сряда, 4 март 2015 г.

Васил Георгиев: Как ни вреди това, че Uber са незаконни

Стана много изискано да се возиш с „Юбер“ – едно важно цъкане върху дисплея на телефона и само след някакви си двайсет-трийсет минути колата те чака. Юбер-возенето ти носи статут на особен в добрия смисъл човек. Нестандартен, мислещ различно - не като простите селяни, дето не ги е гнус да минават разстоянието от точка а до точка бе с осемгодишни кадита, шестгодишни дачии и подобни, будещи отвращение, кочини. Защото не им пука на какво се возят, но то е така при простия народ, дето не може да разбере, че с каквото се возиш, в такъв свят ще живееш, такъв ще ти е баланса на микро- и макрокосмоса, че колкото е по-хубава колата, която си взел под наем за десет минути, толкова повече ще се уважаваш себе си и ще те уважават другите. Заради последните, всеки път, когато се качиш на „Юбер“ трябва да ознаменуваш това с небрежен статус във ФБ или „Туитър“.

Нищо, че е незаконно. Но той законът винаги гледа да прецака хубавите неща, дето са по-евтини, защото са измислили как да не плащат ДДС, да не се лицензират, да не правят два пъти годишно технически преглед и да не плащат задължителна застраховка.

Член 6 от Закона за автомобилните превози предвижда превозите на пътници да се осъществяват лицензиран превозвач (или регистриран, за таксиметровите автомобили).Според чл. 7а превозвачите осъществяват превоз на пътници само с моторни превозни средства, за които има издадени удостоверения за обществен превоз на пътници или товари. Същия член казва, че превозът на пътници се прави само с водачи, които отговарят на изискванията за минимална възраст, правоспособност за управление на моторни превозни средства от съответната категория и за психологическа годност.

Не съм против това „Юбер“ да „набира“ шофьори, стига да спазва законите за това. И понеже публичният интерес е доста слаб аргумент в защита на тази теза, ще се опитам да покажа по какъв начин това може да се отрази и на частния интерес. С други думи, ако си страна по действителен договор за превоз, имаш някои права в повече.

На първо място, чл. 42-48 от Закона за автомобилните превози предвижда засилена отговорност на превозвача при увреждане на пътника. Превозвачът отговаря дори и да не е пряко виновен за злополуката. Такова право при „Юбер“ превозваният няма.

На второ място, чл. 19 от Наредбата за задължителното застраховане предвижда задължителна застраховка „Злополука“ при таксиметров превоз. Когато се вози нелегално с „Юбер“, такова право няма. И съответно, при злополука може и да не си получи парите. Става дума за всякаква злополука, независимо дали е по вина или не на шофьора.

Някой ще каже – да се возиш с „Юбер“ е същото като да се возиш с приятел. И донякъде ще е прав. Но приятелят е човек, когото познаваш и затова си се качил при него и който не ти иска пари, освен най-много за гориво.  Докато „Юбер“ шофьорът е непознат, на когото плащаш, пък той не изпълнява и малка част от това, което според публичният интерес трябва да прави – да плаща данък, да ходи два пъти в годината на технически преглед, да попълни застраховка злополука, да се лицензира. Но за сметка на това, ако ви спрат контролните органи, ще трябва да си кривиш душата, че шофьорът му е първи братовчед, баща или любовник. Излишно е да казвам колко унизително и долно е това.

И пак се връщам към публичния интерес. Публичен интерес имаме да съществуват качествени превози. При положение, че заобикаляме законите и толерираме незаконните превозвачи, това рано или късно се отразява и върху качеството на законните превози, защото те не могат да издържат на конкуренцията и дъмпинга, на тези, които си спестяват задълженията и разходите.

Изпълнителната агенция „Автомобилна администрация“ (известен като ДАИ) твърди, че не ѝ е работа да проверява дали се извършват таксиметрови услуги от частни лица. Член 93 от Закона за автомобилните превози твърди точно обратното – че лице, което извършва обществен превоз без регистрация, се наказва с глоба от 1 500 лева при първо нарушение, 3 000 лева – при повторно и 6 000 при системно нарушение. На кого да вярвам – на чиновника или на закона – не знам. Администрацията има парадоксалната способност да обосновава, че нещо не ѝ е работа, когато трябва да защити интереса на хората и публиката и да твърди, че нещо ѝ е работа, когато може да упражни чиновнически произвол.

„ДАИ“ не може да спира частни автомобили и да ги проверява за това дали извършват нелегални превози“, продължава чиновникът. Нищо не му пречи обаче да си свали приложението на „Юбер“, да цъкне важно върху дисплея на смартфона си, да викне „Юбер“ -автомобил, да провери дали има регистрация, професионална годност на водача, застраховка злополука, технически преглед два пъти в годината и така нататък.


*Снимка:  Ивайло Петров





Няма коментари:

Публикуване на коментар