Почивка в цивилизацията, а не на море, ми подейства много философски и
жизнеутвърждаващо. Преоценка на малките неща, които водят до големите. Обещания
е силна дума, нека кажем, че съм си намислила опит за концентрация,
посредством няколко действия. Ето кои са те:
1. Повече игнориране за по-малко глупости.
Отваряйки си фейсбука във Виена повечето постове и коментари
ми се сториха много дребнави, заядливи, ограничени. Не изключвам себе си. И аз
държах да "обясня" какво се случва в политиката в бг и от всяка
пръдня на някой глупак с власт се източваше част от моята енергия. На кого го
обяснявам? На 20те души в моят френд лист споделили същия линк? Или на
останалите, които 20 пъти са видели шерването на същия линк? Няма да спра да се
информирам, но ще отделям много по-малко време в "остроумничене" за
глупости. Убий глупака с мълчание и просто гласувай.
2. Намери това, което те вдъхновява и го сподели с други,
може да вдъхнови и тях.
Това, което вдъхновява, е източник на съзидателна енергия.
Това, което вдъхновява, обикновено предизвиква смирение едновременно с порива
за действие. Това са чудесни емоции, при това градивни, които изостават в
ежедневните приоритети. Никога няма да забравя вълнението, което изпитах,
когато видях картините на Густав Климт на живо. После видях, че друг артист е
възпроизвел "Целувката" на фасада на бомбардирана сграда. Изкуството
е друг език, който няма нужда да бъде определян, за да бъде разбран. Но носи
благодат, да мисля, че това е точната дума, ако и да е остаряла.
3. Уважавай начинанията на другите и не им пречи.
Виена ме впечатли със сгради навсякъде, които са построени
преди векове, всички живеят в тях и няма нито една отлюспена фасада, нито един
небоядисан ъгъл. Защо в бг не е така? Защото не уважаваме труда на другия. Има
много междублокови детски площадки, на които играят деца и съм се чудила, защо
поне родителите на тези деца не отделят една неделя и не ги боядисат, според
мен си струва. Но после виждам реновирани и санирани сгради, на които няма
впечатляващи графити, повярвайте ми, бих умряла от кеф, ако беше така, има
грозен подпис със спрей или задраскан надпис относно Левски и отгоре нещо за цска. Не вярвам, че
в сградите живеят някакви ужасно богати хора, обикновени са, но дори да съберат
парите, за да се постарят, някой ще се отнесе безотговорно към труда и
желанието им да живеят по-добре. Не мога да променя това, но мога да спра да не
зачитам разделното събиране на боклук. Виждате ли, проверявала съм, знам, че
системата не работи в бг и не винаги съм търсила обикновена кофа за моят смесен
боклук. Сега си давам сметка, че това не е правилно. Някой краде пари с тази
система, но някой друг
наистина се старае и събира и изхвърля разделно отпадъците си. Мислите ли, че
така му е по-лесно? Не. Но той ежедневно работи за по-добра система, и ако аз
не вярвам, че тази система е функционална сега, не означава, че трябва да му
преча. Ако хвърлям своят смесен боклук в тази кофа, аз му преча. Не е много
сложно. Може да се предотврати. Така ще остане възможна идеята, че "някой
ще надгради".
4. Нито добро, нито лошо. Направи го ти. Направи го по-добре.
Много се чудих какво е „София диша”.
Първо се радвах, че нещо ще се случи в празна София, поне нещо. После отидох и
приличаше малко на созополски пазар,
където всеки продава каквото е направил на сергии по улицата. Наложи се да проверя дефиницията за фестивал,
за да видя аз ли съм в
грешка. От време на време се и подигравах на откровено пресилените позитивни
оценки за събитието. Мои приятели също участваха в него, което още повече
усложни отношението ми. След
разходка в центъра на Белград разбрах, че всички тези мои усилия са били малко
преувеличени. Има улици в
Белград, които изглеждат като „София
диша” целогодишно. Преосмислих
отношението си и разбрах, че отново съм загубила време, заради втренчване в
дреболии. „София диша” носи радост на участниците, пари на организаторите и новини за медиите през лятото. „София диша” не е грандиозен проект,
той не е нито добър нито лош, но
е пример, че има много хубави неща, които можем да направим тук, щом това е
единственото, което ни се случва.
5. Не се сърди на другите, ако не те приемат.
Пазарувахме в магазин във Виена, плащахме с карта, но не
можехме да разберем кога да въведем пин кода на устройството, тъй като целият
текст беше на немски, език, който не разбираме. На опашката зад нас имаше
австрийка, която пуфтеше и въртеше очи, споглеждайки се с продавачката. Виена е
последният град на света,
който можем да обвиним в лошо устройство. Да, ние бяхме в нейната страна и не
знаехме нейният език. Да, можеше да има опция на английски за туристите,
предвид ежегодишния поток от тях в този град. Всички са прави, аз не го взех
навътре. Не можеш да докажеш, че заслужаваш уважение със скандал. Ако си куул,
ще те приемат куул. Поне в цивилизацията.
6. Европейският съюз е супер. Ще подкрепям по-активно и
категорично всички про-европейски правителства и политици навсякъде по света.
