вторник, 4 декември 2012 г.

За Изборът, не за цигарите


Пуша от 14 годишна. Това прави 13 години с тютюнев дим. Преди да ме осъдите затова, разровете паметта си кога за първи път сте опитали алкохол. Така, сега сте тихи нали?!

Имам проблем с пълната забрана за пушене на обществени места. За мен е удоволствие да седна в бар, да си поръчам питие и докато говоря с приятелите си да изпуша една кутия цигари. Това е представата ми за чудесна вечер вън от дома. Забраниха ми го.Но не спряха да продават цигари.

Така всики заведения отговарят на критериите за удобство на непушачите и нито едно на критериите за удобство на пушачите.
Но това не е борба за надмощие на двете половини от българското общество, каквото излиза по медиите. Поне според мен не е. Това е въпрос на избор. ВСЕКИ има право да се чуства добре. Никой не може да ми забрани да се чуствам добре, АКО не преча на другите. Аз не искам непушачите да се давят в дим, да ходят с дупки от цигари по дрехите и да си оставят палтата на терасата за да не усмърди холът им.

Ако си мислите, че не разбирам какво е, грешите. Наскоро претърпях инцидент в който пострадаха краката ми. Ако сега някой ме изгори с цигара последствията за мен ще са много сериозни. И не, не съм безотговорна към себе си, в момента не бих отишла в заведение в което се пуши. Но искам това да е мой избор. Не нечий друг.
Моето здраве не зависи от вас по същият начин по който вашият съпруг не го избирам аз. Да, стоя зад сравнението си, равностойно е. Аз си плащам за него, както вие си плащате за боклуците, които ядете и за боклуците, които пиете. Не си плащате за съжаление за кучешките лайна които са във всяка градинка но аз не идвам да ви взема кучето от вас за да спрете да ми пречите.  Тоест, не ми казвайте как да живея за да не ви кажа къде да отидете.

Свободата, Санчо, беше на върха на копието в отминали времена. Свободата би трябвало да е на върха на разума в днешно време. А разумът твърди, че ВСЕКИ има право на избор.


p.s.  „Аз съм непушач, но имам приятели пушачи и никога не сядаме в заведение без тютюнев дим, защото те не искат да се лишат от цигари. Затова съм за пълната забрана” само това искам да коментирам, моля ви, сърбят ме ръцете.
Това, че хората, които смятате за приятели, не ви бръснат за слива не означава, че аз нямам нужното уважение към моите приятели. Оправете си вие вашата кочинка, която наричате живот, не чукайте на вратата на моята къща. Нале? Аре.

понеделник, 3 декември 2012 г.

приятели



малко съм намачкана
сгънах се по ръбчета
но не ме предадохте
затова съм същата

всяко минало добро
всяка честна дума
се завърна на кълбо
като от лавина

не можа да вземе болката
само изсуши щетата
за да може от живота
да попия само добротата