тъпанари

когато решенията се вземат по този начин не означава просто, че сме тъпанари. свикнали сме с тъпанари, който ни вземе мястото за паркиране е тъпанар, който ни спре за превишена скорост е тъпанар, който не задържи асансьора е тъпанар... не означава, че сме спрели да се развиваме, защото някой някъде по света смесва свински ембрион с аромат на ягоди в епруветка.... означава, че всеки научен напредък е бил грешка, защото е дал в ръцете на маймуни картечници. защо ни е била философия и религия, когато 2014 години, от както помним, в крайна сметка, спора зависи от това кой държи тоягата? защо са ни били лекарства, ако ще спорим с тояги? последният българин щял да умре след 119 години - голяма работа, казвам аз. нека умре. нека умре и по-рано даже. защо е нужно да оцеляваме? събитията се развиват, правиш каквото правиш, не правиш каквото не правиш, става каквото ще стане. ако си гладен - посягаш за храна. ако нещо не ти харесва - променяш го. ако нищо не правиш - нищо не става. ако не го разбираш не е мой проблем.

Имате ли излишни моливи за рисуване?

Скицници, блокчета и хартия за рисуване, моливи, флумастери, пастели, водни и темперни бои, палитри, четки, гланцови блокчета, лепила за апликация, материали и инструменти за моделиране, материали за декупаж и декорация, фигурки за оцветяване и книги за изобразителни или приложни изкуства. Събират се сега.

Децата в домове не са парчета месо, които само трябва да се нахранят и облекат, за да са ок. Най-доброто нещо, което може да им се случи е да мечтaят и да скитат във въображението си, защото реалността обикновено им предоставя друг избор - чалга, кражба и проституция. 

Аз искам да съм от хората, които дават избор, затова се включвам в кампанията на "Подарете книга" и Time heroes, за събиране на материали за рисуване за деца от дом. Казвам го не за да се бия в гърдите, а защото искам да лично да гарантирам, че в морето от неща които можете да направите, може да се осъмните в хората, които ви го предлагат, но не и в Благовеста Пугьова. Тя е основател на асоциацията "Подарете книга".

Чудите се защо моливи и флумастери? Благовеста отговаря лично:

Само-коледната благотворителност е най-безполезното нещо, което може да се направи за децата, които живеят в институции. А през другото време какво се прави? Прави се второто по-безполезно - оставянето на купища дрехи и вещи без капка мисъл на кого ги даваш и с какво са му полезни.

Ако използваш законите на физиката за да го обрисуваш би звучало така – (1) имаме едно тяло, което има стари дрехи и едни пари, с които да купи шоколад, (2) имаме друго тяло, което изглежда мръсно и рошаво и не може да чете. Когато Тяло (1) вижда  Тяло (2), една червена лампичка светва: „О, горкото дете.“ И втора лампичка „Аз имам едни стари дрехи“, събира тези стари дрехи купува шоколади, много шоколади. А не се замисля, това дете дали не е мръсно и рошаво, защото никой не го е научил на нещо друго. И разбира се, игнорира се последния крещящ факт, че Тяло (2) не може да чете. Защото е трудно да се справиш с този проблем.

Никой не си е провалил живота защото е имал един чифт обувки. Но може да си го провали, ако няма правилния пример до себе си. Тази мантра я повтарям от години, и няма да спра да я повтарям скоро. Ако един човек отдели време да чете или да рисува с едно дете и му помогне да открие таланта си, и му даде хъс да гони тази си мечта, това дете може би ще стане различен човек, от това, което чуваме понякога в криминалната хроника.

Ива е красива, руса и със сини очи, много красива, на 13 години. Около дома за сираци, където живее се навъртат вече трима педофили, които я канят вечер в колата си (правните нюанси на това са тема на друг коментар). Наскоро я преместиха в друг дом, а там имат програма за рисуване. А в писмото си до Дядо Коледа Ива написа, че е на ново място, където е спокойна и рисува много и си пожелава за Коледа той да й донесе комплект за рисуване. Директорката ни каза, че Ива сега рисува постоянно.

Ако някой беше подарил нови обувки на Ива, нямаше да има тази промяна, но сега тя има прекрасно занимание и това отнема цялото й време. И дори да не стане художник (а защо не), рисуването ще я спаси от много ужасни хора.

