сряда, 21 декември 2011 г.

печената тиква

-         Много я мразех ви казвам! Направо като я видех и ми идеше да повърна. Но това беше любимия десерт на майка ми. А аз –  едно злоядо дете, криво...нищо не ми се ядеше. Но печената тиква.....угх......ужас, ви казвам, не се трае! Като я видех и се тресях и ми се гадеше, ей така на, направо физически не можех да я търпя! И лошо ми ставаше само от миризмата! Но майка ми – не! И като ме хване-е-е, аз нали, такова едно малко дете и тя ме стисне и не мога да мърдам! И хваща с лъжицата и тъпче, тъпче, като филм на ужасите направо! А мен ми е гадно, крещя, ритам, блъскам, ама тя е по-силна, аз съм малък и ми я натъпкваше в гърлото. Аз после я повръщах, разбира се, даже мисля, че припаднах веднъж. Но мина време. Аз порастнах голям. Върнах се от Америка, първото ми връщане беше това. И къде? На вечеря в майка ми-и-и-и-и. И сядам на масата и какво да видя? Без да питам, без да ми каже някой там стои печена тиква с млеко! Аз съвсем бях забравил и сега като я погледнах и се сетих веднага за всичко. Стоя и си мисля - сега това парче печена тиква ли е е по-силно от мен? И реших че вече съм голям мъж и не мога сега на това нещо да се оставя. На чест го приех, разбирате ли, не може аз да имам слабости, аз вече съм голям и силен! И взех една лъжица и я забих в печената тиква. Пръсна ме малко, ама си викам – хайде сега, трябва да опиташ. И взех хапка. И знаете ли какво, ами хареса ми бе! Беше вкусно! Вече мога всичко да ям. И от нищо не ми става лошо. Да видиш ти!

Тук освен края на разказа, на мъжа от съседната маса пред шестимата му изтрезняващи приятели, дойде момента и моята приятелка да се завърне от тоалетната. Това е едно от малкото предимства момичетата около теб да са бременни – стоят в тоалетната достатъчно дълго, за да научиш полезни истории на хора, които не си убеден, че иначе би избрал да познаваш.


Няма коментари:

Публикуване на коментар