понеделник, 22 октомври 2012 г.

22.10.2012

Понякога стоим и се сещаме "Леле, как мина тоя февруари, въобще не го усетих!", друг път броим дните от отминаващият месец. Времето не е единодушно. Времето е наше. 
Преди точно един месец, точно на тази дата беше най-ужасният ден от живота ми. Разбрах защо думата " проходилка " е една от най-ужасните думи в българският език. Разбрах защо думата "подлога" е една от най-зловещите. Изгубих срама си. Преброих приятелите си. Познах дълбините на обичта си. Научих се да казвам "благодаря" по 10 пъти на ден. Научих се да моля за неща от които преди съм бягала. Забравих да пиша, защото където няма въздух има бинт. Изгубих желание да говоря дълго. Забрявам по-бързо. Не мога да се концентрирам. Тези неща не са ти нужни за да се изправиш отново.
Време? Нe, вяра.
Тялото следва духа.


1 коментар: