practice what u preach

Има много страхове на тази земя. Имате огромен избор кой от тях да хванете за ръка и заведете под завивките си. Понякога обаче се оказва, че не е нужно да си го вземеш вкъщи за да си го имаш. Защото той си ходи с теб, като цигарения дим след фаса. Като Гаврош след парче топла баница. Пушиш веднъж, а той стои в косите докато не го измиеш от там. Гледа те с блеснал поглед и върти очи, докато не го нахраниш.

Където и да падне жребия обаче, да знаете, че има около 500 начина да се пребориш с него. Не е лесна работа – взимаш си го вкъщи и пък после се опитваш да го убиеш. Уж си над него, а те манипулира. Ние, хората, обичаме да си го правим сложно..

Да не влезеш „вкъщи” понякога може да бъде най-големият ти страх. Дори когато дългогодишо, целенасочено и упорито си се борил за това да нямаш вкъщи. За да не те е страх, че някой ден няма да можеш да се прибереш. Нали така казват – да се изправим срещу страховете си – да правим точно това, което ни плаши, за да го победим. Явно трябват мега-ултра-ебаси-големите топки за тази цел. Това добре, обаче, е само един от призраците. Правиш си въздушен замък и живееш в него. Населяваш го с твоите очи. И няма нищо лошо, и няма нищо нередно, и няма нищо страшно в това. Така сме устроени. Просто. Все някога обаче, идва един момент в който или отплуваш със своята корабна къща или строиш основите към земята. И тоя момент идва, когато те шибне нещо.

Аха си се отпуснал за секунда и винаги те шибва нещо. Сетивните хора, могат да се шибнат и от забравени ключове. Понеже шибването е задължителен закон на съвършената вселена, несетивните хора биват шибвани от рак например. Единственото задълително услове на шибването е да ти зачука физиономията в бордюра. Да разчисти остнанките. Кой където му минава границата. Въпроса е какво се случва след това.  Ще го махаш ли тоя дим или няма да го махаш, ще се приземиш или или ще си отплуваш с кулата?

Нали помните –  има около 500 начина да се пребориш, значи има около 500 отговора на този въпрос. Кой е твоя?