Повече информация за кампанията можете да получите на адрес pk@podaretekniga.org или ТУК

мрънкащият човек vs човекът, който се забавлява

Винаги съм се обграждала с хора, които обичат да се забавляват. Винаги, когато съм го заявявала, повечето хора са ме поглеждали с предубеждение. Не съм ги разбирала. За мен хората, които се забавляват, вземат всичко достъпно от живота, а това е всичко.

Вчера се бяхме събрали на късен обяд, който прерасна в следобедно пиене, което от своя страна оттече във вечерни палачинки и желание за игра на Dixit. Колкото повече, толкова повече, твърди Мечо Пух, и ние неотклонно следваме сладката диря, която е оставил в живота ни. Започнахме да подмятаме имена във въздуха и телефоните. Да, няколко души бяха заети. На масата сложихме името Х, човека Х. И знаете ли какво, дори не му (за по-лесно ще определя Х в мъжки пол) се обадихме. Вчера не можех да отговоря ясно на въпроса защо. Просто не искахме да влиза в нашата леко разплута хармония, въпреки, че също е човек, който обича да се забавлява, така да се каже.

Днес мога да кажа защо. Защото мрънка. Колкото и хубава музика да слуша, колкото и да пие, колкото и да танцува, каквито и лафове да пуска, каквито и истории да разказва, това е човек, който мрънка. Човек, който не е доволен, от начина на живот, който води години наред. И всички тези години той не е доволен. После реших, че съм станала твърде критична и си казах: „Какво, не сме ли всички така. Ето, сега е обяд, но има поне едно нещо, за което съм изкиселяла преди обяд.“ Помислих. И не е така. Всеки ден аз следвам едно правило, без да съм го формулирала, изрекла като правило:

Ако нещо не ти харесва, промени себе си или промени него.

Как можеш да следваш правило, ако не си го формулирал? Сега ще ви кажа и ще видите, че е лесно – когато това правило е следствие от друго правило, което вече си формулирал. Бях зле с математиката, но философията ми беше по-интересна, така или иначе. Аз следвам принципи. Искам да съм принципен човек. Старая се да съм принципен човек. Когато вземам решение, го премислям през принципите си. Приела съм, че ако имаш принципи, животът ти е по-достоен. Мижитурките нямат принципи, имат интереси.

Мрънкането само по себе си, звучи като смешна причина да отлъчиш някой. „Позитивизмът“ също не ми е по вкуса, поне в тоя вид, в който се представя – според мен е достъпен само на наркотици. Но мрънкането години наред без действие е. Не, че няма развитие, има хиляда развития тоя човек, но нито едно от тях не е насочен към това, което го дразни. Той само става по-добър в това, което го дразни. Това не е принципен човек, това е объркан човек. Истината е, че ако за толкова години не си му помогнал, значи и ти никакъв приятел не си му. И какво се случва с приятелството, когато виждаш от своята перспектива на времето, че той е един безпринципен човек, с който нямате какво да обмените?

Но това не са разговори на маса, това са разговори на другия ден, мисли от следващия ден. Благодарение на тях, осъзнах защо в онова състояние на липса на кондиция и сладък ентусиазъм инстинктивно отхвърлихме този човек. Защото ние се забавляваме, за да се забавляваме, а той се забавлява, за да избяга. Това е лека разлика на думи и силна на практика. Усеща се.

Това не означава, че ще останем без приятели, когато станем достатъчно големи и прекараме достатъчно време, за да ги преценим. Първо – не виждам драма в разделите, когато са плод на личностни избори . Не можеш да съдиш другия човек, особено, ако си го обичал. Не е справедливо. Не можеш да се караш с другия човек, особено, ако си го обичал. Не е красиво. Трябва да го пуснеш. И то с добро, с широко сърце, с усмивка. Това е достойно.

След поредица такива избори, оценяваш по-добре. Както с всяко земно дело, човек учи най-добре, докато си играе. А когато обичаш да си играеш, винаги има деца, които харесват същите игри като теб. Не затвореността, капсулирането е символа на съзряването, а широко разградения двор, в който може да влезе всеки и да останат тези, с които се чувстваш добре. Това, че трябва да пуснеш „старите“, не означава, че няма „нови“. Въобще, като цяло най-добре е да не се разсъждава в такъв тип категории. Единственият трик е да поканиш с широка ръка, без предубеждения. Само така можеш да намериш хората, които се забавляват за да се забавляват, а не хората, които се забавляват, за да избягат. Работи.