Чета „Бесове” на Достоевски. Чета го и по време на
половината дневни процедури, които ми правят в Пирогов, не само защото
електрониката е забранена по време на дейностите, а защото обичам хартията.
Така или иначе, две от процедурите се състоят в това да ми сложат четри
накрайника по които тече ток и така да си стоя 20 минути. После сменят местата
и пак стоя 20 минути. Минутите понякога са повече, защото тока се изключва след
като времето изтече, но ме „разопаковат”, когато сварят. А и самото „зареждане” изисква някакво време. Не
се бавят много, мога да кажа, че наистина се стараят да свършат работа, но
понякога има много хора и 4 сестри търчат в 15 стаи, а процедурите са различни. Един ден бяха минали 48 души само в първата смяна. Ултразвука например, се прави ръчно и изцяло от сестра. Достатъчно е да има 4
души за ултразвук едновременно и няма кой да вдигне да телефона.
Книгата ми е достатъчно интересна и днес установих, че така ме е глътнала, че
въобще не подслушвам (стаите нямат тавани, пак напомням) какво става. Но
звуците понякога стават толкова фрики, че където и да си успял да скриеш
съзнанието си, в един момент то няма как да пропусне физическото си обкръжение.
Всеки апарат писука когато се включва и когато се изключва, по това сестрите
разбират, че времето е изтекло. А всички апарати писукат по свой уникален начин
, за да се ориентират само по звука в коя стаичка е точно нуждата от тях. Има
един като аларма на кола, друг като звънец, ама от старите, дето си има цяла песничка, трети едва се
долавя...
Има обаче 4-5 стаички, които са супер фрики. Те са
единствените, които не се затварят с перде, а с врата, на която има прозорче, а
на прозорчето има специална мрежа (която пак прилича на перде). Там
се прави ударно-вълнова терапия. Знам само, че очевидно е по-инвазивна и е
единствената шумна. А звукът е ужасен – все едно някой нещастник го шибат с
електрически бич. Ако може да се чуе електричеството предполагам, че звучи така.
Нямам идея как изглеждат апаратите или какви са точно процедурите и усещанията
от тях, но звучи страшно. Рядко има хора в тези стаички.
Точно такъв звук ме „извади” от книгата. Ослушах се и
установих, че не е само той. Старшата сестра говореше по телефона, записвайки
час за нов пациент, няколко други апаратчета пискаха, друга сестра казваше на
някой да се обърне, техникът бучеше, че единият апарат не ще да тръгне, а от
съседната стая се чуваше тиха детска песен на фона на гукане.
И миналата седмица чух това бебе, даже видях баща му през
дупката в моята кабинка, като го изнасяше. Беше млад. Сестрите ми казаха,
че бебето е на годинка и 8
месеца, че е много пухкаво и сладко и има огромни сини очи. Самото бебе аз не
съм виждала, но го чух няколко пъти. То страдало от „крива шия”, за която му правеха ултразвук.
Гугнах и ми излезе материал от kenguru.bg, където пише „Кривата
шия е състояние, при което бебето държи главата и шията си наклонени на една
страна. Това нарушение засяга около 2% от новородените.”
Сестрите не
изглеждаха обезпокоени, нито си шушука зад гърба му, явно това не е тежка
диагноза, и вероятно е поправима. Още повече, че ултразвука явно работи за
почти всичко и не се усеща, все едно непрекъснато те преглеждат с видеозон,
така че не се мъчи.
„Не се сдържах и
го нацелувах!” чух че каза едната сестра на другата.
Може би вече си
задавате въпроса „Защо”, защо му се е случило на това бебе болест, защо се е
случило на семейството. За две години видях твърде много ситуации, в които
хората питат „защо” и самата аз не съм имала отговор. И постепенно този въпрос
избледня за мен. Замени го въпроса „какво следва”
Следва това, че
бебето вероятно ще се оправи. Дори и да не се оправи, това не е нещо, което би
могло фатално да промени живота му, не
омаловажавам, просто в коридора до физиотерапията всеки ден се разминавам с
осакатени хора или хора на легло, които бълнуват със затворени очи и не знам
дали са още тук или вече пътуват надругаде. То няма да помни нито физиотерапията, нито
Пирогов, нито изражението на майка си, когато му е пяла песен там. То ще
порасне, ще оспорва политическите виждания на баща си, ще има приятелка, която
майка му няма да харесва и убедено в напредничавото си мислене ще отрече
правото им да му казват какво да прави.
А докато е било
бебе и са му правили ултразвук всеки ден, неговата майка му е пяла приспивна
песен. Много неща не знаем за своите майки.
Няма коментари:
Публикуване на коментар