вторник, 4 декември 2012 г.

За Изборът, не за цигарите


Пуша от 14 годишна. Това прави 13 години с тютюнев дим. Преди да ме осъдите затова, разровете паметта си кога за първи път сте опитали алкохол. Така, сега сте тихи нали?!

Имам проблем с пълната забрана за пушене на обществени места. За мен е удоволствие да седна в бар, да си поръчам питие и докато говоря с приятелите си да изпуша една кутия цигари. Това е представата ми за чудесна вечер вън от дома. Забраниха ми го.Но не спряха да продават цигари.

Така всики заведения отговарят на критериите за удобство на непушачите и нито едно на критериите за удобство на пушачите.
Но това не е борба за надмощие на двете половини от българското общество, каквото излиза по медиите. Поне според мен не е. Това е въпрос на избор. ВСЕКИ има право да се чуства добре. Никой не може да ми забрани да се чуствам добре, АКО не преча на другите. Аз не искам непушачите да се давят в дим, да ходят с дупки от цигари по дрехите и да си оставят палтата на терасата за да не усмърди холът им.

Ако си мислите, че не разбирам какво е, грешите. Наскоро претърпях инцидент в който пострадаха краката ми. Ако сега някой ме изгори с цигара последствията за мен ще са много сериозни. И не, не съм безотговорна към себе си, в момента не бих отишла в заведение в което се пуши. Но искам това да е мой избор. Не нечий друг.
Моето здраве не зависи от вас по същият начин по който вашият съпруг не го избирам аз. Да, стоя зад сравнението си, равностойно е. Аз си плащам за него, както вие си плащате за боклуците, които ядете и за боклуците, които пиете. Не си плащате за съжаление за кучешките лайна които са във всяка градинка но аз не идвам да ви взема кучето от вас за да спрете да ми пречите.  Тоест, не ми казвайте как да живея за да не ви кажа къде да отидете.

Свободата, Санчо, беше на върха на копието в отминали времена. Свободата би трябвало да е на върха на разума в днешно време. А разумът твърди, че ВСЕКИ има право на избор.


p.s.  „Аз съм непушач, но имам приятели пушачи и никога не сядаме в заведение без тютюнев дим, защото те не искат да се лишат от цигари. Затова съм за пълната забрана” само това искам да коментирам, моля ви, сърбят ме ръцете.
Това, че хората, които смятате за приятели, не ви бръснат за слива не означава, че аз нямам нужното уважение към моите приятели. Оправете си вие вашата кочинка, която наричате живот, не чукайте на вратата на моята къща. Нале? Аре.

5 коментара:

  1. Просташкия език, който се използва само от една страна показва неправилността на гореизложеното.
    Но всъщност от наблюденията ми става ясно, че именно егоцентричните простаци са основната част от защитниците на идеята, да се пуши в присъствието на хора, които ще вдишат свободно разпространяващия се дим не по волята си.
    Лекувайте се, а не пречете на другите. Вероятно трудно разчитате значите на съдба, като инцидента с крака, за който се споменава, който може би идва, за да покаже, да не се самозабравя човек и да излезе извън рамките на провинциалния си егоцентризъм.

    ОтговорИзтриване
  2. Господин Анонимен,
    Егоцентричните простаци сме тези, които създават света,в който Вие живуркате. Ако никога не сте осезавали значението на думата "свобода" то няма как да вникнете в думите на един "егоцентричен простак". За съжаление не мога да помрача по никакъв начин стерилния Ви животец, но доколкото познавам подобните на Вас обществено полезни задници, вярвам че се справяте чудесно сам с тази задача.
    С отвращение,
    Владислав

    ОтговорИзтриване
  3. Тогава, когато богатството на езика и свободата на изразяване започнат да са "просташки език", започва консумацията на безалкохолна бира и надуваеми жени. Анонимен, току що доказахте, че няма никаква благоприятна зависимост между чистите дробове и вътречерепното съдържание.

    ОтговорИзтриване
  4. Оставете Анонимен да плува в морето на своето лично недоразумение. Всеки си има такова. Нека като един истински Посейдон завихря цунами след цунами и руши бреговете на себеосъзнаването и съчувствието. Изглежда не е подготвен да съпи там.

    Придържайте се към темата засягаща публикацията, която според мен доста добре описва въпроса. Изглежда обаче, на фона на общия шум, страстите се вихрят далеч от корена на проблема и това което носи със себе си.

    Отново са ни раздадени роли, които ние обличаме като втора кожа. Поредното напластяване, целящо да натовари още повече и без това смазаните ни души. Животът казват бил театър. Да всички сме на сцената и всеки е заел своето място. Едни са доволни, други не.
    В случая на непушачите е отредена ролята на Големия Победител. Справедливостта, която изпълва сърцето му е толкова силна и заслепяваща, че някак пропуска да забележи, че е потънал в токсичния и опасно заразен облак на нетолерантността и омразата носещ се от огромната пура между зъбите на Режисьора.
    На пушачите... клетите пушачи се пада ролята на Крепостния Селянин затънал в калта, лежащ под краката на Големия Победител. Клетия, с натикана в калта глава, неспособен да поеме въздух, давещ се в надигащия се в него гняв и недоволство остава неспособен да приеме своите реплики. И без това устата му е пълна с тиня.

    Отново сме изправени един срещу друг. Отново сме лишени от нещо. Отново сме принудени да се почувстваме като нищожества.
    Отново посягат на свободата и личния избор. Неща без които всички знаем, сме нищо по-различно от роби.
    Приятели, ние сме робите на Новото Време. Дали ще пушим или не това няма да свали оковите на хм... режима.

    Ако не сме способни да приемаме различията у другите и даденостите на средата, значи не сме способни да развеем знамето на Свободата.

    Д. Панайотов

    ОтговорИзтриване
  5. Вече ми е болезнено да коментирам лицемерието на тази забрана, затова само ще изразя съгласие. Много добър текст.

    ОтговорИзтриване