Физиотерапия. Втори курс. Четвърти ден. (бабите бандитки)

През тази дупчица видях една бабичка. Тя е била в съседната стая на процедури.  Чух следния разговор от там (все пак стаите нямат покриви):

-         -  А миналият път ми сложиха и това...

-         -  Това е магнит и ви го слагаме всеки път, това е част от процедурата.

-       -    Явно не съм обърнала внимание...

Тази усмихната бабичка беше готова на отстъпки, не държеше да е права, но беше много любезна. Видях я през процепа, като си тръгваше и се сетих – това е вторият път, в който я виждам!

Първият път беше на идване днес. Аз паркирах и зад мен остана място за две коли по средата на което веднага след това паркира една червена лада. От нея слязоха две бабички с коренно различна визия. Едната беше облечена в бяла спретната риза, имаше герданче, дамска чанта и облачна прическа, под която грееше мила усмивка и дори миришеше на парфюм. Другата, която очевидно е шофирала, беше леко изгърбена напред и присвила едното око, докато се опитваше да си прати смс за зона. Тя беше с тишърт и панталони, но най-много ме впечатли цигарата в устата й, която се използваше по предназначение и без  участие на ръцете.

Стоеше си бабата бандитка, пушеше фас и цъкаше на телефона. А фаса беше към края си, тоест, пушила е докато е карала. Така значи, нямало е кой да закара едната жена до Пирогов и тя е викнала приятелка, точно както бих постъпила и аз, превръщайки „драмата” в приятелско приключение.

Развесели ме тази гледка и почти ме накара да забравя, че на идванe видях как една линейка с включени сирени влезе до входа и че сигурно ще видя пострадалия в коридора преди още да са му помогнали.

Но не го видях, а вместо това получих още една  история за весели възрастни от сестрата. Има, значи, едно възрастно семейство в София, което на времето (поради някаква висока длъжност на мъжа) е било поканено на повечето светски „партита”, където те най-много обичали да танцуват валс  (тя – „с роклите с голия гръб”). Сега пари имат колкото обикновени пенсионери, а децата им са зад граница. Възрастта се обажда и у двамата – боли ги по един крак (от различни страни) и като ходят, куцукат разностранно. Но знаете ли какво?

„Като чуя музика и всичко спира да ме боли!” казала жената на сестрата.

Не са оставили партитата – напротив! В пенсионерският клуб, който те наричат „Младежкия дом”, вече също организират „партита”. Има си и куверт – 2 лева. Той включва няколко кебапчета, май и вино, но най-важното – музика! Страшни танци падали в този Младежки дом : )

  

Но тъй като се случвали по-рядко, отколкото на нашата двойка й се искало, те си танцували вкъщи. Двамата по нощници (да, и дядото спял с нощница, по настояване на съпругата си) танцували и пеели понякога вечер преди да си легнат. Ей така – без повод, без уговорки, а за кеф.

Всичко е наред.