сряда, 1 февруари 2012 г.

не се е случило

Да се преструвам че не се е случило
Е най-добрата ми защита
Във полумрака срещу събота
Да съм облечена, обута
Да среша и косата си на плитка
Да скрия устните с червило
Тъй както клоуна крие си годините
Когато със най-малките се слива

Да се прествувам че не се е случило
И да се смея много, много силно
Във ярките карета на полата ми
Да се люлеят хиляди джуджета
На малки думи, знаци, жестове,
Които мога да разчитам
Когато съм усмихната и весела
Да ми говорят хората обичат.

Да се прествувам че не се е случило
А другите говорят ли говорят
Когато ги спасиш от тяхна болка
Остава място, да заровиш своя.

Няма коментари:

Публикуване на коментар