мрънкащият човек vs човекът, който се забавлява

Винаги съм се обграждала с хора, които обичат да се забавляват. Винаги, когато съм го заявявала, повечето хора са ме поглеждали с предубеждение. Не съм ги разбирала. За мен хората, които се забавляват, вземат всичко достъпно от живота, а това е всичко.

Вчера се бяхме събрали на късен обяд, който прерасна в следобедно пиене, което от своя страна оттече във вечерни палачинки и желание за игра на Dixit. Колкото повече, толкова повече, твърди Мечо Пух, и ние неотклонно следваме сладката диря, която е оставил в живота ни. Започнахме да подмятаме имена във въздуха и телефоните. Да, няколко души бяха заети. На масата сложихме името Х, човека Х. И знаете ли какво, дори не му (за по-лесно ще определя Х в мъжки пол) се обадихме. Вчера не можех да отговоря ясно на въпроса защо. Просто не искахме да влиза в нашата леко разплута хармония, въпреки, че също е човек, който обича да се забавлява, така да се каже.

Днес мога да кажа защо. Защото мрънка. Колкото и хубава музика да слуша, колкото и да пие, колкото и да танцува, каквито и лафове да пуска, каквито и истории да разказва, това е човек, който мрънка. Човек, който не е доволен, от начина на живот, който води години наред. И всички тези години той не е доволен. После реших, че съм станала твърде критична и си казах: „Какво, не сме ли всички така. Ето, сега е обяд, но има поне едно нещо, за което съм изкиселяла преди обяд.“ Помислих. И не е така. Всеки ден аз следвам едно правило, без да съм го формулирала, изрекла като правило:

Ако нещо не ти харесва, промени себе си или промени него.

Как можеш да следваш правило, ако не си го формулирал? Сега ще ви кажа и ще видите, че е лесно – когато това правило е следствие от друго правило, което вече си формулирал. Бях зле с математиката, но философията ми беше по-интересна, така или иначе. Аз следвам принципи. Искам да съм принципен човек. Старая се да съм принципен човек. Когато вземам решение, го премислям през принципите си. Приела съм, че ако имаш принципи, животът ти е по-достоен. Мижитурките нямат принципи, имат интереси.

Мрънкането само по себе си, звучи като смешна причина да отлъчиш някой. „Позитивизмът“ също не ми е по вкуса, поне в тоя вид, в който се представя – според мен е достъпен само на наркотици. Но мрънкането години наред без действие е. Не, че няма развитие, има хиляда развития тоя човек, но нито едно от тях не е насочен към това, което го дразни. Той само става по-добър в това, което го дразни. Това не е принципен човек, това е объркан човек. Истината е, че ако за толкова години не си му помогнал, значи и ти никакъв приятел не си му. И какво се случва с приятелството, когато виждаш от своята перспектива на времето, че той е един безпринципен човек, с който нямате какво да обмените?

Но това не са разговори на маса, това са разговори на другия ден, мисли от следващия ден. Благодарение на тях, осъзнах защо в онова състояние на липса на кондиция и сладък ентусиазъм инстинктивно отхвърлихме този човек. Защото ние се забавляваме, за да се забавляваме, а той се забавлява, за да избяга. Това е лека разлика на думи и силна на практика. Усеща се.

Това не означава, че ще останем без приятели, когато станем достатъчно големи и прекараме достатъчно време, за да ги преценим. Първо – не виждам драма в разделите, когато са плод на личностни избори . Не можеш да съдиш другия човек, особено, ако си го обичал. Не е справедливо. Не можеш да се караш с другия човек, особено, ако си го обичал. Не е красиво. Трябва да го пуснеш. И то с добро, с широко сърце, с усмивка. Това е достойно.

След поредица такива избори, оценяваш по-добре. Както с всяко земно дело, човек учи най-добре, докато си играе. А когато обичаш да си играеш, винаги има деца, които харесват същите игри като теб. Не затвореността, капсулирането е символа на съзряването, а широко разградения двор, в който може да влезе всеки и да останат тези, с които се чувстваш добре. Това, че трябва да пуснеш „старите“, не означава, че няма „нови“. Въобще, като цяло най-добре е да не се разсъждава в такъв тип категории. Единственият трик е да поканиш с широка ръка, без предубеждения. Само така можеш да намериш хората, които се забавляват за да се забавляват, а не хората, които се забавляват, за да избягат. Работи.