неделя, 25 декември 2011 г.

безсмъртен

Безсмъртието не е закодирано в гена, то е наградата на този, който се отрече от времето си. И продължи да живее в него. Думите ни са реплики от реклами. Дрехите ни са тези от витрина. Имената ни са на герои от филми и сериали. Пеем съвремието си, пием го, пишем го и го обличаме. А светът се опитва да избяга от нас. Телевизорът е бил изборетен по преме на предишното поколение. В рамките на нашето се смениха идеологически строеве,  дискетата отстъпи на микрочипа, а ние сме още живи. Ще могат ли да ни разберат децата ни без  да им завещаем няколко програми за телевизията, два-три броя от всяко лайфстайл издание и вестник, и по един брой тв предавания? Ще открият ли нещо за себе си в това, което сме издраскали по хартиените си стени?

Безсмъртните са познати дори на онези, които не познават историята. Да я вплетеш в завета си можеш да си позволиш само тогава, когато не е препратка-провокация за усмивка на малцината избрани които харесват, това, което и ти харесваш и се подаиграват на това което и ти и са живи, когато и ти. Не ощетявай таланта си в злободневно словоблудство. Така ще ги разсмееш, и ще умреш с техните усмивки. Светът днес и тук може да се закодира само като кукичка. Да провери, да прочете, да проучи, да разбере. Но сам. Историята е за историците. Изкувството е за артистите. Разговорите може да ги води всеки.

2 коментара:

  1. who wants to live forever-
    докато не си създаде 'армия' от покорни служители да продължават да говорят за делата му, да го хвалебстват и след неговото време, въпросния човек си остава човек, а не безсмъртен.

    ОтговорИзтриване
  2. Безсмъртието не означава да има хора, които да говорят за теб и делата ти. Означава ти и делата ти да са такива, че дори да минат векове да може да има хора които да говорят за теб и делата ти.

    ОтговорИзтриване