понеделник, 4 август 2014 г.

8 лични извода от разходка в Австрия, Унгария, Сърбия, Войводина и Словакия


Почивка в цивилизацията, а не на море, ми подейства много философски и жизнеутвърждаващо. Преоценка на малките неща, които водят до големите. Обещания е силна дума,  нека кажем, че съм си намислила опит за концентрация, посредством няколко действия. Ето кои са те:


1. Повече игнориране за по-малко глупости.

Отваряйки си фейсбука във Виена повечето постове и коментари ми се сториха много дребнави, заядливи, ограничени. Не изключвам себе си. И аз държах да "обясня" какво се случва в политиката в бг и от всяка пръдня на някой глупак с власт се източваше част от моята енергия. На кого го обяснявам? На 20те души в моят френд лист споделили същия линк? Или на останалите, които 20 пъти са видели шерването на същия линк? Няма да спра да се информирам, но ще отделям много по-малко време в "остроумничене" за глупости. Убий глупака с мълчание и просто гласувай.


2. Намери това, което те вдъхновява и го сподели с други, може да вдъхнови и тях.

Това, което вдъхновява, е източник на съзидателна енергия. Това, което вдъхновява, обикновено предизвиква смирение едновременно с порива за действие. Това са чудесни емоции, при това градивни, които изостават в ежедневните приоритети. Никога няма да забравя вълнението, което изпитах, когато видях картините на Густав Климт на живо. После видях, че друг артист е възпроизвел "Целувката" на фасада на бомбардирана сграда. Изкуството е друг език, който няма нужда да бъде определян, за да бъде разбран. Но носи благодат, да мисля, че това е точната дума, ако и да е остаряла.


3. Уважавай начинанията на другите и не им пречи.

Виена ме впечатли със сгради навсякъде, които са построени преди векове, всички живеят в тях и няма нито една отлюспена фасада, нито един небоядисан ъгъл. Защо в бг не е така? Защото не уважаваме труда на другия. Има много междублокови детски площадки, на които играят деца и съм се чудила, защо поне родителите на тези деца не отделят една неделя и не ги боядисат, според мен си струва. Но после виждам реновирани и санирани сгради, на които няма впечатляващи графити, повярвайте ми, бих умряла от кеф, ако беше така, има грозен подпис със спрей или задраскан надпис относно Левски и отгоре нещо за цска. Не вярвам, че в сградите живеят някакви ужасно богати хора, обикновени са, но дори да съберат парите, за да се постарят, някой ще се отнесе безотговорно към труда и желанието им да живеят по-добре. Не мога да променя това, но мога да спра да не зачитам разделното събиране на боклук. Виждате ли, проверявала съм, знам, че системата не работи в бг и не винаги съм търсила обикновена кофа за моят смесен боклук. Сега си давам сметка, че това не е правилно. Някой краде пари с тази система, но някой друг наистина се старае и събира и изхвърля разделно отпадъците си. Мислите ли, че така му е по-лесно? Не. Но той ежедневно работи за по-добра система, и ако аз не вярвам, че тази система е функционална сега, не означава, че трябва да му преча. Ако хвърлям своят смесен боклук в тази кофа, аз му преча. Не е много сложно. Може да се предотврати. Така ще остане възможна идеята, че "някой ще надгради".


4. Нито добро, нито лошо. Направи го ти. Направи го по-добре.

Много се чудих какво е „София диша. Първо се радвах, че нещо ще се случи в празна София, поне нещо. После отидох и приличаше малко на созополски пазар, където всеки продава каквото е направил на сергии по улицата. Наложи се да проверя дефиницията за фестивал, за да видя аз ли съм в грешка. От време на време се и подигравах на откровено пресилените позитивни оценки за събитието. Мои приятели също участваха в него, което още повече усложни отношението ми. След разходка в центъра на Белград разбрах, че всички тези мои усилия са били малко преувеличени. Има улици в Белград, които изглеждат като „София диша целогодишно. Преосмислих отношението си и разбрах, че отново съм загубила време, заради втренчване в дреболии. София диша носи радост на участниците, пари на организаторите и новини за медиите през лятото. София диша не е грандиозен проект, той не е нито добър нито лош, но е пример, че има много хубави неща, които можем да направим тук, щом това е единственото, което ни се случва.


5. Не се сърди на другите, ако не те приемат.

Пазарувахме в магазин във Виена, плащахме с карта, но не можехме да разберем кога да въведем пин кода на устройството, тъй като целият текст беше на немски, език, който не разбираме. На опашката зад нас имаше австрийка, която пуфтеше и въртеше очи, споглеждайки се с продавачката. Виена е последният град на света, който можем да обвиним в лошо устройство. Да, ние бяхме в нейната страна и не знаехме нейният език. Да, можеше да има опция на английски за туристите, предвид ежегодишния поток от тях в този град. Всички са прави, аз не го взех навътре. Не можеш да докажеш, че заслужаваш уважение със скандал. Ако си куул, ще те приемат куул. Поне в цивилизацията.


6. Европейският съюз е супер. Ще подкрепям по-активно и категорично всички про-европейски правителства и политици навсякъде по света.

