дъжда

Стоях на ъгъла тъй дълго че дъжда
Започна да ми пее песен
Бе уморил се да ме вижда все сама
Приел ме бе – другар по плесен

Зазидана на тротоара пуст
Стоях и слушах неговия ритъм
И монотонен тих умерен сух
Дъждът ми пя привечер песен

Разказа ми че тук преди
На същия завой е чакала девойка
И много нощи много дни
Е сплитала косите – като мойта

Била красива минувачи затова
Подхвърляли в краката й монети
А тя е чакала в дъжда
Той принца, все за нея да се сети

Зазидана на тротоара пуст
Девойката отминала в години
Събрала в шепи купчина пари
И тръгнала накрая да го дири

Дъжда видял я от тогаз веднъж
С две дребни детски личица завита
Похвалил я за лудия кураж
Попитал я - къде е принца

Кой принц, намръщила се тя
И хванала мъжа си за ръката
Това се случи снощи под дъжда
Който тъй дълго чакал е зората