Oriana Fallaci

„Напредващата старост ми харесва. Забавлява ме. Глупаци са тези, които бягат от нея и за да избягат, си правят лифтинг, обличат се като юноши, лъжат за годините си….Старостта е прекрасна възраст. Още от младини вярвах, че съм свободна. Но не съм била. Притеснявах се за моето бъдеще, позволявах да ми влияят толкова много неща и хора и на практика не правех нищо друго, освен да се подчинявам…..В зрялата си възраст вярвах, че съм свободна. Но не бях. Все още се притеснявах за бъдещето си, оставях се да бъда убеждавана от неискрени разсъждения, боях се от последиците на своите избори…Днес вече не е страхувам. Неискрените разсъждения не ме убеждават в нищо, не се притеснявам за бъдещето си. И прочистена от празни желания, грешни химери, се чуствам толкова свободна, колкото никога през живота си. Свободата ми е пълна, абсолютна. Освен всичко старостта е прекрасна, защото на стари години разбираш това, което не си разбирал като млад. Някои го наричат мъдрост. Не знам дали съм мъдра. Понякога не вярвам, че е така. Но знам, че благодарение на този опит умът ми е станал по-добър, както е при хубавото червено вино.

Не ме плаши мисълта, че ще умра. Наистина. Аз не лъжа. Твърде горда съм, за да лъжа. Признавам ви напълно спокойно – вместо страх изпитвам някакъв вид меланхолия, съжаление, което накърнява предимно чуството ми за хумор. Да, съжалявам, че ще умра. И няма никога да забравя, това което ми каза преди много години Ана Маняни: „Мила Ориана, не е честно да умираме, след като сме се родили!”.

Страстно обичам живота, разбирате ли ме? Аз съм абсолютно сигурна, че животът е хубав, дори когато е лош, раждането е най-голямото чудо.

Със същата страст мразя смъртта. Ненавиждам я много по-силно, отколкото бих мразила човек, и изпитвам дълбоко отвращение към тези, които я издигат в култ. Фактът е, че макар да я познавам добре, не разбирам смъртта. Разбирам само, че е част от живота и че без разхищението смърт, няма да има живот.”

откъс от нейното завещание