понеделник, 26 септември 2011 г.

нова кожа



Аз имах няколко домове през годините. Имам щастието да кажа, че бях желана във всеки един от тях. Имам нещастието да кажа, че напуснах всеки един от тях.

Аз съм на 25. Не съм стара. Но живях няколко живота.
С всеки от тях сменях кожата си. Виждали сте изгорено, нали?
Няма как да оздравее, ако не преболи. А докато боли се спъвате в столове, блъскате се във врати, разбутвате хора останали на пътя ви по погрешка.
А като преболи се опитвате да не пипате котлона повече, независимо колко много обичате палачинки.

Домът е онова място където си в хармония. Където си помирен със себе си. Където няма значение дали никога не си изстъргвал засъхнала кръв от кожата и душата си, или не можеш да преброиш белезите.


Квартирата ми прилича на железопътна гара. Има сакове метнати навсякъде. Има неразопаковани картини, които никога не окачих. Има купчина обувки, които никога не обувам, струпана до книгите, които нямам време да прочета. Щорите не се вдигат никога, защото когато съм вкъщи по светло, означава, че е неделя и имам право да се наспя. Не познавам съседите си, понякога ги чувам, но само когато се карат. Веднъж един от тях ми се скара, че нося токчета в 8 сутринта. Безразлино ми е, че нямам две еднакви чаши. Веднъж не видях съквартиранта си месец и половина. Оказа се, че е заминал за един месец. Не искам да гледам животни, защото не искам да трябва да полагам усилие за да оцелеят. Веднъж полях цветята си с ракия, защото обърках бутилките. Тези дни подарих на майка ми 15-ина саксии – от умрелите. Друг път пусках едно и също пране три дни под ред в пералнята. Защото всеки ден забравях да го простра. Никога не съм мила терасата си. Нямам тенджера и тиган, но имам всички подправки и готварска книга – на най-горният рафт, който не достигам в кухнята. Трудно ми е да намеря два еднакви чорапа.
Не мога да спя. Не мога и да се събудя сутрин. 

Все още не мога да разбера дали това е примирение или нова кожа.


николета бонева ховрин

Няма коментари:

Публикуване на коментар