Сърбия не е в ЕС, нейната автономна област Войводина също. След като прекарахме 2 часа на границата Унгария-Сърбия в адска жега, от която въздухът трепери, и закъснявахме съответно с 2 часа за уговореният за настаняване час, мъжът ми се стрелна в Сърбия с несъобразена скорост, по-висока от посоченото ограничение на табелите.  Снима го радар, физически държан от двама сърби. Малко след това потокът от коли по изправната магистрала беше отклонен в някаква отбивка, където спираха всички провинили се. Докато единият полицай пишеше нещо по нашия случай, видях как колегите му спират другите коли. Държаха се  грубо с шофьорите и то пред всички останали. На един от спрените шофьори се пресегна и му угаси колата през прозореца, на друг му подръпваше колана като от вица ( е ти за 5 лева ще се удушиш бе) и т.н. Обясниха ни, че като се съберем три коли, ще ни водят в някакъв град да си платим глобата, която не знаели колко ще бъде. Събраха нас, една австрийска кола и една унгарска кола и след около 15 минути ни подкараха в строй, водени от полицейска кола към Суботица. Полицаят надвиши разрешената скорост и го изгубихме. Изчакал ни на завоя, след 30-ина мин през полето се озовахме в някакви покрайнини, които изглеждаха наистина зле. Качиха ни по разпадащи се стълби в сграда, на която пишеше полиция. Оставиха ни да чакаме пред една стя, излезе жена след  10-ина минути, която обясни на сръбски, че шофьорите са осъдени, тя е съдия, и трябва всеки шофьор да плати по  20 000 динара (200 евро) + разноските за автомобила (6 евро), който ние довел до полицията. Плащането се случва в друга сграда, чието местоположение тя обясни на сръбски. Групичката ни от 6 души започна да се придвижва хаотично из града и да пита хората на странни езици къде е това място. Открихме го, оказа се поща. Там ни казаха, че не можем да платим с карта, въпреки стоящият на гишето апарат. Не може и в евро, а само в техните динари. Беше вече краят на работният ден и ни посъветваха да побързаме да сменим или изтеглим пари, защото те не работят в събота и неделя. Личните карти на шофьорите продължавах да стоят в полицията, която ще им ги върне, след като покажат документ, че са платили глобата. В динари. В кеш. Намерихме банкомат, изтеглихме динари, платихме и се върнахме в полицията. Върнахи ни личните карти и си тръгнахме. С 3 часа и половина закъснение от нормалното време. 

Ако Войводина и Сърбия бяха част от ЕС, щяха да имат радар, който няма нужда да бъде пазен от хора. Той щеше да направи снимката и да я изпрати на бг органите, които щяха да ни санкционират в родината ни. Нямаше да отклоняват никой от работеща магистрала, нямаше да ни прашат в някакво ужасно място да се борим със странната система, в която не важат картите. Нямаше да има нужда някой да прекара уикенда в това място, както ни казаха, че често се случва, защото е превишил скоростта в петък, след работното време на гишето.  В този смисъл, е по-добре да се пътува през Румъния, а не през Сърбия. ЕС.


7. Стремеж към повече ред и красота в бита, да в бита. 

Битовизмът не е лошо нещо, когато е направен с вкус и желание. Признавам, че понякога съм се гордяла с хауса на бюрото ми, реда не ми е в кръвта, считам го за загуба на време в повечето случаи. Дори мъжът ми се подиграва на мечтата ми да намирам еднакви чорапи. Но има неща, които забелязах едва след този трип. Например балкончето, което е широко само една стъпка и на което държа цветята си. Ами то е цялото в прах, изсъхнали листа и пръст! Погледнах на долния етаж, ползва се със същите функции, но изглежда в пъти по-зле. Може би затова не съм го забелязвала, но това не е оправдание. Почистих го внимателно, без да наводня с мръсна вода съседите и видях, че има нужда и от боядисване. Реших, че лично ще се заема това лято. Не съм сигурна, че ще успея с това с чорапите, но поне ще се опитам да ги пускам в пералнята по двойки. И ще изхвърля " единаците".


8. Повече експерименти в кухнята. С повече зеленчуци.

Опитвайки традиционните ястия в Братислава си дадох сметка, колко време тези хора не са имали нищо за ядене. Най-добрият им гулаш (според тях самите) беше месо с много подправки в сос. Второто най-добро беше картофени топки в мляко и козе сирене. Нито едното не беше много вкусно. Не съжалявам за експеримента, но е ясно, че зеленчуците са били основно ястие, а месото не заслужава гарнитура, поради липса. С историческа обосновка няма да се захващам, има гугъл, ако имате желание. Храната в бг е чудесна, доматите не са от пластмаса като в Австрия, а гювечът ни на практика събира продуктите за поне 4 ястия в Словакия. Унгария ни предложи своя специалитет – гъши дроб с собствен сос. Не очаквах, че това представлява купичка мазнина от хладилника с около 6 хапки дроб, които трябва да изровиш. Така или иначе, оцених наличието на качествени и разнообразни зеленчуци, които можеш да откриеш сравнително лесно в бг и то на несравнима цена.  Ще използвам повече от тях, ще готвя по-често, ще ги комбинирам по-разнообразно и ще ги прилагам във всякакви форми.


Няма коментари:

Публикуване на коментар