощ, очевидно бяха доста изтощени. Те режат, ние разчистваме, те режат, ние разчистваме. Същинската работа започна към 15 часа и продължи някъде около два часа и половина - три, за което време всички бяхме много организирани и бачкахме яко. Резултатът - около 170 метра чиста просека! Тук ви питам и отговор не искам - ако бяхме организирани по добре и не губихме време да обикаляме планината безцелно, колко повече щяхме да направим??
Към 18ч. бяхме приключили работа. Седнахме да почиваме и чакахме инструкции от щаба, какво да правим. Всъщност проблема беше там, че от щаба искаха да оставят пожарникарите да седят цяла нощ горе, а те нямаха нито храна, нито вода, нито чисти дрехи /бяха вир вода и със скъсани дрехи/, нито бензин за резачките, нито светлина /челници/, абе нищо нямаха за да останат горе... Кмета вика, момчета, за нищо на света няма да ви оставя тук горе така... Дръпна се на страни, взе нещо да говори по станцията със щаба.  Пак чакане.... към 19ч. по станцията кмета каза: С мен са 40 доброволци и 15 пожарникари, слизаме. Прието!
Не мога да ви опиша, как се зарадваха хората в този момент, без много да се туткаме, раниците на гърба и газ надолу. Всъщност пожарникарите бяха най-доволни от това решение, не знам какво точно и на кого каза кмета, но тези момчета не ги виждах как ще изкарат една вечер горе, без дори най-необходимите неща. Към 21ч. бяхме в Бистрица. В 23ч. си бях легнал... убит.

- Беше ли на протестите срещу приемането на закона за горите
Да, присъствах на два от тях.
- Защо?
Защото не съм съгласен с това, което се случва в нашата бедна държавица по отношение на горите, тяхното опазване /в случая неопазване/ и политиката на властта по тези въпроси.
- Как разбра какво се случва? От къде разбра за закона и неговото съдържание?
В интерес на истината вниманието ми беше привлечено от нарастващата активност и хорските отзиви в социалната мрежа Facebook. След като разбрах най-общо за какво става въпрос, се разрових и намерих конкретните спорни текстове в закона. Прочетох, разтълкувах и ги разбрах сам за себе си. Безумие!
- От къде се информираш как продължават обсъжданията с управляващите във връзка с този закон?
Предимно обменям информация с мои приятели, също интересуващи се от случващото се. Силата на социалните мрежи също не е за подценяване, много хора споделят информация там, но винаги трябва да четеш по няколко пъти и да свиряваш по други канали написаното. Не са много, не не е като да няма и спекуланти.
- От социалните мрежи ли разбра, че се търсят доброволци за гасене на пожара?
Още в неделя вечерта бях чул по новините, че може да има нужда от доброволци. Вече в понеделник, когато видях със собствените си очи това огромно кълбо дим, се разрових и попаднах на група във Facebook организираща всички желаещи да помогнат.

снимка: Endless Infinity
Да, Тодор е на нея. 


Няма коментари:

Публикуване на коментар