Кварталният хранителен магазин на Тетката

Той е точно такъв, какъвто си го представяте – със стар соц надпис отгоре „Хранителни стоки” само, че единственото „О” в тези две думички е поело по собствен път из софийските улици и на негово място е нарисувано, нещо като по-грозният му брат, който освен това е леко недъгав. Дори ако се напъна, мога да си представя как собственика си е казал, абе кво ше правим нова буква, нали ималко останала оранжева боя, като боядисвах гаража преди три години, я земи от нея.

Но това не е проблема.

Когато влезеш в този, иначе просторен магазин, първото нещо, което срещаш е сърдитият поглед на тетката- майка или по-болезненият поглед на тетката – дъщеря, в чиито очи виждаш всички животи, котио тя никога няма да изживее. А тя вижда неква кифла сигурно. И веднага ти става ясно, че този магазин явно е семейна собственост горе-долу от както е направен надписа отвън. С оригиналното „О”.

Но и това не е проблема.

Хляб, вода и тоалетна хартия. Изглежда лесно, нали? Опитайте се да ги намерите след 12 часа в кварталният магазин на тетката. НЯМАТЕ ШАНС! Един, път, втори път, терти път. Тези хора просто зареждат по 5 бройки сигурно. Сериозно. И всеки път отивам, защото е най-близо. И всеки път не разбирам – бутилираната минерална вода ли ще се развали или хартията за тоалетната?

Но и това не е проблема.

Днес, в цялата си наивност, отидох да търся заквасена сметана, за пилето паприкаш, което видях, че сготвиха по тв и реших да сготвя и аз. Това след като купих месо от месният магазин и зеленчуци от зеленчуковият магазин. А знаете ли какво нямаше в хранителният магазин? Дааааа, разкрихте ме. Естествено, че „нямаме заквасена сметана”, каза тетката-дъщеря, докато наместваше скъпоценната си последна кофичка кисело мляко, точно зад етикета с цената. „Утре вече ше заредим”. Побеснях и тръгнах да си излизам, но трябваше да мина до касата, където се бяха подпрели киселата тетка-майка и някакъв мазно усмихнат мъж, загледан в краката ми. Не знам защо реших, че може да е управител. „Хляб нямате! Тоалетна хартия нямате! Вода нямате! Нищо нямате! За какво въобще сте го отворили този магазин?!”

Знаете ли какво се случи? Нищо. Съвършено нищо. Stone face. Не помръднаха. Не отрониха звук. Тетката продължи да ме гледа злобно, а мъжът продължи да се подсмихва в стил ”ммм, какво бих ти направил ако бях 20 години по-млад.” Но аз знам какво би направил, ако беше 20 години по-млад. Същото каквото прави и сега. Нищо.

Ето това е проблема.

На никой не му пука.

Защото и така може.

Никога повече няма да стъпя там и да спонсорирам нещастното им съществуване. Искам да фалират, за да може някой нормален човек да ни носи тоалетна хартия. И вода. 

И това въобще няма да ми е проблем.