вторник, 14 юни 2011 г.

не съм тук за никого


Не съм тук за никого
И никой не е тук за мен

Градът ме гледа пълен със светлини, градът ме гледа и ме кани на късната прожекция. Но филма е твърде познат и не учи на нещо което не знам. Дали ще запазя леглото си топло за мен, или ще пия с непознати - не съм тук за никого и никой не е тук за мен.

Градът има пълни сгради и много туптящи сърца, градът ме примамва с топлината на лампите. Но топлината е изкуствена и не топли, аз знам. Дали ще запля свещта в стаята или ще танцувам с непознати - не съм тук за никого и никой не е тук за мен.

Градът се движи с колите на трафика, градът ме вика с клаксоните под прозореца. Но това е шумът на бързащи хора, а не са китарите, аз знам. Дали ще попея сама над цветята си или ще крещя с непознати - не съм тук за никого и никой не е тук за мен.

Не съм тук за никого
И никой не е тук за мен


николета бонева ховрин

2 коментара:

  1. Много красиво написано, мацка.
    Познато усещане :)

    http://storybyanna.wordpress.com/2011/04/02/по-голям-от-живота-3/

    ОтговорИзтриване