Бягащия

“The trick is not how much pain you feel but how much joy you feel. 

Any idiot can feel pain. Life is full of excuses to feel pain, 

excuses not to live, excuses, excuses, excuses. “

Erica Jong

Ти не си беглец. Беглеца изчезва с надеждата никога да не бъде открит от страха си. 
Ти не си скитник. Скитника се лута без да избягва да бъде застигнат от нещо. 
Ти не си пътешественик. Пътешественика не бяга от нищо, той търси нещо.
Ти си Бягащия. Ти не искаш да не бъдеш настигнат, ти не искаш да избягаш, ти искаш само да бягаш.

Трудност. Ха! Deal with it. Не. Особено ако е свързана с онова съвършенство, останало единствена крепост на блуждаещите за красота артистични натури – Любов. Тя трябва да е съвършена! И под тя далеч нямам предвид жената. Жената, мили дами, в случая е единствено паразита-носител на зараза. Жената-прелъстителка, жената-майка, жената-инвестиция, жената-партьор, жената-домакиня, жената...фантазията на бягащия, идеалът му може да е изградил обаза по хиляди различни начини. В детайли. Защото жената не е важна. Съвършенството няма детайли. То по презумция отговаря на нуждите които не сме дефинирали. По начина по който ни ласкаят комплименти за черти от характера ни, които много добре знаем че не притежаваме. Любовта е съвършена. 

Ами ако не е?

Трябва да е. Тя е единствения останал пристан на смисъл в света в който смяташ, че всичко има за цел да те нарани. Усещаш бурята. Но няма да минеш през нея, защото нямаш нотариално заведено доказателство че след това те чака нещо хубаво. Бурята добавя нотка реалистичност на Любовта. А смисълът не трябва да е реалистичен, той трябва да даойде и с един размах на вълшебната пръчица да поправи несправедливостите на живота. Реализмът откъсва част от орелола. А без ореола Бягащия е изгубен. Без ореoла, Бягащия стaва обикновен човек. Това е недопустимо! Единственият път който остава пред теб е този който не си извървял. Ако тръгнеш може да откриеш че накрая вместо принцеса на бял кон чака циганка на магаре. Колко разумно е ако след 1 км намериш дайре да се обърнеш и да поемеш друга посока на кръстопътя.? Дори ако common sense срамежливо подшушва „Брат, тя може просто да е минала от тук” Съвършената Любов вади зрелият аргумент - "По моят път не минават други." 

Затова бяга Бягащия. Той вярва че бяга към, а всъщност бяга от, но си мисли, че прави обратното. Затова ще бяга винаги.






николета бонева ховрин