Сърбия не е в ЕС, нейната автономна област Войводина също. След
като прекарахме 2 часа на границата Унгария-Сърбия в адска жега, от която
въздухът трепери, и
закъснявахме съответно с 2 часа за уговореният за настаняване час, мъжът ми се
стрелна в Сърбия с
несъобразена скорост, по-висока от
посоченото ограничение на табелите. Снима го радар, физически държан от двама
сърби. Малко след това потокът от коли по изправната магистрала беше отклонен в
някаква отбивка, където
спираха всички провинили се. Докато единият полицай пишеше нещо по нашия случай, видях как колегите му спират другите коли. Държаха се грубо с шофьорите и то пред всички останали.
На един от спрените шофьори се
пресегна и му угаси колата през прозореца, на друг му подръпваше колана като от
вица ( е ти за 5 лева ще се удушиш бе) и т.н. Обясниха ни, че като се съберем
три коли, ще ни водят в някакъв град да си платим глобата, която не знаели
колко ще бъде. Събраха нас, една австрийска кола и една унгарска кола и след
около 15 минути ни подкараха в строй, водени от полицейска кола към Суботица. Полицаят
надвиши разрешената скорост и го изгубихме. Изчакал ни на завоя, след 30-ина мин през полето се озовахме в
някакви покрайнини, които изглеждаха наистина зле. Качиха ни по разпадащи се
стълби в сграда, на която пишеше полиция. Оставиха ни да чакаме пред една стя, излезе жена след 10-ина минути, която обясни на
сръбски, че шофьорите са осъдени, тя е съдия, и трябва всеки шофьор да плати по 20
000 динара (200 евро) +
разноските за автомобила (6 евро),
който ние довел до полицията. Плащането се случва в друга сграда, чието
местоположение тя обясни на сръбски. Групичката ни от 6 души започна да се придвижва хаотично из града и да пита хората на странни езици къде е това място. Открихме го,
оказа се поща. Там ни казаха, че не можем да платим с карта, въпреки стоящият
на гишето апарат. Не може и в евро, а само в техните динари. Беше вече краят на
работният ден и ни посъветваха да побързаме да сменим или изтеглим пари, защото
те не работят в събота и неделя. Личните карти на шофьорите продължавах да
стоят в полицията, която ще им ги върне, след като покажат документ, че са
платили глобата. В динари. В
кеш. Намерихме банкомат, изтеглихме динари, платихме и се върнахме в полицията.
Върнахи ни личните карти и си
тръгнахме. С 3 часа и половина закъснение от нормалното време.
Ако Войводина и Сърбия бяха част от ЕС, щяха да имат радар, който няма нужда да
бъде пазен от хора. Той щеше да направи снимката и да я изпрати на бг органите,
които щяха да ни санкционират в родината ни. Нямаше да отклоняват никой от
работеща магистрала, нямаше да ни прашат в някакво ужасно място да се борим със
странната система, в която не важат картите. Нямаше да има нужда някой да
прекара уикенда в това място, както ни казаха, че често се случва, защото е
превишил скоростта в петък, след работното време на гишето. В
този смисъл, е по-добре да се пътува през Румъния, а не през Сърбия. ЕС.
7. Стремеж
към повече ред и красота в бита, да в бита.
Битовизмът не е лошо нещо, когато е направен с вкус и
желание. Признавам, че понякога съм се гордяла с хауса на бюрото ми, реда не ми
е в кръвта, считам го за загуба на време в повечето случаи. Дори мъжът ми се
подиграва на мечтата ми да намирам еднакви чорапи. Но има неща, които забелязах
едва след този трип. Например балкончето, което е широко само една стъпка и на
което държа цветята си. Ами
то е цялото в прах, изсъхнали листа и пръст! Погледнах на долния
етаж, ползва се със същите функции, но изглежда в пъти по-зле. Може би затова
не съм го забелязвала, но това не е оправдание. Почистих го внимателно, без да
наводня с мръсна вода
съседите и видях, че има нужда и от боядисване. Реших, че лично ще се заема
това лято. Не съм сигурна, че ще успея с това с чорапите, но поне ще се опитам
да ги пускам в пералнята по двойки. И ще изхвърля " единаците".
8. Повече
експерименти в кухнята. С повече зеленчуци.
Опитвайки
традиционните ястия в Братислава си дадох сметка, колко време тези хора не са
имали нищо за ядене. Най-добрият им гулаш (според тях самите) беше месо с много
подправки в сос. Второто най-добро беше картофени топки в мляко и козе сирене.
Нито едното не беше много вкусно. Не съжалявам за експеримента, но е ясно, че
зеленчуците са били основно ястие, а месото не заслужава гарнитура, поради
липса. С историческа обосновка няма да се захващам, има гугъл, ако имате
желание. Храната в бг е чудесна, доматите не са от пластмаса като в Австрия, а
гювечът ни на практика събира продуктите за поне 4 ястия в Словакия. Унгария ни
предложи своя специалитет – гъши дроб с собствен сос. Не очаквах, че това
представлява купичка мазнина от хладилника с около 6 хапки дроб, които трябва
да изровиш. Така или иначе, оцених наличието на качествени и разнообразни
зеленчуци, които можеш да откриеш сравнително лесно в бг и то на несравнима
цена. Ще използвам повече от тях, ще
готвя по-често, ще ги комбинирам по-разнообразно и ще ги прилагам във всякакви
форми.
Няма коментари:
Публикуване на коментар