да се събудиш на сутринта и да искаш да си тръгне. да държиш очите си затворени за да не разбере че си будна. да се опитваш да си спомниш защо го пусна вкъщи вместо да идеш в тях. там можеш да се изплъзнеш незабелязано. това е сутринта в която разбираш, че завоеванието не е той, а ти. това е сутринта, в която усмивката е престъпление. защото нямам нужда да я погледна. а тя иска да прегърне света.
нбх
Няма коментари:
Публикуване на коментар