събота, 12 ноември 2011 г.

имена

В моите текстове има много истории на „един човек”, „една жена”, „едни приятели”. Ако използвах имена вероятно щяха да са доста по-четени.  Ако разказвах всички истории щеше да е още по-интересно. Но аз не обичам съ-съвременната литература. Не обичам кръгове. Не обичам творчески половинки. Не обичам приятели в думите. Текста е такъв какъвто е заради себе си, точно както живота се случва сам и е понякога е доста по-шарен на хора, чиито лица не познавате. Забравете кой кой е. Забравете миналото, принципите, изказванията, приятелите и враговете му. Той е. Толкова. Само това го прави интересн или не.
За мен.

И не не искам име на човек, който ги чете. И не, не искам име на човек, който участва. Аз знам много повече от колкото ви казвам. Някой ден когато стана много много стара, ако оцелея разбира се и Господ не ми подари свободата на Алцхаймер, която според мен е най-справедливата болест на света, или не ме запрати под земята която толкова обичам, ще разкажа всички истории. С всички имена.
И децата ще се запознаят с родителите си.

Но не и преди да няма значение дали ще го направя. Не преди това.
Защото го правя за себе си.

1 коментар:

  1. Дано скоро да започнеш да радваш по широк кръг читатели . Чудя се дали ще излезеш от рамките които сама си поставяш и защо са ти нужни .

    ОтговорИзтриване